Решение № 5041 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5041 гр. София, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20241110203371 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. И. П., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № III-39/12.01.2024 г., издадено от Георги Василев Гечев – зам. началник на 01 РУ-СДВР, с което на основание чл. 264, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР, обн. в ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за явна несправедливост на наложената санкция, като е отправена молба за нейното редуциране.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 1

НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 036867/18.12.2023 г., съставен от И. А. Б. – ст. полицай при 01 РУ СДВР и в присъствието на свидетеля С.П.П. - очевидец е констатирано, че на 18.12.2023 г. около 07:20 часа в гр. София, ул. „Хемус“ № 74, след издадено ясно, разбираемо и високо гласно полицейско разпореждане и издадено писмено предупреждение на основание чл. 65 ЗМВР, жалбоподателят П. категорично отказва да изпълни даденото разпореждане и да преустанови действията си, като умишлено пречи на длъжностно лице да изпълни задълженията си по служба.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗМВР, като след съставянето му препис от същия е връчен на П..

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № III-39/12.01.2024 г. от Георги Василев Гечев – зам. началник на 01 РУ-СДВР, с което на основание чл. 264, ал. 1 ЗМВР, при изменение на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР, изразяващо се в това, че на посочените в АУАН време и място, привлеченото към отговорност лице отказало да изпълни многократно издаденото му устно полицейско разпореждане – да преустанови действията, с които е възпрепятствало служителите да изпълнят служебните си задължения.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 05.02.2024 г., видно от инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала 2 производството пред настоящата съдебна инстанция, е подадена чрез наказващия орган на 16.02.2024 г., видно от поставения печат върху същата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание, поради наличието на допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, довело закономерно до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

С ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. законодателят е предвидил в разпоредбите на чл. 267, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, че актове за установяване на административни нарушения на ЗМВР и наказателни постановления могат да се съставят не от всички полицейски органи, а единствено от тези, които са оправомощени изрично от министъра на вътрешните работи. По делото няма спор, че съставителят на АУАН И. Б. и издателят на НП Георги Гечев заемат служба в системата на МВР, видно от приобщените по делото писмени доказателства, относими към тяхното назначаване и встъпване в длъжност, но същевременно наказващият орган не е ангажирал доказателства за оправомощаването им от министъра на вътрешните работи, въпреки отправеното искане от съда с разпореждането за насрочване на делото в очертаната насока, което пък мотивира извод, че полицейските органи не са разполагали с правомощия да констатират нарушения на обсъдения нормативен акт, респективно да санкционират жалбоподателя.

3

Липсата на компетентност, независимо от нейните разновидности – материална, персонална, териториална или по време, представлява хипотеза, граничеща с недопустим административен произвол. Органите на изпълнителната власт могат да упражняват функциите си дотолкова, доколкото това е предвидено в съответния нормативен или издаден въз основа на него административен акт. Напускайки тези рамки, действията им се окачествяват като незаконосъобразни и представляват неправомерно вмешателство в чужда правна сфера.

Визираният драстичен процесуален порок представлява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а това поначало не налага аналитичното обсъждане на доказателствените материали и последващата преценка по същество дали твърдяното административно нарушение е налице. Така съставеният незаконосъобразен акт не би могъл да констатира вмененото нарушение, да повдигне обвинение за неговото извършване и не на последно място - да сезира валидно административнонаказващия орган. Обжалваното НП също е издадено от некомпетентен орган, като освен това в случая липсва и годен обвинителен титул.

На следващо място – от прочита на АУАН и НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на вмененото нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. За настоящия съдебен състав, а навярно и за самия въззивник, не става ясно кой полицейски орган е издал разпореждането, какво е неговото естество, по какъв начин жалбоподателят П. не е изпълнил същото и с кои негови действия е препятствал органите на МВР да изпълнят задълженията си по служба /неясно кои от тях?!/.

Констатираната непълнота при словесното описание на „обвинението“ в АУАН и издаденото, въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо него юридическа отговорност от фактическа страна. Допуснатото съществено 4 процесуално нарушение също представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

От съдържанието на АУАН и НП е видно освен това, че на жалбоподателя П. е вменено извършването на две самостоятелни административни нарушения – неизпълнение на устно разпореждане на полицейски орган в разрез с изискванията на чл. 64, ал. 4 във вр. с ал. 1 или ал.

2 ЗМВР, за което законодателят е предвидил отговорност в санкционната норма на чл. 257, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, както и противозаконно пречене на орган на МВР да изпълни служебните си задължения, ако извършеното не съставлява престъпление, което пък представлява нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ЗМВР. Същевременно въззивникът е бил санкциониран на основание чл. 264, ал. 1 ЗМВР, като му е наложено едно административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв., а двете нарушения са били изкуствено обединени и квалифицирани от наказващия орган по чл. 64, ал. 2 и ал. 4 ЗМВР.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Видно от чл.

18 ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се налагат поотделно за всяко едно от тях.

Действащият ЗАНН не предвижда форми на усложнена противоправна дейност, при които посредством различни деяния /действия и/или бездействия/ през определен времеви период се осъществява едно-единствено административно нарушение. В ЗАНН не са уредени институтите на „продължавано нарушение“, аналогичен на чл. 26 НК или на „множеството нарушения“, подобно на чл. 23-25 НК. В разпоредбите от ЗАНН, определящи административното нарушение, не се препраща към чл. 23-26 НК, а само по изрично посочените в чл. 11 от ЗАНН въпроси. Ето защо, от нормативния регламент на чл. 6 ЗАНН следва, че административно нарушение е всяко едно самостоятелно противоправно деяние, физическата страна на което може да се изрази в действие или бездействие.

Систематичното тълкуване на чл. 6 и чл. 18 ЗАНН налага несъмнен извод, че всяко едно деяние /действие или бездействие/ представлява самостоятелно и отделно административно нарушение, за което следва да се наложи отделно наказание. Това в случая не е било сторено. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 77 от 29.11.1984 г. по н.д. 68/1984 г., Върховният съд, макар и по друг повод, е приел, че: „С амнистирането на престъпленията, които съдържат едновременно и признаците на административни нарушения, 5 деецът ще носи административнонаказателна отговорност за деянията такива, каквито са и колкото са. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания, когато едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за всяко едно от тях.“ След като са били налице няколко самостоятелни нарушения на разпоредби от ЗМВР, то съгласно чл. 18 ЗАНН, е следвало наказващият орган да наложи отделни наказания за всяко едно от тях. Апропо, дори условно да се приеме, че изпълнителното деяние е едно-единствено и включва в себе си редица действия и бездействия /конструкция, която този съд категорично не възприема/, то отново би било налице нарушение на чл. 18 ЗАНН, който изисква в такъв случай ако едно деяние осъществява признаците на нарушение на различни разпоредби, наказанията отново да бъдат наложени отделно, тъй като ще е налице идеална съвкупност от административни нарушения.

Съгласно константната съдебна практика неспазването на разпоредбата на чл. 18 ЗАНН всякога съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото внася неяснота досежно обстоятелството за кое нарушение е санкционирано привлеченото към отговорност лице, а това закономерно ограничава правото му на защита /в този смисъл решение от 17.06.2009 г. по к. н. а. х. д. № 2946/2009 г. на АССГ, II касационен състав, докладчик-съдия Добринка Андреева/.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на въпроса за неговата правилност.