Решение № 1857 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1857 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110107910 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от ищеца В. Т. З., ЕГН *******, с настоящ адрес: ***, чрез адв. А. А. А., служебен №***, АКП., със съдебен адрес за призоваване: гр. П., ***, срещу ответника К. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **********, с представител С. Р. Я. и срещу ответника А.

Т. ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: ***, с представител И. Ш..

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

Твърди се от ищеца З., че сключил от разстояние 5 /пет/ договора за потребителски кредит с „К.“ ЕАД и 5/пет/ договора за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД в периода 12.07.2022 г. - 24.10.2024 г. Задължително условие (чл. 4, ал.1 от ДПК) се явявало задължението да се сключи договор за предоставяне на поръчителство с трето лице - А. Т., за да може финансовият ресурс да бъде отпуснат веднага. Ответникът не включвал в договорите размера на възнаграждение за предоставяне на гаранция от А. Т., поради което договорите твърди ищеца, че са недействителни заради неправилно посочване на ГПР и обща дължима сума. Петте договора били обезпечени от А. Т., като не били включени разходите по договора за кредит с това трето лице. Ето защо ищецът предявява установителни искове, които да внесат яснота в отношенията на ищеца с ответника като ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо, че между тях съществува или не съществува определена правна връзка (съобразно тълкуванието на т. 1 от Тълкувателно решение №1 от 07.03.2019 г. по ТД №1/2018 на ОСТК, ВКС).

Конкретните фактически твърдения на ищеца са:

1.Сключен бил Договор за потребителски кредит № 2604240/ 12.07.2022 г. с К. със сума на кредита 450 лева, с обща сума за връщане в размер на 465.18 лева за 3 месеца на месечни вноски. Определен бил ГПР 21.95% и ГЛП 20.00%.

2.Сключен бил Договор за предоставяне на поръчителство от 12.07.2022 г. с А., с който се обезпечавал Договор № 2604240 пред К.. В тежест на кредитополучателя се 1 предвиждало възнаграждение в размер на 147.54 лева, платимо на вноски (идентични с Договор № 2604240). Това задължение не било включено в ГПР и обща сума по Договора за потребителски кредит.

3.Сключен бил Договор за потребителски кредит № 2628084/ 24.08.2022 г. с К. със сума на кредита 1300 лева, с обща сума за връщане в размер на 1518.23 лева за 9 месечни вноски. Определен бил ГПР 45.31% и ГЛП 37.96%.

4.Сключен бил Договор за предоставяне на поръчителство от 24.08.2022 г. с А. Т., с който се обезпечавал Договор № 2628084 пред К.. В тежест на кредитополучателя се предвиждало възнаграждение в размер на 1014.55 лева, платимо към К. на вноски (идентични с Договор № 2628084). Това задължение не било включено в ГПР и обща сума по Договора за потребителски кредит.

5.Сключен бил Договор за потребителски кредит № 2698324/ 29.12.2022 г. с К. със сума на кредита 2000 лева, с обща сума за връщане в размер на 2290.16 лева за 16 месечни вноски. Определен бил ГПР 21.04% и ГЛП 19.25%.

6.Сключен бил Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2022 г. с А. Т., с който се обезпечавал Договор № 2698324 пред К.. В тежест на кредитополучателя се предвиждало възнаграждение в размер на 2030.53 лева, платимо към К. на вноски (идентични с Договор № 2698324). Това задължение не било включено в ГПР и обща сума по Договора за потребителски кредит.

7.Сключен бил Договор за потребителски кредит № 2943445/ 21.03.2024 г. с К. със сума на кредита 2100 лева, с обща сума за връщане в размер на 2412.73 лева за 21 месечни вноски. Определен бил ГПР 16.34% и ГЛП 15.23%.

8.Сключен бил Договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2024 г. с А. Т., с който се обезпечавал Договор № 2943445 пред К.. В тежест на кредитополучателя се предвиждало възнаграждение в размер на 2260.58 лева, платимо към К. на вноски (идентични с Договор № 2943445). Това задължение не било включено в ГПР и обща сума по Договора за потребителски кредит.

9.Сключен бил Договор за потребителски кредит № 3065032/ 24.10.2024 г. с К. със сума на кредита 2500 лева, с обща сума за връщане в размер на 3044.56 лева за 24 месечни вноски. Определен бил ГПР 20.98% и ГЛП 19.20 %.

10.Сключен бил и Договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2024 г. с А.

Т., с който се обезпечавал Договор № 3065032 пред К.. В тежест на кредитополучателя се предвижда възнаграждение в размер на 2325.73 лева, платимо към К. на вноски (идентични с Договор № 3065032). Това задължение не било включено в ГПР и обща сума по Договора за потребителски кредит.

Недействителността на договорите ищецът извежда в исковата си молба по следния начин: Ответникът-кредитор не посочил правилно в договорите за потребителски кредит общата дължима сума, защото не включил в общите разходи по кредита възнаграждението на А. Т. ЕООД. Разходът към А. Т. бил задължителен и това можело да се извлече от самите договори. Изборът между обезпечение (чл.4, ал. 1 от договорите) бил: банкова гаранция в 10 дневен срок, което намира ищеца за житейски нелогично, срока - непосилен, или сключване на договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от договорите се показвал задължителния характер на обезпечението - без обезпечение в срок - нямало да се сключи договор. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от договорите пък се виждало, че срокът за одобрение на заявлението за кредит бил 14 дни, ако няма обезпечение.

Кредиторът твърди ищецът, че създал предпоставка да се избира: „ гарантирано до минути“, защото иначе можело да не одобри заявката за кредит или да го направи след дълъг срок.

Целта на бързите кредити, подчертава ищецът, че е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът.Във връзка с изложеното погоре ищецът се позовава на решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от мотивите) съгласно което разходите по договор за поръчителство, чието сключване е 2 наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), сочи още ищеца, че когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя. Решението гласяло, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочавало действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлявало / според ищеца/ невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.Твърди се от ищеца още, че Заемодателят не бил посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което изпълвало хипотезата на чл. 22 от ЗПК и на това основание - договорът за потребителски кредит бил недействителен, а потребителят дължал само чистата стойност на кредита. Ответникът - кредитодател не посочвал правилно годишния процент на разходите по кредита и общата дължима сума, с което ограничавало ищеца да разбере на какви условия се съгласява, въз основа на което следвало договора за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен поради нарушаване на изричните задължения на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.Ищецът счита, че включването на подобна клауза за задължително осигуряване на обезпечение и заплащане на възнаграждение на А. Т. представлява скрито възнаграждение и по своята същност - задължителен разход. Самата клауза на чл. 4, ал. 1 от договорите намира ищеца и за неравноправна клауза, защото задължавала кредитополучателя да осигури обезпечение при ограничени условия , като не се позволявало физическо лице да е поръчител.

Договорите за предоставяне на гаранция сключени с А. Т. намира ищеца също за нищожни договори, противоречащи на добрите нрави. Недействителността на договорите за потребителски кредит , счита още ищеца, че сама по себе си влече и нищожност на договорите с А. Т., тъй като липсвало основание, на което тези договори да съществуват.

В трети раздел от исковата молба ищецът е навел твърдения и за неоснователно обогатяване , а именно : Неясно било за ищеца колко пари отпуснал К. ЕАД на ищеца, но последният знаел, че „надплатил 100 лева на 25.11.2024 г. над чистата стойност от предоставените суми от „К.“ ЕАД, който държал въпросната сума при липса на основание." При така наведените твърдения ищецът е сезирал съда с исканията по см.на чл.127, ал.1 т.5 ГПК:

1).да бъде постановено съдебно решение по силата на което съдът да приеме за установено между ищеца и ответника „К.“ ЕАД , че :

Договор за потребителски кредит № 2604240/ 12.07.2022 г., сключен между В. Т. З. и „К.“ е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР или заради противоречие с добрите нрави.

Договор за потребителски кредит № 2628084/ 24.08.2022г., сключен между В. Т. З. и „К.“ ЕАД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР или заради противоречие с добрите нрави.

Договор за потребителски кредит № 2698324/ 29.12.2022г., сключен между В. Т. З. и „К.“ ЕАД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР или заради противоречие с добрите нрави.

Договор за потребителски кредит № 2943445/ 21.03.2024г., сключен между В. Т. З. и 3

„К.“ ЕАД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР или заради противоречие с добрите нрави.

Договор за потребителски кредит № 3065032/ 24.10.2024г., сключен между В. Т. З. и „К.“ ЕАД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР или заради противоречие с добрите нрави.

Предявените пет главни установителни иска изброени по -горе против ответника кредитодател съдът е квалифицирал по чл.26, ал.1 предл. 1-во ЗЗД, т.к. се желае прогласяване на нищожността на договорите поради противоречието йм със закона - а именно Закона за потребителския кредит .

Предявени са и пет установителни искове изброени по-горе в условията на евентуалност спрямо исковете по чл.26,ал.1 , пр.1 -во ЗЗД като се иска прогласяване на недействителността на договорите за кредит поради накърняване на добрите нрави , които евентуални искове е съдът е квалифицирал по чл.26, ал.1 предл.3-то ЗЗД.

2).да бъде постановено съдебно решение по силата на което съдът да приеме за установено между ищеца и ответника „А. Т.“ ЕООД, че:

Договор за предоставяне на поръчителство от 12.07.2022 г., сключен между В. Т. З. и „А. Т. „ ЕООД е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Договор за предоставяне на поръчителство от 24.08.2022 г., сключен между В. Т. З. и „А. Т.“ ЕООД е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2022 г., сключен между В. Т. З. и „А. Т.“ ЕООД е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Договор за предоставяне на поръчителство от 21.03.2024 г., сключен между В. Т. З. и „А. Т.“ ЕООД е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Договор за предоставяне на поръчителство от 24.10.2024 г., сключен между В. Т. З. и „А. Т.“ ЕООД е нищожен поради противоречие с добрите нрави.

Петте главни установителни иска предявени от ищеца против отв.“А. Т.“ЕООД съдът е квалифицирал по чл. 26 , ал.1 пр. 3 -то ЗЗД.