Решение № 622 от 22.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Велико Търново, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500985 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 71 от 28.07.2025 година по гражданско дело № 15/2025г. на Районен съд – Елена е прието за установено по отношение на Г. К. Т., че дължи на „Серес“ ЕАД – град Сливен сумата 44.32 лева – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделска земя за стопанската 2018/2019 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2044/25.07.2018 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него, сумата 55.40 лева – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделска земя за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя № ВТ2237/30.07.2019 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него, сумата 5 461.24 лева – главница, представляваща дължима за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя № Р0829/30.07.2019 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него, сумата 163.84 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 5 461.24 лева за незаплатена наемна цена на 1 земеделски земи за стопанската 2019/2020 г. по договор за наем на земеделска земя № Р0829/30.07.2019 г., споразумение от 27.10.2021 г. към него и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 г. до 09.10.2024 г., ведно с годишна договорна лихва в размер на 3% върху главницата от 44.32 лева, главницата от 55.40 лева и главница от 5 461.24 лева, считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане, по Заповед № 210/15.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ЧГрД № 426/2024 г. по описа на Районен съд – Елена. Със съдебния акт първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на разноските по делото.

Недоволен от така постановеното решение е ответникът ЗП Г. К. Т., който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.

Посочва, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, като не е взел предвид наведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. На следващо място посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца и за дължима договорна лихва, която се твърди, че е уговорена с допълнителни споразумения, доколкото не е спазена предвидената за това форма, а именно с нотариална заверка на подписите. Твърди, че липсват и доказателства за предаване на фактическата власт върху всеки от наетите имоти, което води до недоказаност на пълния размер на наема. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или отчасти, като неоснователен, недоказан и погасен по давност. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски по делото за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК е подала отговор на същата. Процесуалният представител на въззиваемото дружество заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Развива подробни съображения в подкрепа на становището си за неоснователност на наведеното възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, доколкото със сключените между страните споразумения ответникът, жалбоподател в настоящото производство изрично е признал всяко едно от задълженията си към дружеството.

Посочва, че неоснователно е и възражението за недължимост на уговорената между страните договорна лихва. Твърди, че в отговора на исковата молба липсват наведени твърдения за липса на изпълнение на задължението на дружеството да предаде фактическата власт върху имотите, предмет на договорите за наем. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

2

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на ЗП Г. К. Т., чрез адв. М. Г. – ВТАК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

„Серес“ ЕАД – град Сливен основава исковите си претенции по делото на чл.

422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че дружеството е наемодател, а ответникът наемател на земеделска земя с площ от 11.082 дка, въз основа на Договор за наем на земеделски земи № ВТ 2044 от 25.07.2018 година, сключен за 1 стопанска година, считано от 01.10.2018 година. Твърди, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си и е предало на ответника фактическата власт върху имота, като в чл. 7, ал. 2 от договора страните са уговорили дължимото годишно наемно плащане в размер на 44.33 лева с падеж на задължението 31.08.2018 година за стопанската 2018/2019 година. Твърди, че на 30.07.2019 година между дружеството, в качеството на наемодател и ответникът, в качеството на наемател, е сключен Договор № ВТ 2237 за наем на земеделска земя с площ 11.082 дка за 1 стопанска година, считано от 01.10.2019 година, като дружеството е изпълнило задължението си и е предало на фактическата власт върху имота, предмет на договора, а уговореното годишно наемно плащане е в размер на 55.41 лева, съгласно чл. 7 от договора за наем, като падежът за плащане на наемната цена за стопанската 2019/2020 година е 31.12.2019 година. Твърди, че на 30.07.2019 година между дружеството, в качеството на наемодател и ответникът, в качеството на наемател, е сключен Договор № Р 0829 за наем на земеделска земя с обща площ 910.206 дка за 1 стопанска година, считано от 01.10.2019 година, като дружеството е изпълнило задължението си и е предало на фактическата власт върху имотите, предмет на договора, а уговореното годишно наемно плащане в размер на 5 461.24 лева е следвало да бъде платено на 31.12.2019 година за стопанската 2019/2020 година. Посочва, че общият размер на дължимите наемни плащания е в размер на 5 560.96 лева. Твърди, че н а 27.10.2021 година между страните по делото е сключено споразумение, с което наемателят безусловно и неотменимо е признал всяко едно от вземанията на наемодателя по посочените договори за наем, с което давността за вземанията е прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и са уговорили нов падеж на задълженията на наемателя по посочените договори, а именно на 01.10.2022 година. Посочва, че на 07.08.2023 година между страните е сключено още едно споразумение, с което наемателят отново е признал всяко едно от вземанията на наемодателя по посочените договори за наем, с което давността за вземанията отново е прекъсната и са уговорили 3 нов падеж на задълженията на - 31.01.2024 година, а в чл. 3 от същото страните са постигнали съгласие за срока от първоначалния падеж на всяка дължима годишна наемна вноска по договорите за наем, наемателят да заплати на наемодателя годишна лихва (договорна) в размер на 3 %, като с исковата молба се претендира уговорената договорна лихва за периода от три години назад върху главницата в размер на 5 461.24 лева. Навежда доводи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. № 426/2024 година на Районен съд – Елена, срещу която ответникът е възразил. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Г. К. Т., че дължи на „Серес“ ЕАД – град Сливен сумата в размер на 44.32 лева – наемно плащане за стопанската 2018/2019 година по договор за наем на земеделска земя № ВТ2044, изменен със споразумение от 07.08.2023 година към него, сумата в размер на 55.40 лева – наемно плащане за стопанската 2019/2020 година по договор за наем на земеделска земя № ВТ2237, изменен със споразумение от 07.08.2023 година към него, сумата в размер на 5 461.24 лева – наемно плащане за стопанската 2019/2020 година по договор за наем на земеделска земя № Р0829, изменен със споразумение от 07.08.2023 година към него, и сумата в размер на 163.84 лева, представляваща договорна годишна лихва в размер на 3% върху главницата от 5 461.24 лева за незаплатена наемна цена на земеделски земи за стопанската 2019/2020 година по договор за наем на земеделска земя № Р0829 и споразумение от 07.08.2023 г. към него за периода от 09.10.2021 година до 09.10.2024 година, ведно с годишна договорна лихва в размер на 3% върху главницата от 44.32 лева, главницата от 55.40 лева и главница от 5 461.24 лева, считано от 11.10.2024 г. до окончателното им изплащане. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски за заповедното и за исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представил на ответника развива съображения за частична неоснователност на предявения иск. Посочва, че действително между страните са сключени посочените договори за наем, но навежда възражение за погасяване по давност на вземанията за наем за подробно посочените стопански години. На следващо място посочва, че неоснователна е и претенцията за договорна лихва, тъй като за да породи правно действие тази уговорка е следвало за допълнителните споразумения да бъде спазена формата на сключения договор - с нотариална заверка на подписите и споразуменията да са вписани в Имотния регистър. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Няма спор по делото, а и от приложените в първоинстанционното производство заверени копия на Договор за наем на земеделска земя № ВТ2044 от 25.07.2018 година, Договор за наем на земеделска земя № ВТ2237 от 30.07.2019 година и Договор за наем на земеделска земя № Р0829 от 30.07.2019 година /л. 7-14 от първоинстанционното 4 дело/ се установява, че на посочените дати са сключени договори за наем на земеделска земя, в които подробно са описани земеделските земи, предмет на договорите, като страните са уговорили както наемната цена, така и падежите на съответните задължения. Видно от същите, последните са сключени в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и са вписани в Служба по вписванията – Велико Търново.

Не е спорно между страните и сключването на допълнителни споразумения към договорите – от 27.10.2021 година /л. 15 от първоинстанционното дело/ и от 07.08.2023 година /л. 16 от първоинстанционното дело/. С първото споразумение, страните са постигнали съгласие, че поради неизпълнение на задълженията на наемателя за плащане на наемната цена по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2044 от 25.07.2018 година, Договор за наем на земеделска земя № ВТ2237 от 30.07.2019 година и Договор за наем на земеделска земя № Р0829 от 30.07.2019 година ЗП Г. К. Т. безусловно и неотменимо е признал всяко едно от вземанията и страните са постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде променен на 01.10.2022 година. С второто споразумение страните са постигнали съгласие, че поради неизпълнение на задълженията на наемателя за плащане на наемната цена по Договор за наем на земеделска земя № ВТ2044 от 25.07.2018 година, Договор за наем на земеделска земя № ВТ2237 от 30.07.2019 година и Договор за наем на земеделска земя № Р0829 от 30.07.2019 година ЗП Г. К. Т. безусловно и неотменимо е признал всяко едно от посочените вземания по договорите за съответните стопански години, като страните са постигнали съгласие падежът на всяко едно от посочените задължения да бъде променен на 31.01.2024 година. Със споразумението страните са уговорили ответникът да заплати на ищеца договорна годишна лихва в размер на 3 % върху наемната цена за всяка една стопанска година, считано от падежа, посочен в б.