Решение № 1340 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1340 гр. П., 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330205453 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Б.Е.В. *“ ЕООД, ЕИК 131224136, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505205380, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание 187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Дружеството жалбоподател „Б.Е.В. *“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Л. оспорва издадения Електронен фиш (ЕФ), като релевира доводи с твърдение за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Прави искане за отмяната му. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призовано, не изпрати представител

Въззиваемата страна, Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) Национално тол управление гр. С. - в съпроводително административната преписка писмо и в допълнителна молба излага съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на 1 разноски за осъществена юрисконсултска защита. В съдебно заседание, редовно призована, изпраща представител юрисконсулт Г.. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява следното:

На 02.03.2022г. в 16:09ч. на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, намиращ се в община „Марица“, за движение по път А-1 км 118+599, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Нарушението било извършено с ППС влекач ,,Волво ФХ 4х2‘‘ с рег.

№ **** с технически допустима маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с пет оси 5.

Установено било, че собственик, на когото е било регистрирано ППС е жалбоподателят „Б.Е.В. *“ ЕООД. ЕИК 131224136.

С оглед на горното, бил съставен процесния ЕФ, с който на жалбоподателя било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по административната преписка и събрани в настоящото производство писмени доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви: известие за доставяне, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в, статично изображение, Протокол от заседание на УС на АПИ, Заповед.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 102, ал.2 от ЗДвП задължава собственика на МПС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са 2 изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, като ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Приложената в случая санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв. Съответно нормата на чл.179, ал.3б от ЗДвП сочи, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 от Закона за пътищата за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Относно таксата за изминато разстояние, или тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, заплащането й дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя 3 на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. Начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси се определят в Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние.

Горецитираните разпоредби отнесени към разглеждания случай и събрания и проверен по делото доказателствен материал, формират извод за категорично осъществен от жалбоподателя състав на вмененото с обжалвания Електронен фиш административно нарушение, тъй като на процесните дата и час при движение на посочения в ЕФ товарен автомобил не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като посоченото ППС е имало тол декларация за преминаването, но платената категория е била по-малка от измерената.

По делото не се спори, че към момента на нарушението собственик на процесното пътно превозно средство е бил жалбоподателят.

Нарушението е довършено от обективна страна, тъй като освен неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата тол такса, по делото се доказа и фактът на реалното ползване на участък от платената пътна мрежа от това превозното средство, за което не е изпълнено задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3д ЗДвП отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не се носи, ако е ангажирана отговорността по чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В случая не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства за санкциониране на действителния водач на МПС, поради което правилно е ангажирана отговорността на собственика на МПС.

Съдът намира, че е налице самостоятелно основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество касаещо непропорционалността на наложената санкция. Размерът на имуществената санкция от 2500 лева е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато 4 разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 133,00 лева, а наложената на дружеството имуществена санкция надвишава този размер многократно. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 133,00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното средство.

Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В тази връзка е практиката на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Предвидената санкция в чл. 179, ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена, т. е., фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта, съответно, предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за пропорционалност.

В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция: Решение № 2530 от 18.03.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 153/2025 г.; Решение № 2289 от 11.03.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2806/2024 г.; Решение № 1871 от 25.02.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 468/2023 г. Решение № 611 от 13.05.2024 г. на АдмС - С. област по к. а. н. д. № 279/2024 г.; Решение № 3431 от 15.04.2024 г. по к. а. н. д. № 232/2024 г. по описа на XX състав на Административен съд – П. и цитираната там практика на СЕС. В последното решение се приема, че наложената на дееца санкция многократно надвишава пътната такса, която той следва да заплати, въпреки че нейният размер е определен по чл. 10б, ал. 5 от ЗП и представлява т. нар. максимална такса.

Фактите в процесния случай относно определянето на санкцията са аналогични, поради което настоящият състав възприема и формирания от касационния съд извод, че наложената санкция във фиксиран размер, 5 преценена спрямо размера на дължимата пътна такса, изглежда непропорционална както на извършеното нарушение, така и на преследваните цели.

Не съществува процесуална възможност съдът да уважи искането на въззиваемата страна като сам наложи санкция, която да е пропорционална. От една страна в ЗАНН, за разлика от НК, не е предвиден механизъм за налагане на наказание под законоопределения минимум, а от друга според решението на СЕС именно липсата на възможност по българското право за адаптиране на санкцията е основание за нейната непропорционалност. В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е с фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението, доколкото за всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло или частично не е платена таксата, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на ППС, е предвиден един и същ размер на наказанието. В този смисъл е Решение № 2551 от 18.03.2025 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 93/2025 г.