Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1877 от 28.12.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 1435/2025
Вид
Решение № 1877
Подписан
28.12.2025
В сила
06.04.2026
Състав
Тихомира Георгиева Казасова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10, б."а" · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.51 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 1877 гр. Русе, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520101435 по описа за 2025 година

В. Н. Р. – управител на Етажна собственост с адрес: гр.******* заявява, че Р. И. П. е собственик на апартамент, находящ се на първия етаж в сградата на ЕС.

На ОС на ЕС, проведено на 29.11.2023г. били приети следните решения: Да се направи необходим ремонт на общите части, за който е определен период на изпълнение;

Одобряване списък с дяловото участие на собствениците на апартаменти за набиране финансови средства в размер на 2000 лева, необходими за ремонта; Определяне срок за внасяне на сумите; Упълномощаване конкретни лица – етажни собственици във връзка с извършване дейностите по ремонта.

Р. П. обжалвала решенията на ОС по реда на чл.40 ЗУЕС. С влязло в сила решение №*******г., постановено по ВГД №******г., Окръжен съд – Русе потвърдил решение №*******г., постановено по ГД №******г. по описа на РРС, с което решенията на ОС на ЕС са оставени в сила.

В изпълнение решенията на ОС ищецът пристъпил към събиране сумите за извършване необходимия ремонт на общите части, съгласно одобрения списък за дялово участие и посочените срокове за внасянето им. На 20.12.2023г. Р. П. заплатила 50.20 лева, но не платила втората вноска в същия размер, дължима в периода 01.02.2024г. – 10.02.2024г. В производството по гр.дело №******г. по описа на РОС, И. П. – пълномощник на Р. П. заявил, че отказва да заплати втората вноска.

Съгласно решение по т.2.8 от Протокол на ОС на ЕС от 29.11.2023г., при неизпълнение решенията на ОС и невнасяне в срок на определените суми, ЕС следвало да пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред.

С оглед изложеното В. Н. Р. – управител на Етажна собственост с адрес: гр.******* 1 моли съда да осъди Р. И. П. с ЕГН ********** да заплати на ЕС сумата 50.20 лева – задължение, съгласно решение по т.2 от Протокол на ОС на ЕС, проведено на 29.11.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.03.2025г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, Р. И. П. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно недопустимостта и неоснователността на претенцията.

Приема, че исковата молба е нередовна, тъй като е подадена от лице без правен интерес.

Твърди, че отношенията й с управителя на ЕС са влошени, като сочи причината за това – В. Р. указала на етажните собственици да не заплатят на ответницата припадащите се дялове от разходите, които направила за ремонт на общи части на сградата, с мотива, че ремонтните дейности касаят самостоятелен обект в сградата.

Оспорва твърдението, че пълномощникът й И. П. направил изявление, че втората вноска няма да бъде заплатена.

Поддържа, че И. П. отишъл в дома на Р. Г. – упълномощено лице, да получи плащанията по първия транш, и му предал сумата 50.20 лева, но последният отказал да издаде платежен документ – приходен ордер с негов подпис, а го накарал да се подпише на списък за дяловото участие на собствениците при набирането на средства, относно необходимия ремонт на общите части. Неодобрявайки този ред за приемане на сумите, на 27.02.2024г., пълномощникът на ответника изпратил сумата 50.20 лева (втора вноска) с пощенски запис до касиера на ЕС – Ст.Ц.. Последната била своевременно известена за записа, но не отишла до пощата за да получи парите, т.е. кредиторът не оказал необходимото съдействие за изпълнение на задължението и плащането не е било прието, без основание. В подкрепа на това твърдение, ответникът представя системен бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, че Р. И. П. е собственик на апартамент „И“ в гр.*******. Този факт се установява от приложения към исковата молба нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане №*******г. по описа на нотариус с рег.№ *****.

Ангажирани са доказателства, от които е видно, че В. Р. е управител на ЕС.

Представен е „Правилник за вътрешния ред в етажната собственост“.

На ОС на ЕС с адрес: гр.*******, проведено на 29.11.2023г. са приети решения, свързани с извършване необходим ремонт на общите части на сградата и набиране средства за ремонтните дейности. При невнасяне дължимите суми в указаните срокове е гласувано решение да се предявят съдебни искове и се пристъпи към принудително събиране на сумите спрямо собствениците, които не са изпълнили задължението си своевременно. Към протокола е приложен списък на дяловото участие на собствениците на апартаменти във вход „В“ за набиране финансови средства в размер на 2000 лева за необходимия ремонт на общите части на сградата. За апартамент „И“ – собственост на Р. П. общо дължимата сума е 2

100.40 лева, платима на два транша, както следва: първи транш: 50.20 лева в периода 01.12.2023г. – 10.12.2023г. при Р. Г. и втори транш: 50.20 лева в периода 01.02.2024г. – 10.02.2024г. при Р. Х.. Според „списък“ (стр.7) ответницата заплатила 50.20 лева на 10.12.2023г., а в „списък“ – стр.8 срещу апартамент “И“ липсва отбелязване за плащане на втората вноска.

С влязло в сила решение №*******г., постановено по ВГД №******г., Окръжен съд – Русе потвърдил решение №*******г., постановено по гражданско дело №******г., Районен съд – Русе, с което решенията на ОС на ЕС на ****** в гр.*******, проведено на 29.11.2023г. са оставени в сила.

Ответникът представя „Покана – потвърдително за паричен превод“, изпратена чрез Български пощи през м.ноември 2023г., в която е пояснено, че сумата 100.40 лева е за ремонт на общи части по протокол от 24.08.2022г. по решение на ЕС.

На 26.02.2024г. Управителят на ЕС писмено уведомил Р. П. – обитател на апартамент „И“ – ******** за дължимите до момента такси по чл.51 ЗУЕС и суми за набиране финансови средства за обновяване и реновация на общите части, между които и сумата 50.20 лева – по решение на ОС на ЕС от 29.11.2023г.

С оглед установяване твърдения, изложени от ответната страна в отговора на исковата молба е допуснат разпита на Е. Б. Б.. Свидетелят заявява, че през м.декември 2023г. в негово присъствие И. П. снимал „някакви протоколи“, които били поправяни с химикал.

През м.декември 2024г. случайно бил с И. П., когато последният потърсил управителката на ЕС, за да предаде „някакво решение на съда“. Управителката слязла, И. П. „искал да й предаде съдебно решение за някакви плащания“, но тя отказала. Пълномощникът на ответницата я уведомил, че е залепил документа на стъклото на входа.

В о.с.з. процесуалния представител на ищеца пояснява, че дължимите от етажните собственици вноски следва да се заплащат лично, на ръка, на определените в протокола от ОС лица, в указаните срокове, по списък, утвърден в самия протокол.

Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.38, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.10, б.“а“ от ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.

За успешно провеждане на исковата претенция, ищецът следва да установи следните правнорелевантни факти: правото на собственост на ответника на обект в ЕС; решение на ОС на ЕС, въз основа което са определени по надлежния ред суми, дължими от етажните собственици, за набиране финансови средства, необходими за обновяване на общите части.

От своя страна, ответникът следва да докаже точно изпълнение на задълженията си в качеството на етажен собственик, респективно наличието на обстоятелства, изключващи отговорността му.

Не се спори, че Р. И. П. е собственик на обект в ЕС с адрес: гр.*******.

На 29.11.2023г. на ОС на ЕС е прието решение да се извърши необходим ремонт на общите части, който ще започне след събиране необходимата за това сума. Определени са вноските на всеки от етажните собственици; периодите, в които е следвало да бъдат 3 заплатени и лицата, упълномощени да получат плащанията.

Решенията на ОС са обжалвани по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС. С влязло в сила решение са оставени в сила, поради което подлежат на изпълнение и обвързват ответницата.

На основание възникналото правоотношение между етажната собственост и Р. П., в качеството й на етажен собственик и адресат на взетите и стабилизирани решения, в нейна тежест е възникнало парично задължение под формата на дължими две вноски, всяка в размер на 50.20 лева.

Безспорно е, че първата вноска е платена.

Предвид процесуалното поведение на ответната страна – изразена готовност в о.с.з. да заплати сумата 50.20 лева, съдът приема, че Р. П. не оспорва дължимостта на втората вноска.

Неоснователно е възражението, че плащане е извършено, но неприето от ЕС.

Сроковете и начинът на плащане изрично е посочен в решение по т.2.4.: „първи транш – от 01.12.2023г. до 10.12.2023г. при Р. Г.; втори транш – от 01.02.2024г. до 10.02.2024г. при Р.

Х..“. От приложените към отговора на исковата молба: „Покана – потвърдително за паричен превод“ и „известие за доставяне“ е видно, че И. П. (пълномощник на Р. П.) е изпратил пощенски запис, адресиран до С. Ц., но като основание за превод на сумата 100.40 лева се сочи протокол от 24.08.2022г., а не протокол от ОС, проведено на 29.11.2023г., а за сумата 4 лева – такси по чл.51 ЗУЕС. Тези два документа не водят до извод, че ответникът е предложил изпълнение на задължението си, произтичащо от решение на ОС на ЕС, прието на 29.11.2023г.

Доколкото по делото липсват доказателства по чл.95 ЗЗД, че ответникът – длъжник е отправил до кредитора предложение за точно изпълнение, то неоснователно е и възражението на ответната страна за забава на кредитора, тъй като неоправдано не приел предложеното от длъжника изпълнение и не оказал необходимото съдействие. Дори да се установи, че длъжникът е предложил изпълнение, което неоснователно не е било прието от кредитора или последният не е оказал необходимото съдействие на длъжника, за да изпълни, то длъжникът би се освободил от забавата си, поради кредиторовата забава, но вземането би останало изискуемо и длъжникът не би се освободил от задължението за изпълнение.

Съдът намира за неоснователни и доводите на ответната страна, относно невъзможността ответникът да се ориентира кога и на кого да плати, тъй като в протокола били налични поправки. След като всички останали етажни собственици са заплатили своевременно определените за втори транш суми, очевидно, в протокола ясно е бил визиран периода и начина на изпълнение.

По изложените съображения съдът намира за иска за основателен и доказан.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 950 лева (списък по чл.80 ГПК, лист 148).

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА Р. И. П. с ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост с адрес: гр.******* сумите: 50.20 лева – задължение, съгласно решение по т.2 от Протокол на ОС на ЕС, проведено на 29.11.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 10.03.2025г. до окончателното й изплащане и 950 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5