Решение № 217 от 17.07.2020, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Добрич, 17.07.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател:

Данчо Д.

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Д. АНД № 48 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г.Г.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.Г.С. ***, с адрес на кантората: гр. Добрич, бул. „25-ти септември” № 52, ет. 2, офис 14, срещу наказателно постановление № 19-0851-002227 от 09.12.2019 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения

7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 2227/23.11.2019 г. /бланков № 272173, серия АА/, съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съдебния състав. Съгласно т.

1.1.2 от заповедта, на полицейските органи от секторите „Пътна полиция” (СПП) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) е възложено да издават фишове и да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата. Няма спор в настоящия случай, че актосъставителят Д.Ж.Д. е именно младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

При съставяне на АУАН е спазена и процедурата по чл.

40, ал. 1 от ЗАНН, досежно института на свидетелите, съгласно която актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От разпита на свидетелите И.А.М. и М.К.К. се установява, че са очевидци на нарушението, тъй като същите в качеството си на полицейски служители в Първо РУ на МВР – Добрич са констатирали нарушението, предмет на настоящото дело, изразяващо се в управление на моторно превозно средство от водач, който не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. От показанията на свидетелите М. и К. се установява, че същите непосредствено са възприели мотоциклета, управляван от жалбоподателя. Показанията на двамата свидетели се непротиворечиви и описаното от тях нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от страна на жалбоподателя, както и факта на управление на моторното превозно средство от негова страна е в резултат на непосредствени възприятия.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Няма спор, че в словесното описание на нарушението в

НП е налице противоречие, тъй като веднъж е посочено, че жалбоподателят е водач на лек автомобил, като впоследствие е описано, че същият е управлявал мотоциклет JINLUN с номер на рама ***. Очевидно в случая се касае за техническа грешка, която техническа грешка обаче не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет марка JINLUN с номер на рама ***, без да е притежавал свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Същите обстоятелства са описани и в АУАН, като всички елементи от описанието на нарушението съвпадат, като правилно съобразно нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е определено и съответното наказание, поради което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. В този смисъл погрешното изписване в НП, че жалбоподателят е водач на лек автомобил не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна на това основание. Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна практика.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 23.11.2019 г., около 10:15 часа в гр. Добрич, по ул. „Маяк“ в квартал „Рилци“, управлява мотоциклет марка JINLUN с номер на рама ***, като не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Управляваното от водача моторно превозно средство е от категория А2 – нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на Г.Г.Д. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, свидетелят И.М. потвърждава констатациите в акта. В съдебно заседание свидетелят М. дава следните показания: „Бях на работа, аз като водач и колегата М.К. *** забелязахме срещу нас да се движи черен мотор с жълт спойлер. Водачът беше спрян за проверка и установяване. Установихме водача, който си каза данните и поискахме документи за мотора. Той каза, че са у тях. По-късно един възрастен господин ги донесе на мястото на проверката. Моторът беше без регистрационна табела. Уведомихме ОДЧ и поискахме съдействие от Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Добрич да проверят мотора и да вземат отношение по това, че моторът не е регистриран. Те установиха, че моторът е 150 кубика, а водачът не притежава категория за управление на такова превозно средство…Движеше се срещу нас, без каска. Пуснахме буркани и той спря. Беше сам на мотора.

Установихме го и той каза, че е взел мотора наскоро и отдолу от казаните е тръгнал, отивал си до тях. Ние го спряхме до кръстовището, примерно да има 300 метра от долния край на улицата. Ние го видяхме, че идва нагоре, обърнахме колата по улица „Александър Батенберг“ и слязохме надолу, той вече беше срещу нас. Самият водач ни каза, че ни е видял, че идваме“/цитат/. Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и свидетелят М.К.. Така например в съдебно заседание, същият заявява: „При обход на района забелязахме от казана за ракия в посока улица „Княз Александър Батенберг” да идва този водач с мотора, като се движеше срещу нас. Спряхме го, извършихме проверка, от която се установи, че моторът не беше регистриран по надлежния ред и нямаше свидетелство за управление на МПС водачът. Той беше сам и нямаше никакви свидетели наоколо“/цитат/. В тази насока са и показанията на актосъставителя Д.Ж.Д., който разпитан в съдебно заседание, макар и косвено пресъздава фактическата обстановка, описана от свидетелите И.М. и М.К.. От разпита на актосъставителя Д. се установява, че същият в качеството си на служител от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Добрич е оказал съдействие на свидетелите М. и К., като е констатирал и нарушението, предмет на настоящото дело, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. От показанията на Д. се установява, че същият непосредствено е възприел мотоциклета на жалбоподателя, попадащ в категория А2, за чието управление същият не е притежавал валидно свидетелство за управление. Това, че служителите на Първо РУ на МВР - Добрич - свидетелите И.М. и М.К. първи са видели управлявания от жалбоподателя мотоциклет не води до извода, че свидетелят Д. не е могъл да възприеме непосредствено както местоположението на мотоциклета, така и наличието на извършеното нарушение.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д.Д., И.М. и М.К., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

С жалбата, както и в съдебно заседание Г.Д. оспорва констатациите в наказателното постановление, като в съдебно заседание навежда доводи, че не е управлявал мотоциклета, а само го е бутал с цел да запали.

Съдът не споделя тези доводи на жалбоподателя по следните съображения:

В настоящия случай, въз основа на събраните гласни доказателства, обективирани посредством показанията на свидетелите И.М. и М.К., съдът намира за безспорно установено, че Г.Д. е управлявала процесното моторното превозно средство. И двамата свидетели са категорични, че мотоциклетът не се е намирал в покой, а се е движел, управляван именно от Г.Д..

В настоящия случай, дори и съдът неправилно да кредитира показанията на свидетелите М. и К., следва да бъде отбелязано следното:

Съгласно задължителната съдебна практика –

Постановление № 1 от 17 януари 1983 г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на ВС, в понятието „управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. С други думи – бутайки мотоциклета, респективно – извършвайки съответните действия с цел двигателят да бъде приведен в работен режим /така както твърди жалбоподателят в съдебно заседание/, деянието се явява съставомерно, тъй като е налице „управление” на моторното превозно средство.

Разпечатката съдържа 39 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cfb66aa-d611-4261-b27c-99367d3860c1