Решение № 461 от 02.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Пловдив, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖД.СКИ СЪСТАВ, в публично засеД.ие на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330105022 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД от Д. А. и А. Е., г*****. срещу М. Г. М. и Ц. Т. М..

Ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху СОС с идентификатор ****. Правата им били констатирани с нотА.ален акт от 2021г., като датирали от закупуването на имота от *****г., а впоследствие собствеността била възстановена на неговите наследници по реда на ЗВСОНИ през 1992 г. Ответниците владеели имота без основание, поради което се иска неговото предаване. Претендират и обезщетение за неоснователно обогатяване от първата ответница в размер на 2040 лева за периода от 07.12.2020г. до 19.03.2021г. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците са постъпили отговори на исковата молба, с които се оспорват претенциите. Твърдят, че отразяването на процесното помещение като самостоятелен обект е неправилно, защото същото били присъединено към техния апартамент с преустройство от 1969-1970г., извършено от техния наследодател. Поради това процесното помещение не било собственост на държавата и не можело да бъде реституирано. Правят възражение за изтекла придобивна давност. Относно иска за плащане на обезщетение твърдят, че имотът се ползва единствено от втората ответница.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и 1 исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С ******. продава на д-р Л. А. собствената си къща с пристройка и дворно място, състоящо се от общо пространство от около 373.92 кв.м.

С декларация по ЗОЕГПНС д-р Л. А. е посочил, че притежава къща в ******самостоятелни жилища- 2 от 5 стаи, 2 от 4 стаи и 1 с 1 стая.

С решение от 03.07.1948 г. на комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС са отчуждени от ***** втория надпартерен етаж, състоящ се от два апартамента, четири магазина (втори, трети, четвърти и пети, броени от външната входна врата от изток на запад), ведно в 2/3 ид.ч. от терена и общите части от имота на *****. В т. III на решението е посочено, че не се отчуждава първият етаж, състоящ се от два апартамента, със съответните тавански и избени помещения, източният магазин и 1/3 ид.ч. от терена и общите части. В контролния лист от 22.01.1949 г. е посочено, че не се отчуждава първият етаж, състоящ се от два апартамента от имота на *****.

С постановление № 60 от 06.04.1949 г. Министерски съвет е утвърдил заедно с измененията и допълненията направени в тях, решенията на съставите на комисии по чл. 11 от закона и то само в частите им, с които е постановено отчуждаване и освобождаване на недвижими имоти.

С допълнително решение комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС определя следващите се на отчуждените имоти 2/3 ид.ч. от общите части и всички тавански помещения без двете западни помещения от тавана и всички изби без двете избени помещения до клозета.

С договор за продажба от 13.07.1968 г. държавата е прехвърлила на ***** собствеността върху тавански апартамент, състоящ се от 1 стая, кухня вестибюл, антре баня и клозет, едно избено помещение намиращо в западната част на сградата, две тавански помещения заемащи северозападния и югозападния ъгъл на сградата и 1/12 ид.ч. от общите части.

Със строително разрешение от 1969 г. в полза на ***** е разрешено да извърши преустройство на жилището си чрез задигане на покрива на южната част и оформи тераса по одобрен архитектурен проект.

През 1976 г. е извършена делба между наследниците на д-р А. за първия етажа на сградата, като са обособени три жилища, предоставени на всеки от наследниците.

Със заповед от 1992 г. са отписани от актовите книги за държавна собственост двуетажна полумасивна къща вътре в двора, втори надпартерен етаж (трети етаж), четири магазина, всички тавански помещения без двете западни, както и всички избени помещения без тези до клозета.

С нотариален акт от 2010 г. ответниците са признати за собственици на 2 основание представени документи на СОС *****, ведно с таванско помещение с площ от 16 кв.м. с вход от жилището.

От представената таблица за определяне на ид.ч. от общите части на сградата от 28.02.2012 г. се установява, че процесният обект е бил включен като таванско помещение към жилището на ответнциите.

Представен е и нотариален акт от 2006 г. за покупко-продажба на друг обект в сградата на третото лице, с който е прехвърлен ведно с таванско помещение от 11.80 кв.м. при гранити: отляво- таван на ***** и коридор. Обектът е едно от жилищата, обособени при делбата от 1976 г.

С писмо от 09.12.2019 г. ответницата ***** признава, плащането на наем за процесното помещение.

С нотА.ален акт от 20.02.2021 г. ищците са признати за собственици на основание представени документи на процесното помещение като самостоятелен обект в сградата. Предвид този нотариален акт ищците се позовават на правото на собственост на своя наследодател и възстановяване на собствеността на основание ЗВСОНИ през 1992 г.

От приетата СТЕ се установява, че сградата е изградена през 1912 г. като пристройка и надстройка на съществувала сграда. По първоначалния проект било предвидено изгражД.ето на първи етаж с 6 магазинни помещения и складови помещения- изби за предвидените жилища в сградата, втори етаж, означен като първи жилищен над партера, с две самостоятелни жилища, трети етаж с две самостоятелни жилища и висок тавански етаж без обособени отделни тавански помещения. От приложените по делото документи се констатирало, че към момента на одържавяването са съществували обособени тавански помещения, но липсва графична част за тяхното конкретно разположение. С инвестиционния проект за преустройство на съществуващото на таванския етаж жилище е предложено да се промени мястото на входа и създаването на съвсем нова функционална организация на същото. Предвидено е и завишаване на площта на същото с около 2.4 кв.м. във връзка с обособяването на новия вход. Проектът бил одобрен на 18.02.1969 г. от главен архитект на ГНС след съгласуване с Жилфонд и служба „Държавни имоти“, като е последвало издаването на строително разрешение от същата дата. Според експертизата в източната част таванското жилище е граничело със стълбище и обща част от таванския етаж, като на архитектурното заснемане не била означена врата, която да го отделя като самостоятелно таванско помещение. След преустройството това пространство (записано като помещение) било приобщено към жилището на ответниците и станало на практика част от апартамента им, като е достъпно само от този обект. Жилището било изпълнено съгласно одобрения архитектурен проект плюс приобщената част като таванско помещение и входно антре. Към настоящия момент се констатира, че на 3 втория етаж са обособени три броя жилища, на третия етаж- два броя жилища, а на четвъртия тавански етаж съществува едно жилище и 4 тавански помещения. Към експертизата не е приложена схема по отношение на последните, но тава е налице на лист 297 от делото. Заключението е обосновано и следва да бъде кредитирано.

При така събраните доказателства се установява, че етажната собственост е възникнала с отчуждаването на част от магазините и жилищата в сградата през 1949 г. и към този момент следва да се прецени как се е разпределило правото на собственост върху общите части. Следва да се има предвид, че към този момент е действала Наредба-закон за етажната собственост от 1935г., отменена на 16.11.1951г., със сега действащия Закон за собствеността. Разпоредбите на действалата към 1949 г. наредбазакон- чл. 2, предвиждат, че при зД.ия, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построено зД.ието, дворът, основите, дебелите стени, разделящите отделните части вътрешни стени, стълбите, площадките, сводовете на магазините, покривът, комините, пералните, кладенците, изкачвателите (асансьорите), приспособленията за общо отопление, осветление, канализация и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване на всички отделно притежавани етажи и части от етажи или на няколко от тях. В ал. 2 на същата норма изрично е предвидено, че за частите на зД.ието, които обслужват само някои от отделно притежаваните етажи или части от етажи, може да се уговори да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.

Поначало таванът (пространството между покрива и плочата на последния етаж) е обща част. Когато е общ по естеството си, е предназначен да обслужва всички самостоятелни обекти и сградата, като цяло, няма самостоятелно правно значение и не може да променя предназначението си. Поради това не може да бъде обект на самостоятелно придобиване, включително като обслужващ някой от самостоятелните обекти в етажната собственост.

Общи по предназначението си са само онези общи части, без които сградата може да съществува, но все пак те са създадени да обслужват всички собственици и обитатели. Характерно за такива общи части е, че тяхното предназначение може да се промени. При тавана, критерий за това дали е обща част по предназначение е възможността да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения. В този смисъл Решение № 173 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2562/2008 г., ГК, IV о.

От приетата по делото експертиза се установява, че таванът е имал необходимата височина, за да се обособят отделни помещения в него, като дори към момента на отчуждаването е съществувало самостоятелно жилище. От документите по отчуждителната преписка е видно, че наред с това жилище на тавана са били обособени и непосочен брой тавански помещения. Предвид липсата на Д.ни за 4 извършвани през годините промени в подпокривното пространство (извън преустройството на ответниците) следва да се приеме, че помещенията са съществували във вида, в който съществуват в момента, отразени в схемата на лист 297 от делото, а именно: таван **** таван № 2, таван № 3 и таван № 4. Този извод не се отнася до процесния обект (помещение)- означено на схемата като таван № 1.

Съгласно приетата по делото СТЕ обектът, предмет на делото, не е бил обособен като самостоятелно таванско помещение, защото макар да са съществували преградни стени от трите му страни, не е бил преграден от четвъртата, като до него е имало свободен достъп.

За разположението на съществувалите избени помещения следва да се вземе предвид схемата на лист 259. В нея от изток на запад са отразени изба нотА.ус, изба 1, изба *****и изба 2. Има се предвид ****** посочена като собственик на апартамент на първи жилищен етаж, обособен след делбата от 1976 г.

При така установената обстановка може да се направи обоснован извод за разположението на двете тавански помещения, които не са били отчуждени от наследодателя на ищците. В допълнителното решение на комисията по чл. 11 ЗОЕРПНС те са индивидуализирани като двете западни помещения от тавана. Към този момент на първия жилищен етаж е имало два обособени апартамента, които не са били отчуждени и за всеки от тях е било отредено по едно таванско помещение, без да се конкретизира кое точно за кой. След това видно от протокола за доброволна делба между наследници на доктор А. от двете жилища са били обособени три самостоятелни апартамента, които съществуват и в момента. Два от тях- дял първи и дял втори са били прехвърлени от съделителите на трети лица, видно от представената таблица за разпределение на ид.ч. (представена от ищците при издаването на нотА.алния акт от 2021 г.), а именно: ******. В протокола за доброволна делба отново няма Д.ни за това как са били разпределени таванските помещения между трите нови обекта, но от съпоставката с представената таблица, заедно с представените от ищците схеми на разпределението на тавана и първия етаж е видно, че те са били придадени към дял 2 и 3- югозападен апартамент, записан на ***** и северният апартамент, удостоверен в нотА.алния акт като собственост на ищците. За дял първи- югоизточния апартамент, записан на Въла Маркова не е било отредено таванско помещение, като съобразно същата таблица и представената от ищците схема на избите (лист 259) към имота има прилежащо единствено избено помещение. От взаимното изследване на тези документи става ясно, че към съществувалите два апартамента на първия етаж са били придадени двете западни тавански помещения, отразени на схемата на лист 297 като таван ***** и таван № 2, разположено на изток от първото. Този извод се подкрепя и от самите твърдения на ищците, които за процесното помещение се позовават на право на собственост основано на реституция, а не като принадлежност на някои от обектите, които не са били отчуждени през 1949 г. Ако се приеме, че стаята предмет на делото е 5 представлявала обособено таванско помещение още към момента на учредяване на етажната собственост през 1949 г., то това би означавало, че именно тя е едно от двете помещения, които не са били одържавени, доколкото съобразно представените от ищците схеми и приложения архитектурен проект е разположена в най- западната част на тавана, като се изключи жилището на ответниците, съществувало към момента на отчуждаването без процесната площ. Ищците обаче в исковата си молба твърдят, че помещението е самостоятелен обект, собствеността върху който им е била възстановена по ЗВСОНИ, а не да е принадлежност към някой от апартаментите в сградата. Изводът косвено се подкрепя и от самото фактическо положение, защото към 1949 г. на всеки от жилищните етажи е имало обособени по два апартамента, съответно на тавата са съществували 4 тавански помещения, предназначени да обслужват всеки от тях. Поради изложените съображения следва да се приеме, че процесната стая към 1949 г. не е била обособена като самостоятелно помещение и съответно не е можело да бъде включена в разпределението на тавана при възникване на етажната собственост вследствие отчуждаването.