Определение № 108 от 24.04.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 108 гр. Бургас, 24.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600091 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения А. С. Щ., ЕГН:

********** срещу определение № 309/20.03.2025 г., постановено по ЧНД № 283/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Щ. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца, наложено му по НОХД № 661/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

В жалбата си осъденият Щ. излага твърдения, че не е бил наказван по време на изтърпяване на наказанието, проявява добро поведение и се е поправил в условията на лишаване от свобода. На тези основания отправя искане да бъде условно предсрочно освободен.

В писмено становище, депозирано пред настоящата инстанция, прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа се, че първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи, като правилно е приел, че не са налице достатъчно убедителни и категорични доказателства за положителна промяна в поведението на осъдения и за неговото поправяне.

Счита се, че към настоящия етап от изтърпяване на наложеното наказание не може да се приеме, че процесът на поправяне и превъзпитаване е завършен, като целите, поставени с присъдата и индивидуалния план за изпълнение на 1 наказанието, все още не са постигнати. Предлага се въззивният съд да потвърди определението на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд – Бургас, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на глава двадесет и втора от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да постанови определението си първоинстанционният съд е съобразил всички налични в досието на лишения от свобода документи, както и дадените становища от служители от затворническата администрация.

Разглеждайки ги на собствено основание, настоящият въззивен състав прецени следното:

С определение № 37/09.02.2022 г., с което е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 383/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, влязло в сила на същата дата, А. С. Щ. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, осъществено на 13.07.2021 г., и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

С определение № 137/04.10.2023 г., с което е одобрено споразумение за решаване на НОХД № 661/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, влязло в сила на същата дата, А. С. Щ. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено в периода 25.05.2023 г. – 26.05.2023 г., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца, като на основание чл. 57, ал. 1, т.

2, б. „в“ от ЗИНЗС е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и предходното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено по НОХД № 383/2022 г. на Районен съд – Бургас, като е определено същото да се изтърпи при първоначален „общ“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В периода от 27.05.2023 г. до 19.04.2024 г. А. Щ. е изтърпял изцяло в 2

Затвора – Бургас приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено му по НОХД № 383/2022 г. на Районен съд – Бургас.

Считано от 19.04.2024 г., той търпи наложеното му по НОХД № 661/2023 г. на Районен съд – Несебър наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца.

Към 20.03.2025 г., когато е постановено определението на Окръжен съд – Бургас, осъденият е изтърпял фактически 11 месеца и 1 ден, както и допълнително 2 месеца, признати от работа, или общо 1 година, 1 месец и 1 ден. Съгласно приложената справка от 17.03.2025 г. на Затвора – Бургас, остатъкът от неизтърпяното наказание възлиза на 3 месеца и 29 дни.

Със заповед БС № 79/20.12.2024 г. на началника на затвора в гр.

Бургас, режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 661/2023 г. на Районен съд – Несебър, е заменен от строг на общ. От 07.08.2024 г. осъденият Щ. е настанен в затворническо общежитие „Дебелт“, където пребивава и към настоящия момент.

Първоначалната оценка на риска от рецидив при осъдения А. С. Щ. е определена като висока, с отчетен резултат от 78 точки. Като проблемни са идентифицирани зоните, свързани с отношението към извършеното правонарушение, образователния и обучителния статус, както и когнитивните умения, отнасящи се до процесите на мислене и вземане на решения. Рискът от нанасяне на вреди спрямо обществото е класифициран като среден.

При извършената последваща оценка е установено намаляване на риска от рецидив, като резултатът е понижен от 78 на 71 точки. Наблюдава се подобрение в зоните, отнасящи се до отношението към правонарушението, образованието и обучението, начина на живот и социалното обкръжение, както и в областта на междуличностните отношения. Положителните изменения се свързват с демонстрирано съобразяване с установения режим и вътрешните нормативи на пенитенциарното заведение, както и с участие в предлаганите програми за корекционно въздействие. В резултат на тези наблюдения режимът на изтърпяване на наказанието е бил изменен в по-лек.

За периода на изтърпяване на наложеното наказание Щ. не е бил дисциплинарно наказван. Липсват данни за поощрения. Същият е заявил готовност за участие в практически ориентирани програми за корекционно 3 въздействие. Обучава се в V клас към ОУ „Аргира Жечкова“ към Затвора – Бургас. Признава извършеното престъпление, но не проявява осъзнаване на негативните последици от собственото си криминално поведение. Декларира формална мотивация за преоценка на вредоносните действия, като се наблюдават устойчиви нагласи, подкрепящи криминалния модел на поведение. Склонен е към самооправдаване и не демонстрира самокритичност.

В рамките на затворническата общност осъденият заема ниски позиции. Поведението му се характеризира с доброжелателност и целенасочени усилия за дистанциране от влиянието на затворническата субкултура. Взаимоотношенията му с пенитенциарните служители се осъществяват при спазване на установените правила и норми. Изразява намерение, при евентуално условно предсрочно освобождаване, да се установи в гр. Варна и да работи в „Комунални услуги“ към Община Варна – място, на което е бил зает и преди лишаването му от свобода.

Съгласно експертната оценка на актуалното психическо и емоционално състояние, семейната среда и съпружеските отношения на осъденото лице сочат за наличието на съществени затруднения, които могат да бъдат разглеждани като криминогенен фактор. Социалните връзки на Щ. свидетелстват за маргинализирана форма на социална адаптация и следва да се отчетат като допълнителен рисков елемент. Прогнозата относно ефективността на бъдещите възпитателни и ресоциализационни усилия е относително благоприятна с оглед липсата на предходна криминална история, но е необходимо целенасочено развитие на социалните и адаптивните му умения в контекста на успешната му реинтеграция в обществото.

Становището на началника на сектор „СДВР“, на началника на сектор ЗО „Дебелт“ и на началника на Затвор - Бургас относно условното предсрочно освобождаване е отрицателно. Посочено е, че корекционновъзпитателната работа трябва да продължи в рамките на пенитенциарното заведение, за да се постигне устойчива позитивна промяна в личността на лишения от свобода Щ..

При така установените факти въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени в чл. 70 НК предпоставки за условно 4 предсрочно освобождаване на осъдения А. Щ..

Условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание има възпитателно и превантивно значение. То представлява признание за доброто поведение и правилното отношение на осъдения към труда по време на изтърпяване на наказанието и чрез своята условност, надзор и възпитателни грижи в изпитателния срок допринася за задълбочаване на процеса на превъзпитание.

Законодателните предпоставки за условно предсрочно освобождаване са две: 1. Осъденият следва да е изтърпял фактически не помалко от 1/2 от наложеното наказание (или 2/3, когато наказанието е наложено за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив). 2. Осъденият следва да е предоставил убедителни доказателства за своето поправяне.

Не е спорно, че в настоящия случай е изпълнена първата предпоставка, тъй като осъденият Щ. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание – 1 година и 5 месеца лишаване от свобода, от които реално са изтърпени 1 година, 1 месец и 1 ден, при оставащ срок от 3 месеца и 29 дни.

Спорният въпрос е дали осъденият е представил достатъчно доказателства за поправяне и изпълнение на целите по чл. 36 НК.

Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос, като настоящата въззивна инстанция изцяло споделя направените изводи.

Позицията на окръжния съд, че не са налице убедителни доказателства за поправянето на осъдения, се поддържа и от въззивния състав по следните съображения:

Съгласно Постановление № 7/1975 г. на Пленума на ВС, преценката дали осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. Отношението към труда се оценява въз основа на това дали осъденият е полагал редовен труд и го е възприемал като морално задължение, при условие че трудът е бил обективно достъпен в мястото за лишаване от свобода.

При формиране на изводите си относно поправянето на осъдения, първоинстанционният съд е взел предвид доклади, оценки и справки, изготвени във връзка с индивидуалния план за изпълнение на наказанието, както и информация, предоставена от представители на затворническата 5 администрация, участващи в процеса на корекционно въздействие. По отношение на А. Щ. становищата на администрацията сочат, че не е налице устойчив напредък в ключови зони на въздействие – отношение към правонарушението, управление на лични финанси, употреба на алкохол и умения за мислене. Относно отношението към извършеното престъпление, в докладите се посочва, че то е само формално критично, като осъденият в недостатъчна степен осъзнава последиците от собственото си криминално поведение. Налице са трайни нагласи, подкрепящи криминален модел на поведение. Този аспект има съществено значение, тъй като процесът на поправяне предполага искрено осъзнаване и критична оценка на противоправното деяние, довело до налагане на наказание. Предходното и настоящото осъждане на Щ. – и двете за престъпления против собствеността – налагат особено внимателна оценка дали той е трайно поправен и дали е отпаднал рискът от повторно ангажиране в общественоопасна дейност след освобождаване.

Въззивният съд приема, че макар настъпилите положителни промени – като добро поведение, участие в образователни дейности и липса на дисциплинарни наказания – безспорно представляват насърчаващи обстоятелства, те не са достатъчни, за да се приеме, че осъденият е постигнал трайно поправяне.

Наред с горното, при преценка относно наличието на втората предпоставка по чл. 70 НК, следва да се вземе предвид и оценката на риска от рецидив. Същата, въпреки че е намаляла от първоначалните 78 точки на 71 точки при последваща оценка, не показва съществено изменение, което да бъде основание за положителна прогноза.