Решение № 16291 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16291 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110121810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „..“ АД срещу „..“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът претендира осъждането на ответника за сумата от 500 лв., предявена като частична претенция от 2306,58 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., по щета № 0306/22/702/500067, образувана във връзка с настъпило застрахователно събитие на 03.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане на дълга, както и за сумата от 50 лв., предявена като частична претенция от 798,68 лв., представляваща мораторно обезщетение, начислено върху главницата за периода от 26.07.2022 г. до 15.04.2025 г.

Ищецът твърди, че на 03.04.2022 г. в гр. София, на ул. „Цар Иван Асен II”, настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) с участието на лек автомобил (л.а) „..“ с рег. № .., водачът на който предприел маневра за изпреварване на л.а. „..“ с рег. № .., който внезапно се отклонил вляво, заобикаляйки дупка на пътното платно, при което между двата автомобила настъпил удар. За произшествието бил съставен двустранен констативен 1 протокол, като виновен за ПТП бил водачът на л.а. „..“ с рег. № .., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество. Ищецът твърди, че бил застраховател по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № BG/01/121003011064, валидна от 29.10.2021 г. до 28.10.2022 г., с предмет - л.а. „..“ с рег. № ... В тази връзка, пред дружеството била образувана преписка по щета № 0306/22/702/500067, по която било одобрено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 2291,58 лв., като били сторени и ликвидационни разходи на стойност от 15,00 лв. Твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение встъпил в правата на увредения срещу делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо поканил ответника да му възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с направените ликвидационни разходи, в общ размер на 2306,58 лв., като с писмо с изх. № 310007088/25.07.2022 г. ответникът отказал да удовлетвори искането му. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на процесното вземане, поради което му дължи и мораторно обезщетение в размер на 798,68 лв., начислено за периода от 26.07.2022 г. до 15.04.2025 г. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника за сумата от 500 лв. – частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 2306,58 лв., представляващо регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски, както и за сумата от 50 лв.

– частична претенция от общо дължимото вземане в размер на 798,68 лв., представляващо законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 26.07.2022 г. до 15.04.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че виновен за ПТП е водачът на л.а. „..“. При условията на евентуалност твърди съпричиняване, доколкото водачът на л.а. „..“ предприел неправилна и несигнализирана маневра за изпреварване без да се убеди, че изпреварваното МПС не е подало сигнал за изменение на посоката си вляво. Оспорва механизма на произшествието, причинно-следствената връзка между щетите по застрахованото имущество и процесното събитие, както и размера на претендираното вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и 2 прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника. Съдът намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че на 03.04.2022 г. в гр. София, на ул. „Цар Иван Асен II”, е настъпило ПТП с участието на л.а. „..“ с рег. № .. и л.а. „..“ с рег. № .., както и че към датата на процесното застрахователно събитие ответникът е осигурявал застрахователно покритие по отношение на отговорността на водача на л.а. „..“, въз основа на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а л.а. „..“ е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, като в изпълнение на договорните си задължения ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2291,58 лв., за възстановяването на което е отправил до ответното дружество регресна покана. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – застрахователна полица № BG/01/121003011064 за застраховка „Каско на МПС” – Моята кола – застрахователен пакет „Макс“ и общи условия към нея;

Двустранен констативен протокол от 03.04.2022 г.; Справка от страницата на ГФ за автомобил „..“ с рег. № ..; уведомление за щета №0306/22/702/500067/05.04.2022г.; опис заключение по щета

№0306/22/702/500067; приемо-предавателен протокол от 23.05.2022г.; фактура № **********/26.05.2022г.; доклад по щета №0306/22/702/500067;

3 преводно нареждане за плащане към „Ауто Бавария“ ООД от 06.06.2022г. по щета №10019030133185 за сумата от 2291,58 лева; отказ за изплащане на регресна претенция с изх.№25.07.2022г. на „..“ АД.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото н а 03.04.2022г. пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в протокола за ПТП повреди, за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ – да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.

Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е изплатил в полза на „Ауто Бавария“ ООД сумата за отстраняване на щети по застрахованото превозно средство в размер на 2291,58 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”.

Ответникът е навел възражения във връзка с механизма на настъпване на ПТП, вината за него, както и е направил възражение за съпричиняване.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, като са разпитани водачите на МПС, участвали в ПТП – К. М. и Р. К.. От разпита на свидетеля К. се установява, че същата е управлява пострадалото МПС „..“ с рег. № .. при настъпване на ПТП. Изложила е, че при движение в гр. София по ул. „Цар Иван Асен II“, пред нея се движел автомобил, който карал бавно, след което съвсем намалил скоростта, при което тя подала ляв мигач и предприела маневра да го изпревари. Нямало непрекъсната двойна линия, която да забранява маневрата. Внезапно движещият се пред нея автомобил се отклонил в ляво и ударил нейното МПС в предна дясна част. Съставили двустранен протокол за настъпилото ПТП.

От разпита на свидетеля Р. К. се установява, че същата управлявала л.а.

„..“ с рег. № .., движела се по ул. „Цар Иван Асен II“ в гр. София, като помнела, че ПТП било настъпило пред училище, намиращо се на тази улица, няколко метра преди пешеходна пътека. Имало дупка в дясно и за да я избегне, се отклонила вляво, при което „..“ с рег. № .. ударило нейното МПС в шофьорската врата. Не била забелязала дали е подал мигач водачът на „..“ с рег. № ... Била погледнала в огледалото преди маневрата, била видяла колата, 4 но не можела да каже точно къде е била. Ударът по управляваното от нея МПС бил между шофьорска и задна врата. Излага, че другата кола е заобикаляла управляваното от нея МПС, а не го е изпреварвала, защото била много близо.

По делото е прието заключение по съдебно-автотехническа експертиза, което съдът намира за обосновано и компетентно дадено, кореспондиращо на останалите събрани по делото доказателства. След анализ на данните по делото вещото лице е установило, че ударът се е осъществил при движение по ул. „Цар Иван Асен II“ в гр. София на 03.04.2022г. като водачът на л.а. „..“ с рег. № .. е предприел отклонение наляво и заобикаляне на дупка, а в същото време водачът на „..“ с рег. № .., движещ се зад него е предприел изпреварване.

Вследствие на предприетите маневри траекториите на двете МПС са се пресекли и е настъпило ПТП. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка и с оглед приложените по делото доказателства, прави извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а.

„..“ с рег. № .., който преди да предприеме маневра за отклонение вляво и заобикаляне на дупка не се е убедил, че ще може да я завърши безопасно и без да настъпи съприкосновение с изпреварващият го отляво л.а. „..“ с рег. № ...

Видно от установеното от вещото лице, водачът на л.а. „..“ с рег. № .. не е спазил изискването на чл.25, ЗДвП, като се има предвид и че л.а „..“ с рег. № .. вече се е намирал успоредно на л.а. „..“ с рег. № .. към момента на ПТП, доколкото щетите по него са на предна дясна врата, а щетите по л.а. „..“ с рег.

№ .. са между предна лява врата и задна лява врата. Вещото лице е посочило, че настъпилите щети са в причинно следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Стойността за отстраняване на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП били в размер на 1930,96 лева, при обичайни разноски за ликвидиране на щета в размер между 15 и 25 лева. Съдът намира направеният от вещото лице извод за вината за настъпване на ПТП е правилен, доколкото кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства. Като се вземе предвид мястото на настъпилите щети за всеки от автомобилите – предна лява врата за „..“ с рег. № .. и между предна лява и задна лява врата за л.а. „..“ с рег.

№ .., може да се направи обоснован извод, че към момента на ПТП двете МПС са се движели успоредно, като (л.а) „..“ с рег. № .. вече е изпълнявал маневрата по изпреварване, а водачът на л.а. „..“ с рег. № .. не е съобразил действията си с правилата за движение по пътищата и преди да предприеме отклонение 5 вляво да се увери, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да пропусне МПС, движещи се в лентата, която иска да заеме.

Поради изложеното съдът приема, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че поведението на причинителя на вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – налице е противоправно деяние, изразяващо се в извършване на неправилна маневра, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД) и е налице несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от застрахованото лице неблагоприятен имуществен резултат.

Наведено е възражение за съпричиняване от страна на водача на „..“ с рег. № ... Съдът намира възражението за неоснователно. От установения механизъм на ПТП е видно, че водачът на л.а. „..“ с рег. № .. е предприел маневрата заобикаляне на дупка чрез отклонение вляво от посоката на движение без да се увери, че с поведението си не създава опасност за останалите участници в движението, като не е пропуснал движещият се вляво от него автомобил, който го е изпреварвал в този момент. Не се установи на мястото, на което е настъпило ПТП изпреварването да е било забранено, нито се установи, че действително ПТП е настъпило преди пешеходна пътека.