Решение № 413 от 20.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева в присъствието на прокурора М. Цв. М. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601358 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

На 26.03.2012 г. в СРС след внасяне на обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 5823/2012г., по описа на СРС, НО, 103-ти състав като В. П. В. е предаден на съд по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК

С присъда от 04.10.2016 г. на СРС, НО, 103-ти състав подсъдимият В.

П. В. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.

С решение от 11.01.2018г. на СГС, НО, 10-ти въззивен състав постановената присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснато съществено процесуално нарушение.

На 18.01.2018г. е образувано н.о.х.д. № 1014/2018г. по описа на СРС, 1

НО, 8-ми състав.

С Присъда от 09.02.2022 г., постановена от СРС, НО, 8-ми състав по НОХД № 1014/2018 г. съдът е признал подсъдимия В. П. В. за ВИНОВЕН в това, че на 02.07.2010 г., около 20.30 ч., в гр. София, ж.к. „*******“, в тревната площ на кафе „Лаваца“ е причинил чрез нанасяне на удар с крак в областта на лицето на К.А. М. средна телесна повреда - избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, изразяваща се в счупване на зъбните корени на първи горен десен зъб и втори горен ляв зъб под нивото на венеца, поради което и на основание по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1, т. 2, б.“б“ вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 от НК му е наложил наказание ПРОБАЦИЯ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лицe два пъти седмично;

Задължителни периодични срещи с пробационен служител.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил В. П. В. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в досъдебната фаза в размер на 1090 лв. / хиляда и деветдесет лева/; да заплати в полза на СРС сумата от 2 460 лв. / две хиляди четиристотин и шестдесет лева/, представляваща разноски в съдебната фаза, както и сумата от пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, както и да заплати в полза на К.А. М. сумата от 600 /шестстотин лева/, представляваща разноски за адвокат.

Срещу така постановената от СРС, НО, 8-ми състав присъда е постъпила жалба от адв. СТ. ЗЛ., защитник на В. П. В., в която се сочи, че присъдата на СРС е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, а обвинението - недоказано. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се доказва категорично вината на подсъдимия, като се сочи, че са налице многобройни противоречия в свидетелските показания, както и че подсъдимият се явява пострадал в процесния инцидент. Моли се присъдата да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с която подс.

В. да бъде признат за невиновен.

Постъпила е и жалба от адв. АЛ. Д. Д., повереник на ЧО К.А. М. срещу размера на присъдените разноски, като се сочи, че първоинстанционният съд 2 е присъдил на неговия доверител разноски в размер на 600 лева, вместо действителния размер на направените разноски, а именно 2100 лв.

В закрито заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдяимия, свидетели или експерти, както и събирането на нови доказателства.

В съдебното заседание по делото подсъдимият поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва жалбата на частния обвинител М..

Служебният защитник на подсъдимия - адв. З. поддържа подадената въззивна жалба и не прави искания по доказателствата. Оспорва жалбата на частния обвинител.

Прокурорът оспорва жалбата на защитата и намира жалбата на частния обвинител за основателна.

Редовно упълномощеният повереник на частния обвинител К. М. – адв.

Д. поддържа подадената от ЧО жалба и оспорва жалбата на подсъдимия.

По същество защитата настоява, че не са събрани достатъчно доказателства за авторството на деянието от страна на подзащитния му и моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт като постанови нов, с който да оправдае подс. В..

Подс. В. се присъединява към становището на защитника си, като сочи, че не е виновен и от дванадесет години търпи неволи от този случай.

Прокурорът моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Счита, че в първоинстанционното производство не са допуснати процесуални нарушения, събраните по делото доказателства са достатъчни и правилно анализирани от първоинстанционния съд, като в тази връзка намира извода на първоинстанционния съд за виновност на подс. В. за обоснован. По отношение на подадената от частния обвинител жалба досежно размера на присъдените разноски, намира същата за основателна.

Повереникът на частния обвинител се присъединява към изложеното от прокурора и моли подадената от ЧО М. жалба да бъде уважена, както и да 3 бъдат присъдени и разноските, направени във въззивното производство.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде признат за невинен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие. При пълната служебна проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея, тъй като от една страна пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга намира възприета от първостепенния съд фактическа обстановка за правилно установена на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. С оглед изложеното въззивният състав споделя възприетата от проверявания съд фактическа обстановка, а именно:

Подсъдимият В. П. В. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, работещ, женен, с добри характеристични данни.

На 02.07.2010 г., около 20:30 ч., свидетелите К. М., Е.Х. и приятелят им Б.В. се събрали пред аптека, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“ след приключване на учебната година. Те употребили неустановено по делото количество алкохол - бира. Тъй като вече се стъмвало, св. Кр. М. решил да се прибира. Той не живеел в кв. „*******“ и трябвало да се пътува до кв.

„Стрелбище“. Тримата минали покрай тревната площ на намиращото се в близост кафе „Лаваца“.

По това време подсъдимият В. - собственик на заведението, заедно със съпругата си - св. К.П. и техни приятели, както и св. Д..И, К.Н., Т.С., В.П., А.И. и Ц.Д. били в заведението. Част от свидетелите полагали труд там, а други гледали излъчван по телевизионен канал футболен мач.

Свидетелите К. М., Е.Х. и Б.В. видимо изглеждали да са употребили 4 алкохол, като минавайки до заведението в близост до тревната площ, св. Е.Х. се приготвил да уринира. Подсъдимият В. видял случващото се и се насочил към тях. Отправил словесни реплики към Х., напсувал го, в отговор св. Х. също напсувал подсъдимия. Възникнал словесен конфликт, който прераснал във физически такъв. В този момент св. Кр. М. и Б. В. застанали между двамата в опит да ги разтърват. На място отишъл и намиращ се в заведението приятел на подсъдимия - Р.Р.. След преустановяване на физическия конфликт, докато разтървавали лицата, св. Кр. М. паднал назад по гръб, леко странично в намираща се в близост необезопасена шахта. В този момент подсъдимият нанесъл удар с крак по главата на подсъдимия, в областта на лицето. От носа и устата на М. потекла кръв, той усетил с език, че предните два зъба са счупени. След това тримата се оттеглили, а подсъдимият останал в заведението.

На място пристигнал полицейски екип. Свидетелят П. В. бил част от него. Пред заведението той установил самоличността на намиращите се там лица, като св. Кр. М. разказал за случилото се, посочил части от счупените си зъби, както и посочил подсъдимия В..

Свидетелят К. М. почистил с кърпички лицето си и заедно със св. Б.В. отишли в дома му. Разказали на майката на Б. В. за случилото се.

Впоследствие постъпил в лечебно заведение.

Образувано било досъдебно производство. В хода на същото бил извършен оглед на местопроизшествие, иззети били веществени доказателства - салфетки с червеникавокафява течност. Разпитани били свидетели, назначени и изготвени СМЕ, СППЕ, ДСМЕ, приобщени били писмени доказателства.

Съобразно заключението на изготвените по делото експертизи на К. М. е причинено травматично увреждане - охлузване и разкъсно-контузна рана в областта на носа, кръвонасядания в областта на лигавицата на горна устна централно и венечната лигавица в областта на счупените зъби, счупване на зъбните коронки на първи горен десен зъб и втори горен ляв зъб под нивото на венеца, частично счупване на зъбните коронки на първи горен ляв зъб и първи долен ляв зъб, счупване на носните кости без разместване, възстановяване с изкуствени металокерамични корони на първи горен зъб и първи и втори горни леви зъби. Описаните увреждания имат травматичен 5 произход и са в резултат на действието /удар с или върху/ на твърди тъпи предмети с ограничена удряща повърхност поради факта, че са локализирани и групирани в сравнително малка анатомична област и с оглед тяхната тежест могат да бъдат получени по начина, съобщен от лицето – нанасяне на удар в тази област с ритник/крак.

Съобразно заключението на изготвената по делото СМЕ на подсъдимия В. В., при прегледа на последния е констатирано травматично нараняване - увреждания, които се дължат на множество удари, натиск и тангенциално действие с или върху тъпи ръбести предмети, каквито са човешки ръце, ритници, особености на терена при падане, приплъзване, като същите са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Съобразно заключението на изготвената по делото СППЕ св. Кр. М. има запазена свидетелска годност.

Подсъдимият В. П. В. е неосъждан, с добри характеристични данни.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и приобщените им показания от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и тези, дадени пред съдия при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционен съд, приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 2 от НПК, а именно - св. Кр. М., Е. Х., К. П., Д. И., П. В., Г. Г., Ю.С., К. Н., Т. С., В. П., Ц.

Д. и И.а, Г. Д.а, Р. Р. и Б. В., СМЕ /л.60 от д.пр./, ДСМЕ /л.111 д. пр./, СМЕ /л.28 от д. пр./; СППЕ /л. 48 от ДП/, събраните по делото писмени доказателства.

Първата инстанция е извършила цялостен и задълбочен анализ на свидетелските показания, като правилно се е доверила на показанията на свидетелите К. М. и Е.Х.. Въззивният съд изгради основните си фактическите си изводи именно върху тези показания, доколкото при преценка на същите ги намери за еднопосочни, логични, последователни и съответно даващи възможност въз основа на тях да се изгради ясна и едностранна представа за 6 протеклите събития в хронологичен порядък. Необходимо е да се отбележи, че свидетелите са преки очевидци на случилото се и доколкото са участвали лично в процесния конфликт, имали са възможност да възприемат пряко и непосредствено обстоятелствата, свързани с инкриминираното деяние. Видно от техните показания, свидетелите са съхранили ясен спомен за протеклите събития, който възпроизвеждат пред съда и органите на досъдебното производство