Решение № 4136 от 03.11.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6981/2022
- Вид
- Решение № 4136
- Подписан
- 03.11.2022
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4136 гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20221110206981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. С. М. с ЕГН ********** чрез адв. Б., срещу наказателно постановление № 22-4332-006151 от 14.04.2022 г., издадено от Г.В.Б. – Началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на С. С. М. с ЕГН ********** е наложено наказание "Глоба" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че водачът е бил задържан на мястото на проверката и е бил заведен от служителите на МВР да даде кръвна проба след изтичането на определения в талона за медицинско изследване срок, поради което М. е отказал даването на кръвна проба.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява то адв. Б., който пледира за отмяна на атакуваното НП по аргументите, изложени в жалбата, както и с доводи, че разпитаните свидетели съобщават противоречива информация във връзка с това споделил ли е водачът, че е употребил наркотични вещества, респективно дали автомобилът на жалбоподателя е имал нетипично поведение на пътя.
Моли за отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Б. , който пледира за потвърждаване на НП, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, моли за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 01.04.2022 свидетелите М.Ц. и С., служители на 04 РУ СДВР, в изпълнение на служебните си задължения се намирали в района на ул. Света гора, ж.к. Лозенец в гр. София в обход на района, за който отговаряли. Видели, че по улица ул. Света гора от ул. Бряст към ул. Кръстю Сарафов се движи лек автомобил БМВ с per номер СА****СН, който бил управляван нетипично, агресивно, а маневрите му били по-резки и движението се отличавало от поведението на другите водачи. Автомобилът завил към гаражи, находящи се в кооперация на ул. Света гора №13. Служителите на СДВР се насочили към автомобила и започнали извършването на проверка преди още водачът на слезе от превозното средство, което управлявал. Същият бил установен като С. С. М. с ЕГН ********** и бил сам в автомобила. В автомобила било установено наличието на наркотични вещества – марихуана, поставена в пластмасова опаковка от шоколадово яйце. На въпрос на проверяващите полицаи жалбоподателят споделил, че е употребил наркотични вещества.
За съдействие бил извикан екип на ОПП СДВР, който се отзовал на повикването и част от него бил свидетелят С.. На жалбоподателя същият поискал да извърши тест за употреба на наркотични вещества с Дръг тест 5000 със сериен номер ARAM 0007, но М. отказал.
Във връзка с установеното в автомобила наркотично вещество, свидетелят М. задържал жалбоподателя, на който бил съставен от служителите на ОПП СДВР АУАН и талон за изследване №107054 от 01.04.2022г. с указание да се яви във Военномедицинска академия в срок до 45 минути от момента на връчване на талона – 15:50 часа на същата дата.
Свидетелакта Л. била изпратена към жилището на М. за неговото запазване до пристигане на огледна група.
Жалбоподателят бил транспортиран от свидетеля М. по погрешка до УМБАЛ „Света Анна“, но впоследствие М. разбрал, че следва изследването да се извърши във ВМА и били предприети действия за транспортирането на лицето до второто лечебно заведение.
Жалбоподателят бил регистриран за вземане на проби за изследване в 16:47 часа, 12 минути след посочения в талона за изследване срок. При започване на прегледа същият отказал да даде проби за изследване като посочил в протокола за изследване и вземане на проби, че го е страх от игли.
В съставения от свидетеля С. акт за установяване на административно нарушение № GA626510, от 01.04.2022 г. против М. било посочено, че водачът отказва да бъде изпробван за наличие на упойващи вещества с техническо средство Drug Test 5000 сериен номер ARAM 0007. Възражения срещу АУАН не били направени в предвидения срок.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 22-4332-006151 от 14.04.2022 г., издадено от Г.В.Б. – Началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на С. С. М. с ЕГН ********** е наложено наказание "Глоба" в размер на 2000, 00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Препис от същото е връчен лично на М. на 05.05.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и приобщени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, НП талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на проби, докладна записка, справка-картон на водача, заповед от 21.07.2015г. на директора на СДВР, заповед от 28.10.2019г., акт за встъпване в длъжност, заповед от 02.12.2012г. от министъра на вътрешните работи, справка от ВМА на лист 19 от делото, извлечение от книга за регистрация на лицата за медицински преглед, лист за преглед на пациент и другите писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът изгради и фактическите си изводи и на базата на гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите С., М., Ц. и Л., както и на обясненията на жалбоподателя М. (частично кредитирани).
2
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие четирима свидетели – С., Л., Ц. и М.. Показанията и на четиримата свидетели са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не намери основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност, противно на възраженията на адв. Б.. Следва да се посочи, че по време на проверката свидетелите са извършвали различни дейности и са изпълнявали различни задачи, както посочва и свидетелката Л.. Свидетелите М. и Ц. са категорични в заявеното, че жалбоподателят им е признал за употребата на наркотични вещества, като независимо, че с показанията си Л. не подкрепя това обстоятелство, не са налице предпоставки съдът да дискредитира показанията на първите двама свидетели. Това е така, доколкото всеки от тримата свидетели, започнали проверката на жалбоподателя, е възприел различни факти и обстоятелства във връзка с нейното започване, разговора между лицата, поради което съдът не констатира противоречие в показанията на тримата свидетели, които да навеждат на извод за предварително съгласуване между тях или друго обстоятелство, което да навежда на съмнение, че показанията им не отразяват обективно възприети от тях факти. От показанията на свидетелите М., С., Ц. и Л. се установява отказът на лицето да бъде проверено, а обстоятелството, че именно жалбоподателят е управлявал МПС се извежда по безспорен начин от показанията на М., Ц. и Л., които лично са възприели това обстоятелство. Освен това и самият жалбоподател в обясненията си признава този факт.
Обстоятелството какво поведение е имал жалбоподателят на пътя по време на движение се установява от показанията на тримата служители на 04 РУ СДВР, като показанията им в тази връзка са еднопосочни и непротиворечиви. Свидетелите са категорични, че жалбоподателят е управлявал агресивно, правил е резки маневри, което те са успели да възприемат при обход на района, в който са извършвали служебните си задължения. В тази връзка следва и да се посочи, че за нарушението, за което жалбоподателят е поведен под отговорност, е ирелевантно поради какви причини същият е спрян за проверка и защо е взето решение да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества и този факт стои вън от обективната съставомерност на деянието.
От показанията на свидетеля М. се установят и причините за забавянето в транспортирането на жалбоподателя до указаното талона за изследване лечебно заведение, респективно объркването, което е настъпило, а именно до кое лечебно заведение да бъде транспортирано лицето. Часът на регистриране на жалбоподателя за изследване във ВМА се установява от изисканата от съда и предоставена справка от лечебното заведение.
Обясненията на жалбоподателя съдът кредитира частично. Следва да се посочи,че те имат двойствена природа, а именно явяват се от една страна доказателствено средство, но и от друга са средство за защита. В случая съдът подходи критично към заявеното от жалбоподателя в частите, в които се изнасят сведения, противоречащи на събраните други доказателства и доказателствени средства. Така съдът не даде вяра на заявеното от жалбоподателя, че не е признал за употребата на наркотични вещества пред проверяващите.
Това обстоятелство несъмнено се установява от другите събрани в хода на съдебното следствие доказателствени средства – показанията на свидетелите М. и Ц.. Жалбоподателят признава и това се подкрепя от доказателствата по делото, че е отказал както проба с Дръг тест 5000 на мястото на проверката, така и кръвен тест в лабораторията на ВМА. Причината обаче за този отказ съдът намира, че е посочена от самия жалбоподател в протокола за вземане на проба, а именно – страх от игли, надлежно вписана в него. Без значение е обаче това обстоятелство, доколкото то не е част от обективната страна на нарушението, за което жалбоподателят е наказан, за което аргументи ще бъдат изложени по-долу.
В настоящия случай съдът намира, че по категоричен начин се доказва изведената от фактическа обстановка, като останалите доказателства по делото съдът намира за непротиворечиви и ненуждаещи се от по-подробен анализ.
3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".
Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая делегирането на правомощия за участие в административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в съответствие с нормативните правила.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Разпечатката съдържа 40 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cf75313-4f26-4bf6-843e-4225a36823bd