Решение № 517 от 21.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Членове:

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20205300501941 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – гр.

Пловдив, ЕИК: 129009870, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт И. П., против Решение № 2521 от 20.07.2020г. постановено по гр.д.№ 2020 г. по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, в частта, с която ОД на МВР – Пловдив е осъдено да заплати на А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 814,68 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.02.2017 г. – 30.11.2018 г., както и сумата от 181,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода от 26-то число на месеца, следващ последващия полагането на труда последен месец от тримесечния период на отчитане до 07.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 587,92 лева – разноски за производството.

Във въззивната жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон като се оспорва 1 приетото от районния съд субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа се приложението на Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и се прави съпоставка на уредбата относно полагането и отчитането на нощния труд. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърли искът за главницата и за мораторната лихва. Претендира присъждането на направените по делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна А. Н. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат П., с с който се взема становище за неоснователност на жалбата в обжалваната част.

Поддържа, че през процесният период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. н а МВР, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР, в която липсва норма за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С оглед на последното приема, че в случая следва да се приложат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и намира. Моли да се потвърди решението и да се присъдят разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. Н. Д. твърди, че до края на месец ноември 2018 г. е заемал длъжност „***“ в група „***“ към *** РУ при ОД на МВР - гр. Пловдив. Твърди, че през периода от 07.02.2017 г. до 30.11.2018 г. е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени. Посочва, че през процесния периода е полагал нощен труд, за който не му е заплатено допълнително възнаграждение.

Претендира присъждането на сумата от 848,848 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.02.2017 г. – 30.11.2018 г., както и сумата от 181,87 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за 2 извънреден труд за периода от 26-то число на месеца, следващ последващия полагането на труда последен месец от тримесечния период на отчитане до 07.02.2020 г. /съобразно уточнение в съдебно заседание от 30.06.2020 г. и изменение на иска по чл.86 ЗЗД по реда на чл.214 ГПК/ ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с позоваването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители, като намира същата за приложима. Излага подробни съображения, че ЗДСл и КТ не намират приложение, както и че липсва законова уредба или акт на МС, допускащ преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1.143. Предвид на това, намира за необосновано приложението на НСОРЗ. Искът е оспорен и с довода, че през процесния период на ищеца е заплатен както извънреден, така и нощен труд. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

С обжалваното решение районният съд е приел, че Законът за държавния служител намира субсидиарно приложение по отношение на неуредените положения в ЗМВР. Според РС в наредбите на министъра на вътрешните работи липсва правило за превръщането на отработените нощни часове в дневни, но понеже тези размери на допълнителни възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба, следва да бъдат прилагани правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Предвид на това и констатациите в заключението на ССчЕ за отработени от ищеца 880 часа нощен труд, които след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 съставляват 126 часа извънреден труд, за който се дължи 814, 68 часа, РС е уважил исковете за заплащането на допълнително възнаграждение за посочения размер като отхвърлил иска до пълния претендиран размер от 848,848 лева като в отхвърлителна част решението не се обжалва. С решението си РС е уважил претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД като е присъдил мораторна лихва върху уважената главница в размер на 181, 87 лева.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. *** от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР и през процесния период от 07.02.2017 г. до 30.11.2018 3 г. е заемал длъжност „***“ в група „***“ към *** РУ при ответната ОД на МВР - гр.

Пловдив.Не е спорно и че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

Представени са Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г., № 8121з-40 от 25.01.2015 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., ведно със справка - извадка от разплащателната ведомост за положен и изплатен извънреден и нощен труд.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за периода от 07.02.2017 г. до 30.11.2018 г. ищецът е отработил общо 880 часа нощен труд. Вещото лице е посочило, че ответникът не е прилагал НСОРЗ по отношение на превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143 %. Положени са 126 ч. извънреден труд, който преизчислен е в размер на 814, 68 лева. Според вещото лице претендираната мораторна лихва е в размер на 181, 87 лева.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на Държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 4

ЗМВР). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на ОД на МВР е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), н о доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и 5 максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.