Решение № 281 от 16.12.2025, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Свиленград, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100118 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ж. Х. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, против А. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ************, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Ж. Х. Т. твърди, че на 01.01.2022 г. сключили с ответника А. Г. Н. договор за наем, по силата на който ищецът - наемодател предоставил на ответника - наемател ползването на свой обект, представляващ Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18.107/ 03.02.2016г. на Изп. директор на АГКК, срещу месечна наемна цена в размер на 600,00 лева, платима до 10-то число на месеца, за който се дължи. Съгласно сключения между страните договор за наем, сградата се предоставяла за ползване като заведение за хранене за срок от 5 години, като наемателят се задължил да заплаща и консумираната ел. енергия и вода в наетия обект, както и дължимите такси „смет и битови отпадъци“. Преди сключването на този договор за наем ищецът бил сключил договор за наем за същия имот с „АРЕС ГРУП 777“ ООД, на което дружество ответникът се афиширал за собственик и фактически ползвал наетия обект. Ищецът прекратил договора за наем с „АРЕС ГРУП 777“ ООД, тъй като наемателят не бил изряден платец, а и установил, че ответникът няма представителни права по отношение на това дружество. Ответникът обещал на ищеца, че ще изплати наемните задължения на дружеството, както и ще бъде изряден платец по новия договор за наем, по който той е наемател. Въпреки даденото обещание ответникът, който продължил да ползва наетия обект, не само че не заплащал дължимия месечен наем, но и не плащал изразходваната в обекта вода, ел. енергия и такса „смет и битови отпадъци“, които ищецът заплатил, ведно с дължимите санкции за закъснението. Затова, на 02.09.2022г. ищецът уведомил ответника, че прекратява договора за наем, а на 03.09.2022г. го поканил да освободи наетия обект, позовавайки се на основание чл.18, б.“В“ от договора за наем, съгласно който при неплащане на повече от една дължима месечна вноска, договорът се прекратявал автоматично, без наемодателят да дължи предизвестие.

На 10.01.2023 г. ищецът сключил предварителен договор за покупко-продажба на 1 имота, предмет на процесния договор за наем, по силата на който прехвърлил на сина си Х.

Ж.в Т. имота и на същата дата му предал владението върху него.

Въпреки многобройните покани до ответника да заплати дължимия наем и консумативите за наетия обект, той не само че не сторил това, но и предявил срещу ищеца претенция по чл.76 от ЗС.

Ищецът твърди, че неплатения наем, дължим от ответника и произтичащ от горепосочения договор за наем, за времето от 01.01.2022г. до 03.09.2022г. (прекратяването на договора за наем) възлизал на 4 800 лева - по 600,00 лв. за всеки месец от януари до август 2022г. включително.

Върху неплатените месечни наеми, ответникът дължал мораторна лихва за забава в размер на общо 1669,00 лева, за времето от падежа на всяка месечна наемна вноска /10-то число на текущия месец / до завеждане на иска.

Дължимите от ответника разходи за ел. енергия в наетия обект за месец юли и месец август 2022г. възлизали на общо 1 126,09 лева , от които 528,17 лв. – за м. юли и 597,92 лв. – за м. август.

Предвид изложеното, от съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 3600,00 лв. – неплатен наем по сключен между страните договор за наем от 01.01.2022 г., дължим за периода 01.03.2022г. – 03.09.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на иска – 11.02.2025г. до окончателното й изплащане; сумата 1222,00 лв. – мораторна лихва върху дължимия наем за времето от всяка месечна наемна вноска (10то число на текущия месец) до завеждането на иска - 11.02.2025г.); сумата 1126,00 лв. – дължими разходи за ел.енергия за наетия обект за месец юли и месец август 2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на иска – 11.02.2025г. до окончателното й изплащане. Претендират се от ищеца и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изцяло оспорва предявените искове. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, която не отговаряла на обективната истина. Посочва, че по гр.д. № 106/2023 г. по описа на РС – Свиленград ищецът бил осъден да предаде на ответника фактическата власт на процесния недвижим имот. По същото дело съдът бил приел, че договорът за наем от 01.01.2022 г. не бил прекратен, както и че не били налице основанията за прекратяването му. Ответникът твърди, че преди подписването на договора, дал на ищеца на ръка, в неговия дом, депозит в размер на 1200 лв. Твърди, че при подписването на втория договор (сключен от ответника в качеството му на физическо лице) нямал никакви финансови задължения към ищеца, нито за наем, нито за консумативи по договора. Твърди също, че макар в договора да била фиксирана точна месечна дата, на която да се плаща дължимия наем, между страните съществувала устна уговорка за заплащането му на седмични вноски от по 150,00 лв. всяка.

Затова, на 02.09.2022 г. ответникът предал на ищеца, в неговия дом, две месечни вноски, общо в размер на 300,00 лв., за последните две седмици на месец август 2022 г., съответно ищецът ги приел. На 10.09.2022 г. ответникът превел през каса на „Изипей” и сумата 600,00 лв. - наем за месец септември 2022 г. Посочва също, че предварителния договор за покупкопродажба, който ищецът твърди, че сключил със сина си Х. Ж.в Т., бил сключен по време на действието на договора за наем, сключен между страните по делото.

В случай, че съдът приемел исковите претенции за основателни, ответникът моли да се има предвид, че наемът, претендиран за месец януари 2022 г., както и за периода от 01.02.2022 г. до 11.02.2022 г., както и съответните лихви били погасени по давност. По изложените съображения се иска отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесуален представител, поддържа предявените искове. Оспорва твърденията на ответника, че преди подписване на договора за наем бил дал на ищеца сумата 1200,00 лв. - депозит по договора за наем; че имал устна договорка с ищеца наемът да се плаща на седмични вноски от по 150,00 лв; че на 02.09.2022 г. заплатил 300,00 лв. - наем за последните две седмици на месец април. По отношение на твърдението, че ответникът превел на 10.09.2022 г. през касата на „Изипей” 2

600,00 лв. - наем за месец септември 2022 г., ищецът твърди, че не е получил тази и че същата е преведена след прекратяване на договора за наем. Посочва, че в производството по гр.д. № 106/2023 г. на РС – Свиленград, на което се позовава ответникът, съдът изследвал единствено въпроса за наличието на владение и държане, и факта на нарушението, но не и въпроса, относно прекратяването на наемното правоотношение и правата на наемодателя, тъй като тези въпроси били извън предмета на това производство по чл. 356 от ГПК, вр. чл.

76 от ЗС.

В становище, изложено в открито съдебно заседание на 17.06.2025г., ответникът признава, че преведената от него на 10.09.2022 г. през касата на „Изипей” сума от 600,00 лв. изтеглил след месец и половина – два, тъй като не била усвоена от ищеца.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, установи следното:

Видно от представения с исковата молба Договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.01.2022 г., ищецът Ж. Х. Т., като “наемодател”, е предоставил за временно и възмездно ползване на ответника А. Г. Н., като “наемател”, собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Свиленград, кв. „Капитан Петко Войвода“, представляващ Самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Свиленград, одобрени със Заповед № РД18.107/ 03.02.2016г. на Изп. директор на АГКК, със застроена площ: 189 кв.м., а по договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот частна общинска собственост от 22.01.2004г. – с площ от 206,25 кв.м. Уговорено е имотът да се ползва от наемателя за заведение за хранене /снек – бар/. Уговорен е месечен наем в размер на 600,00 лв., платим до 10-то число на месеца, за който се дължи наема, срещу разписка за получената сума. Договорът е сключен за срок от пет години, считано от 01.01.2022 г.

Съгласно чл.16 от договора, наемателят се е задължил да заплаща и консумативни разходи по наетия обект – електроенергия, вода, ток, такса смет и битови отпадъци и други.

Съгласно чл.18, б. „в“ от договора, същият се прекратява при неплащане на повече от една дължима месечна вноска, автоматично, без наемодателят да дължи предизвестие.

В чл.2 от договора страните са се съгласили, че имота се предава от наемодателя на наемателя на 01.01.2022 г. и по това обстоятелство не се спори.

Видно от приложена разписка № 0400016637428089 от 15.09.2022 г. ищецът е платил на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата 528,17 лв. - за потребена ел. енергия за обект с ИТН 1620205, за което е издадена фактура № 9044351028 от 31.08.2022 г., а видно от приложена разписка № 0400016646121410 от 16.09.2022 г. ищецът е платил на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата 597,92 лв. - за потребена ел. енергия за обект с ИТН 1620205, за което е издадена фактура № 1276295372 от 12.09.2022 г.

От приетото по делото експертно заключение, неоспорено от страните, се установява, че обект с ИТН 1620205 отговаря на имот с идентификатор ***, т.е. това е процесният нает имот. От заключението е видно, че за този обект на потребление, начислените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД суми за ел. енергия са съответно 528,17 лв. – за месец юли 2022 г. и 597,92 лв. - за месец август 2022 г. Видно от заключението, първата сума е платена на 15.09.2022 г., а втората – на 16.09.2022 г. От заключението е видно също, че размерът на мораторната лихва, изчислена за периода 11.03.2022 г. – 11.02.2025 г. върху наемна вноска от 600,00 лв. за периода от 11-то число на текущия месец до завеждането на иска (11.02.2025г.) възлиза на 1226,61 лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, ангажирани от ищеца - Х. Ж.в Т., негов син, и Х. С.С., приятел на сина му, става ясно, че на 03.09.2022 г. ищецът и двамата свидетели са посетили наетия имот, в който бил ответникът. Според свидетелите, тогава ищецът казал на ответника, че прекратява договора и че идва да си вземе нещата от ресторанта, които са негови. Казал му, че приключват, защото нямало смисъл да продължават така – наемателят да не плаща наем и да ползва обекта.

По делото са разпитани от ангажирани от ответника свидетели – Д. Т. В. и Г. Д. В., от 3 показанията на които нито се опровергават твърденията на ищеца, нито се потвърждават твърденията на ответника във връзка с предмета на спора.

Така установеното води до извода, че предявените искове са доказани по основание и и по размер, и ще уважат изцяло.

Установи се от събраните по делото доказателства наличието на действително договорно правоотношение между страните, почиващо на сключен между тях договор за наем, с посочените в исковата молба параметри.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Между страните по един договор за наем трябва да бъде постигнато съгласие по два основни въпроса: относно вещта, която се предоставя във временно ползване, и относно възнаграждението (наемната цена), която наемателят дължи за предоставеното му ползване. В случая, между страните е постигнато съгласие по тези два основни въпроса, като наемодателят - ищец се е задължил да предостави на наемателя за временно ползване посочения по-горе недвижим имот срещу уговорена наемна месечна цена, а наемателят-ответник се задължил да заплаща тази наемна цена, срещу ползването, което му се отстъпва, и за времето, за което се отстъпва.