Определение № 180 от 03.06.2025, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 263/2025
- Вид
- Определение № 180
- Подписан
- 03.06.2025
- В сила
- 03.06.2025
- Състав
- Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Славейка Атанасова Костадинова, Красимира Димитрова Ванчева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 4 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 4 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, т. 5 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 29 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 71 · Търговски закон
- чл. 74 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:
Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20255001000263 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 129, ал. 4 и ал.
3 от ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК.
С определение № 582 от 15.04.2025 година, постановено по т. дело № 180/2025 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е постановено прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й, посочени в определение № 464/24.03.2025 година.
Така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от ищеца И. П. Ж., чрез процесуалния му представител адвокат Д. К., с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Според жалбоподателя не са налице основания за връщане на исковата молба при липса на конкретни, пълни и изчерпателни указания за нередовностите, които следва да бъдат отстранени.
Поддържа се, че дадените указания, в които са цитирани разпоредбите на чл.
71 и чл. 74 от ТЗ, са подвеждащи и неотносими към конкретния случай. Те се отнасяли до иск, предявен от член на търговско дружество, имащ за предмет решенията на Общото му събрание, а ищецът бил представляващ читалище, регистрирано по Закона за народните читалища. Освен това в определението 1 за оставяне на исковата молба без движение не бил посочен срок за отстраняване на нередовностите, а само срок за представяне на препис за другата страна след отстраняване на нередовностите. Указанията били неизчерпателни и поради това, че не били посочени последиците от неизпълнение на дадените указания.
Частният жалбоподател поддържа освен това, че не са били налице основания за оставяне на исковата молба без движение, тъй като в обстоятелствената й част били изложени достатъчно аргументи, сочещи на порочност на охранителното производство. Те се свеждали до това, че длъжностното лице по регистрацията е допуснало вписване на обстоятелства, без да извърши в пълнота дължимата проверка по чл. 21, т. 5 от ЗТРРЮЛНЦ за съответствие на заявените за вписване обстоятелства със закона. Петитумът не противоречал на обстоятелствената част, тъй като с него се искало установяване на недопустимост на вписаните обстоятелства, а не тяхната незаконосъобразност. Искането е да се отмени обжалваното определение за прекратяване на производството и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, като прецени доводите на частния жалбоподател и съдържащите се в първоинстанционното дело доказателства, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е срещу определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274 ал. 1 т.1 от ГПК. При подаване на частната жалба е спазен предвиденият в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото пред себе си поради неотстраняване от ищеца на нередовностите, посочени в определение № 464 от 24.03.2025 година / имащо характер на разпореждане/, с което исковата молба е оставена без движение. В диспозитива е посочено, че ищецът следва да отстрани нередовностите, отнасящи се до противоречие между обстоятелствена част и петитум, с писмена молба с препис за другата страна, в едноседмичен срок.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията, че не е посочен 2 срок за отстраняване на нередовностите. В диспозитива е посочено, че срокът е едноседмичен. Това е срокът, който е нормативно уреден в чл. 129, ал.
2 от ГПК. Начинът, по който частният жалбоподател е изтълкувал диспозитива, а именно че посоченият срок се отнася до представяне на препис от молбата за другата страна след отстраняване на нередовностите на исковата молба, е неправилен, несъответстващ на съдържанието на съдебния акт и на законовата уредба. Неправилното възприемане на указанията за срока само по себе си не го освобождава от задължението му да ги изпълни.
Другото оплакване на частния жалбоподател, свързано с липса на ясни и точни указания за негативните последици от неизпълнението на задължението за отстраняване на нередовностите на исковата молба, е основателно.
Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, според която с оглед служебното начало, уредено в чл. 7 от ГПК, съдът следва да информира страните за предоставените им от закона процесуални права и задължения. При нередовна искова молба, оставяйки я без движение и давайки срок за отстраняване на нередовностите, съдът може да приложи последиците на чл. 129, ал. 3 от ГПК само ако е дал ясни и точни указания на страната за всички предоставени й от закона процесуални права и задължения, включително за негативните последици от неизпълнението им.
В случая първоинстанционният съд е допуснал нарушение на императивното правило на чл. 129, ал. 3 от ГПК, като е прекратил производството по делото, без да укаже на ищеца неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията в дадения срок. Такива указания не са дадени с определението за оставяне на исковата молба без движение. В изпратеното съобщение до процесуалния представител на ищеца с препис от определението / стр. 16/ - образец по чл. 2, т. 9 от Наредба № 7 от 22.02.2008 година за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК, също не са посочени последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Липсата на указания за последиците от неотстраняване в срок на недостатъците на исковата молба е достатъчно основание за отмяна на прекратителното определение на първоинстанционния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
За пълнота на изложението съдът ще обсъди изложените в частната 3 жалба доводи, свързани с липсата на основания за оставяне на исковата молба без движение. Те, според настоящия съдебен състав, са неоснователни.
Предявеният иск е такъв по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ – за недопустимост на вписване, извършено по партидата на Н. ч. „Г. М - ****“ село С.. В обстоятелствената част на исковата молба не са изложени обстоятелства, сочещи на недопустимост на вписването. Налице е задължителна съдебна практика – т. 3 от ТР № 1 от 06.12.2002 година на ВКС по т.д. 1/2002 година, според която недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в регистърното производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл, без да е бил сезиран. В исковата молба липсват твърдения, сочещи на недопустимост на вписването. В този смисъл е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, представляващо нередовност, за чието отстраняване първоинстанционният съд следи служебно. С определението за оставяне на исковата молба без движение е посочена тази нередовност на исковата молба и необходимостта от нейното отстраняване, макар да са цитирани разпоредби от ТЗ. Според въззивния съд дадените указания са разбираеми, тъй като вписването на обстоятелства, касаещи читалище, се извършва по реда на ЗТРРЮЛНЦ. По същия ред се извършва и вписването на обстоятелства за търговските дружества, като и в двата случая защитата срещу вписванията е по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ и на същите основания.
Имайки предвид изложеното по-горе, свързано с липса на указания за последиците от неотстраняване на недостатъците на исковата молба обаче, съдът намира, че следва да отмени прекратителното определение и да върне делото на ОС – Пловдив.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 582 от 15.04.2025 година, постановено по т. дело № 180/2025 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е постановено прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й, посочени в определение № 464/24.03.2025 година.
4
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5