Определение № 6754 от 12.05.2020, Софийски градски съд

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр.

София, 12.05.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА

ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА

АНДРЕЕВА

РАДОСТ БОШНАКОВА като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 1213 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника В.Г.А. срещу отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. дело № 2721/2015 г. по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и район на действие СГС, обективиран в съобщение изх. № 61102 от 15.11.2019 г.

Жалбоподателят поддържа, че така постановеният отказ от съдебния изпълнител е незаконосъобразен като постановен при допуснати нарушения на процесуалните правила и в противоречие със закона. Иска неговата отмяна.

Ответникът по жалбата – взискателят Т.С. ЕАД, не е подал писмени възражения, а в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище, че изпълнителното производство е прекратено, поради което за жалбоподателят не е налице правен интерес от нейното разглеждане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Производството по изп. дело № 2721/2015 г. по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и район на действие СГС е образувано по молба от 17.07.2015 г. на взискателя Т.С. ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 10.10.2013 г., издаден на основание чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 3 от ГПК по подлежаща на принудително изпълнение заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 5277/2009 г. по описа на СРС, против длъжниците Д.И., В.А. и М.С. за разделно заплащане на посочените в изпълнителния лист суми, като на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено определяне на начина на принудително изпълнение.

В течение на изпълнителното производство с молба от 12.11.2018 г. е направено искане от длъжника В.А. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, тъй като не са предприемани изпълнителни действия повече от две години, а извършваните след този преклузивен срок действия от съдебния изпълнител са незаконосъобразни.

Със съобщение изх. № 61102 от 15.11.2019 г. съдебният изпълнител поради неосъществяване на предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК основание е отказал да прекрати изпълнителното производство. Съобщение за постановения отказ от съдебния изпълнител е връчен на длъжника на 23.11.2019 г.

След администриране на жалбата от 02.12.2019 г., подадена в СГС с пощенско клеймо от 29.11.2019 г., и извършване на други действия по изпълнителното производство съдебният изпълнител на 23.01.2020 г., поради наличието на прекратителното основание по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, е постановил прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 2721/2015 г. Прекратяването на изпълнителното производство е съобщено на заявителя Т.С. ЕАД на 24.01.2020 г. и на длъжниците Д.И. и В.А. на 24.01.2020 г.

Съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима.

Съгласно чл.

435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. За да е налице правен интерес от обжалването обаче, длъжникът трябва да не е получил търсената с жалбата защита – да се постанови отмяна на обжалваното изпълнително действие на съдебния изпълнител. В разглеждания случай търсената с жалбата защита, насочена към отмяна на оспорвания отказ на съдебния изпълнител, е постигната с предприетите и осъществени от последния действия по прекратяването на изпълнителното производство (имащи само констативен характер в случая поради настъпилото по право перемиране на принудителното изпълнение по конкретното дело), каквото е и направеното от длъжника искане до съдебния изпълнител. Следователно за длъжника В.А. не е налице правен интерес от обжалване на отказа на съдебния изпълнител, а наличието му е процесуална предпоставка за допустимостта на подадената от него жалба.

С оглед на горното съдът намира, че жалбата се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено.

По изложените съображения Софийски градски съд

О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на В.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** поляна ІІІ част, бл. *********, срещу отказ за прекратяване на принудителното изпълнение по изп. дело № 2721/2015 г. по описа на ЧСИ С.Х.с рег. № 863 и район на действие СГС, обективиран в съобщение изх. № 61102 от 15.11.2019 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 1213/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на съобщението на страните, към което да се приложи препис от него.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.