Решение № 263 от 13.08.2024, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. гр. Димитровград, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря С. Ив. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20245610100496 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.

В искова молба ищецът Ц. З. З. твърди, че на 07.03.2013г., въз основа на изпълнителен лист от 21.02.2013г., издаден на основание Заповед за изпълнение №185/21.02.2013г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№283/2013г. по описа на РС-Димитровград, по отношение на нея, като длъжник, било образувано изп.дело №20138740400192 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, за сумата от 2000 лева-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2013г. до окончателното изплащане, 4114,70- договорна лихва, 404,60 лева- наказателни лихви, 117 лева- годишна такса за поддържане на кредитна карта, 132,73 лева- държавна такса, 339 лева- юрисконсултско възнаграждение. Взискател по изпълнителното дело била „Първа инвестиционна банка“АД. Поддържа, че въз основа на молба от взискателя на 20.03.2013г. били изпратени запорни съобщения до множество банки, като постъпвали парични средства от запорите до 04.04.2017г. На 28.03.2017г., по молба на взискателя, била наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот. На 18.11.2018г. било поискано извършването на опис на движими вещи, но видно от протокол от 16.01.2019г., такъв не бил извършен поради невъзможност да се влезе в имота. Това действие не прекъснало давността, поради невъзможност да бъде извършено. Счита, че от 04.04.2017г. до 04.04.2019г. е изтекъл двегодишен период, в който не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността, поради което и на 04.04.2019г. е настъпила перемпция, като всички описани подолу действия, извършени след нейното настъпване, са без правно значение и не влияят върху погасителната давност. Поради това, от 04.04.2017г. започнала да тече 5-годишната давност за главницата и разноските, която изтичала на 04.04.2022г., като към момента и двете вземания били погасени по давност.

Посочва, че на 26.08.2020г., поради цедиране на вземането, е конституиран нов взискател- „С.Г.Груп“ЕАД. Поискано е било налагане на запор върху банкови сметки, като на 16.09.2020г. били изпратени запорни съобщения и наложени запорите.

На 28.02.2022г., поради цедиране на вземането, е конституиран нов взискател- „ЕОС Матрикс“ЕООД. С молба е поискано налагане на запори. Такъв запор бил наложен едва на 21.12.2023г.

1

Поради това счита, че ако не се приеме, че перемпция е настъпила на 04.04.2019г., то от 16.09.2020г. до 16.09.2022г. са изтекли две години, през които не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, като е настъпила перемпция на 16.09.2022г. и всички последващи действия са без правно значение. Считано от 16.09.2020г. до момента били изтекли 3 години, поради което и вземането за лихва е погасено по давност.

Въз основа на издадено удостоверение по изпълнителното дело, актуалния размер на дълга към 18.03.2024г. бил в размер на 2000 лева главница, 6467,40 лева лихва и 167,36 лева такси и разноски.

Счита, че към момента вземането на взискателя за главница от 2000 лева по издадения изпълнителен лист е недължимо, поради това, че е погасено по давност.

Вземането за лихва в размер на 6467,40 лева и вземането на такси и разноски в размер на 167,36 също са погасени по давност и са недължими.

Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение по отношение на вземането за лихви давностния срок бил 3 години. Давността се прекъсвала с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, поради което и новата 5-годишна давност за главницата и 3 -годишна давност за лихвата била започнала да тече най-късно от датата на влизането й в сила или от извършването на последното изпълнително действие, което е от категорията да прекъсне давността.

Това, че не бил издаден протокол за прекратяване на изп.дело, поради изтичане на 2 години, през които няма извършени изпълнителни действия, т.е. настъпила е перемпция, нямало правно значение, доколкото давността не била прекъсната. Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК настъпвало по право, като без значение било дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство настъпвало по право, като новата давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Поради това първото прекратяване на изпълнителното дело настъпило на 04.04.2019г.- след изтичане на 2 години от постъпилото последно плащане от запорите- 04.04.2017г. Всички действия след настъпване на перемпцията били без правно значение, тъй като са били извършени по едно вече прекратено по право поради перемпция дело.

Предвид това, че давността не се прилагала служебно, за ищеца възниквал правен интерес да предяви иск против взискателя с правно основание чл.439 от ГПК.

Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 21.02.2013г. издаден на основание Заповед за изпълнение №185/21.02.2013г. по ч.гр.д.№283/2013г. по описа на РСДимитровград, за които е образувано изп.дело №20138740400192 по описа на ЧСИ Самуил Пеев, за сумата от 2000 лева-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.02.2013г. до окончателното изплащане, 6467,40 лева лихва и 167,36 лева разноски, поради това, че същите са погасени по давност. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ЕООД поддържа, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Счита, че към момента на депозиране на исковата молба в съда, давностия срок не е изтекъл. Намира изложените в исковата молба твърдения на ищеца за неправилни. Твърдението му, че доколкото вземането било установено със заповед по чл.417 от ГПК, не било налице приложение на чл.117 ал.2 от ЗЗД, не съответствало на закона и съдебната практика. За установените вземания със заповед за изпълнение течала петгодишна давност от датата на влизането й в сила. Това било така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение установявала вземането със сила на пресъдено нещо, поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили обстоятелства. Поради тази причина, влязлата в сила заповед за изпълнение попадала в приложното поле на чл.117 ал.2 от ЗЗД.

Към момента на образуване на изпълнителното дело в сила било Постановление на Пленума на ВС на Р.България №3/18.11.1980г., според което погасителна давност не тече, 2 докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Новите постановки по въпроса, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започнали да се прилагат от 26.06.2015г. занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. Доколкото изпълнителното производство по процесното изпълнително дело било образувано при действието на ППВС №3/18.11.1980г. давността по него не текла до 26.06.2015г. След тази дата са били приложими постановките, дадени в т.10 на ТР№2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г., с което е прието, че се прекъсва давността с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ, каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана. Такива изпълнителни действия били предприети и след посоченото за последно действие на 04.04.2019г., а именно: на 26.08.2020г.-молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, в следствие на което са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ЕАД и „ОББ“АД.; на 28.02.2022г.- депозирана молба за конституиране на нов взискател и искане за насрочване на дата за опис на движими вещи; на 22.05.2023г.молба за извършване на справки и налагане на запори; на 11.12.2023г.- молба за налагане на запор върху банкова сметка в „Общинска банка“АД; 21.12.2023г.- изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“АД за налагане на запор върху сметки на длъжника; на 14.02.2024г.- запорни съобщения са съдебния изпълнител за наложени запори върху банкови сметки открити в „ОББ“АД, „Юробанк България“АД и „Айкарт“АД. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало резултат по удовлетворяване на взискателя. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следвало да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения изпълнителен способ.

Наред с това, поддържа, че давността е била спряна на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., съгласно който до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Сроковете спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат, считано от 21.05.2020г., като давностния срок не е текъл в продължение на 2 месеца и 7 дни.

Предвид изложеното счита, че към датата на подаване на исковата молба в съда28.03.2024г., петгодишния давностен срок не е изтекъл, като вземането не е погасено по давност, а предявения иск е неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2013г. РС-Димитровград е издал Заповед №185 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№283/2013г. С нея е разпоредил на длъжника Ц. З. З. да заплати на кредитора „Първа Инвестиционна Банка“АД по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №56РКО-А-0346/03.11.2007г., сумата от 2000 левадължима главница, сумата от 4114,70 лева- договорна лихва за периода от 12.03.2009г. до 15.02.2013г., сумата от 404,60 лева- наказателна лихва за периода от 07.04.2009г. до 21.02.2013г., сумата от 117 лева- годишна такса за поддръжка на кредитна карта за 2009г., 2010г. и 2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2013г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса- 132,73 лева и 339 лева-юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадената заповед за изпълнение, на същата дата съдът издал в полза на кредитора Изпълнителен лист, с който осъдил Ц. З. З. да заплати на „ПИБ“АД, 3 горепосочените суми.

Във връзка с така издадения изпълнителен лист, с молба от 07.03.2013г. кредитора „ПИБ“АД е поискал от ЧСИ Самуил Пеев да образува против длъжника Ц. З. З. изпълнително дело за събиране на присъдените с него суми. Образувано било изп.дело №20138740400192 по описа на ЧСИ Самуил Пеев. В молбата за образуване на изпълнително дело кредиторът изрично посочил, че иска ЧСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц. З. от фирма „Сириус“ООД.

На 20.03.2013г. ЧСИ Пеев е изготвил Покана за доброволно изпълнение до длъжника, в която я е уведомил за образуваното изпълнително дело и я поканил в определен срок да заплати задълженията си по горепосочения изпълнителен лист. Поканата била връчена на Ц.

З. чрез нейната майка Галина И. З. на 22.03.2013г. Същевременно, на 20.03.2013г., ЧСИ издал Запорно съобщение до фирмата, в която работела длъжника- „Сириус“ООД, като наложил запор върху трудовото й възнаграждение. Запорното съобщение е получено от представител на работодателя на 25.03.2013г. В тази връзка, по сметка на съдебния изпълнител по изпълнителното дело били внесени 29 погасителни вноски, последната от които от 04.04.2017г.