Протокол № 1345 от 28.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1345 гр. П., 28.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220100911 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът Н. Г. Г. – уведомен от предходното с. з. чрез процесуалния си представител, не се явява. За него се явява адв. Р. З. – надлежно преупълномощен от адв. И. М., представя пълномощно по делото от днес.

Ответницата Р. Т. Г. - уведомена от предходното чрез процесуалния си представител, не се явява. За нея се явява адв. С. М. от АК-П. - надлежно упълномощен с изрична представителна власт, представя пълномощно в оригинал.

АДВ. З.: Представям заверен препис на трудов договор на ищеца в превод на български език, от който е видно, че ищецът е трудово ангажиран във Великобритания и не може да се яви по делото, поради тази причина моля да дадете ход на делото в негово отсъствие.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, предвид ангажираните от адв. З. надлежни писмени доказателства посочени по-горе, обосноваващи уважителна причина за неявяването на ищеца Н. Г. Г. в днешното с. з. предвид характера на производството, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване 1 фактическата страна на спора.

АДВ. З.: Поддържам исковата молба. Оттеглям искането си произнасяне по вина. Водим двама свидетели, които да установят фактическата раздяла между съпрузите.

АДВ. М.: Поддържам подадения писмен отговор изцяло. СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба от Н. Г. Г. срещу Р. Т. Г., в която се твърди, че двамата са сключили граждански брак с акт № 0495/10.11.2014 г., съставен в гр. П., от който брак имат родено дете – Г. Н. Г., ЕГН: **********, роден на 23.02.2018 г., в гр. П..

Твърди се, че през 2020 г. тримата са заминали за Ф.Р.Германия, гр.

Мюнхен, да живеят и работят, а детето са записали на детска градина и личен лекар, а през 2023 г., ответницата е напуснала ищеца, без да каже къде отива и защо, като е отсъствала няколко месеца от общия дом. Ищецът сочи, че преди това е забелязал трайна промяна в поведението на ответницата като сочи, че същата е станала раздразнителна и нервна, често правила скандали. След опити от страна на ищеца същият твърди, че за Коледно-новогодишните празници ответницата се е върнала при него и в общия им дом в Германия, когато от приложението Watsap същият разбира след като прочита, че ответницата има интимна връзка с друг мъж. Сочи, че се е почувствал в шок, изоставен, предаден и унижен в моите най-съкровенни чувства, въжделения и мечти. Твърди, че е разбрал, че ответницата е изпращала парични суми на непознат мъж, за които пари, тя му е обяснила, че той я е изнудвал с нейни еротични снимки, като я е заплашвал, че ще ги разпространи.

Твърди се от ищеца, че в последствие е разбрал и за друга нейна връзка от същото телефонно приложение, след което ответницата го е напуснала окончателно, като категорично му е заявила, че не иска да живее с него и желае да се разделят.

Ищецът твърди, че живее в гр. П., като от време на време напускам страната, за да работи сезонна работа в чужбина, а ответницата и детето са останали да живеят в Ф.Р.Германия, поради което предявява иск за допускане на развод по чл. 49 от СК, без съдът да се произнася по въпросите относно родителските права и издръжката на детето. Заявява желание при заявено такова и от страна на ответницата разводът за бъде по взаимно съгласие, без 2 съда да се произнася по въпросите относно вината.

Твърди се, че между страните няма спор относно упражняването на родителските права и издръжката на детето — то живее с майка си и тя се грижи за него, като ищецът също помагал за грижите за детето, което не води до конфликти между родителите.

Твърди, че Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г., дава на страните като съпрузи и родители, на които предстои развод, които са български граждани, а детето им живее трайно в чужбина и има обичайно местопребиваване в друга държава от ЕС, съдът да се произнесе по иска за развод, но да не се произнася относно родителските права, които принципно съгласно Семейния кодекс задължително се разглеждат заедно с развода. В тази насока цитира чл. 3, ал. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Този съд обаче не е компетентен да се произнесе по споровете за родителската отговорност, ако детето на страните по делото има обичайно местопребиваване в друга държава от ЕС и съгласно чл. 8 Регламент /ЕО/ 22О1/2ООЗг., делата по такива спорове са подведомствени на съдилищата в тази държава - членка. Такъв е конкретния случай, в който ответницата и синът ни живеят и са се установили в Ф.Р.Германия. В светлината на този принцип, задължението по СК на съда да се произнесе по посочените въпроси не е приложимо.

Твърди се, че неоснователни в настоящия случай, са и доводите за българско гражданство на детето и регистриран постоянен и настоящ адрес, като обстоятелства определящи обичайното му местопребиваване, тъй като меродавно е фактическото му местопребиваване. Тази практика е потвърдена и от Съда на ЕС в Люксембург - с Определение на Съда от 16.01.2018 г., по дело С-604/17, е прието, че Регламент/ЕО/ 2201/2003 г., на Съвета от 27.11.2003 г., следва да се тълкува в следния смисъл: Съд на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод съгласно чл. 3, параграф 1 б."б" от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., не е компетентен да се произнесе относно правото на лични отношения с детето на сьпрузите, ако същото има към момента на сезирането му обичайно местопребиваване друга държава - членка и не са изпълнени условията за предоставяне на компетентност по чл. 9, 10, 12 или 15 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Този съд не е компетентен и по иска за издръжка, съгласно Регламент /ЕО/ 4/2009 г. на 3

Съвета от 18.12.2008 г. Тази съдебна практика на СЕС е задължителна за българския съд и не може да се тълкува, различно от това на Съда на Европейския съюз (чл. 267 § 1 б. б ДФЕС). Регламентите са актове с общо приложение във всички държави-членки на ЕС и разпоредбите имат приоритет пред норма от СК, която задължава съда при иск за развод и наличие на ненавършили пълнолетие деца, служебно да се произнесе по родителските права, мерките на лични отношения и издръжката.

Твърди се, че е налице липса на дължимото от закона, съдържание на брачната ни връзка, онагледено с трайна фактическа раздяла, която е непреодолима. Това е изразено в липса на семейно благо и в липсата на емоционални контакти. Това непълноценно състояние на брака, изразяващо се в сложен житейски дискурс, флагрантно илюстрира дълбоко непоправимото разстройство, обезсмисля съществуването му и налага неговото прекратяване - коректив на привеждане на правно положение в съответствие фактическо.

Това е закономерна каузална последица от търпяното от мен през брачният живот, но превърнало се вече в нещо унизително.

Моли се съдът да прекратите брака между Н. Г. Г., ЕГН: ********** и Р.

Т. Г., ЕГН: **********, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на съпругата, като след прекратяване на брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име - А.А.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита за безспорно по делото, че на 10.11.2014 г. с Н. Г. Г., ЕГН:

********** са сключили граждански брак с акт № 0493/ 10.11.2014 г. в гр. П., както и че от брака си имат родено едно дете - Г. Н. Г., роден на 23.02.2018 г. в гр. П..

Твърди се, че през 2020 г. с Н. Г. Г. са заминали за Федерална Република Германия, където заживяхме в гр. Мюнхен, където са се установили да работят и да живеят в апартамент в гр. Мюнхен, близо до родилите на ответницата, както и че детето е било записано на детска градина.

Твърди се, че от края на 2022 г. отношенията между страните са охладнели, тъй като поведението помежду им се е променило. Н. Г. Г. станал по-хладен, по-враждебен спрямо ответницата, поради което през м. април 4

2023 г. заедно със синът им Георги са го напуснали и заживяхме при моите родители отново в гр. Мюнхен.

Неверни са твърденията на ищеца в исковата молба, че ответницата има отношения с друг мъж, като последната твърди, че през целия им съвместен семеен живот не е поддържала отношения с друг мъж. За коледните и новогодишните празници е решила да се върне при съпруга си, за да му даде втори шанс, но твърди, че отношението му спрямо нея било непроменено, поради което след празниците отново се е върнала с детето си при нейните родители окончателно. От тогава до ден днешен ответницата и детето й са при нейните родители. Твърди се, че след втората им раздяла Н. се прибрал в България и от тогава не са се виждали. От началото на 2024 г. е налице фактическа раздяла между страните по делото - живеят самостоятелно и всеки води свой собствен начин на живот.

Твърди се, че поради фактическата им раздяла в момента брачната им връзка с ищеца е само формална и не съответства на закона, тъй като липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между тях като съпрузи. Твърди, че спрямо нея е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения, както и че лошите отношения между двамата съпрузи са довели до това състояние, което за ответницата е необратимо.

Счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка са виновни и двамата съпрузи, тъй като с времето отношенията между двамата са охладнели в следствие на промененото им поведение един спрямо друг. Съвместното им съжителство е продължавало единствено заради сина им, поради което, предвид изложеното в исковата молба се моли съдът да не се произнася изобщо по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка.

Твърди се, че в настоящия случай от правна гледна точка счита за приложим Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, съгласно който компетентен съд относно въпросите за родителските права и съпътстващите последици е съда по обичайното местопребиваване на детето. От 2020 г. роденото дете от брака Г.

Н. Г., роден на 23.02.2018 г. има обичайно местопребиваване във Федерална 5

Република Германия, поради което в настоящото производство, счита както е изложено в исковата молба, че съдът не е компетентен да се произнесе по въпросите за родителската отговорност.

Моли се съдът да постанови съдебен акт като прекрати с развод граждански брак с акт № 0493/10.11.2014 г., сключен в гр. П. поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната ни връзка, като след прекратяване на брака ответницата Р. Т. Г. да възстанови предбрачното си фамилно „А.а“, а разноските по делото да останат в тежест на страните така, както са ги направили.

Правят се доказателствени искания.

ПРЕДЯВЕН Е БРАЧЕН ИСК с правно основание чл. 49 от СК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните, че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи правата си.

АДВ. З.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.

СЪДЪТ, с оглед изявлението на страните счита, че изготвения по делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения с определение № 257/30.01.2023 проекто-доклад за окончателен доклад по делото.

СЪДЪТ докладва постъпил Социален доклад с вх. № 15281/14.06.2024 г.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да се приеме.

СЪДЪТ по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото Социален доклад с вх.

№ 15281/14.06.2024 г., както и днес представения от адв. З. заверен препис на трудов договор на ищеца в превод на български език.