Решение № 2508 от 16.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2508 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100506062 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5203/25.03.2025г., постановено по гр.д. № 62605/2024г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в, съдът е отхвърлил предявения от Д. Н.

П. срещу Прокуратура на Република България осъдителен иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата вследствие на непозволено увреждане чрез действия и бездействия от служители на ответника, изразяващи се в отказ да се разгледат подавани от ищцата жалби и молби в периода от м. 10.2019 г. до м. 10.2022 г. и да се проведе пълно, обективно и всестранно разследване по отразените в тях случаи, като ищцата е осъдена да плати разноски на ответника в размер на 100лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Д. Н. П., с която се атакува изцяло по съображения, че решението не било мотивирано /не били обсъдени събраните по делото доказателства, какво било прието от фактическа страна/, а бланкетно били изброени доказателства, без да се анализирана доказателствената им стойност. Докладът по делото не бил 1 пълен, не било указано, че страната не сочи доказателства за противоправно поведение на служители на ответника, с което извършил процесуално нарушение. Вяло се обсъждали и събраните показания, като неправилни били изводите на съда, че не можело от тях да се установи причинно-следствената връзка между вредите на ищцата и действие или бездействие на служители на ответника, доколкото разпитаният свидетел разказал подробно за неудобствата на ищцата, които започнали след като не получавала съдействие от Прокуратурата. Моли за отмяната на атакуваното решение и уважаване на исковете, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, в който са развитие подробни съображения за правилността на атакуваното решение.

Конкретно били правилно изводите, че не е доказана противоправност на поведение (действие или бездействие) на служителите на ответника.

Претендира разноски.

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпроса дали е приложена правилно императивна материалноправна норма. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество и ПРАВИЛНО по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД. Претенцията е основана на твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие на противоправно поведение на служители на ответника – действия и бездействия и изразяващи се в отказ да се разгледат подавани от ищцата жалби и молби в периода от м. 10.2019 г. до м. 10.2022 г.

Фактическата обстановка по отношение на случаите, при които ищцата е сезирала Прокуратурата чрез съответните органи е правилно установена от СРС, като не е налице спор (вкл. с оглед въведените с исковата молба фактически твърдения), че за общо въведените четири случая, при които 2 ищцата е сезирала компетентните органи на ответника – е налице осъществен институционален контрол. Конкретно Постановлението от 26.10.2020 г. на РП Самоков е обжалвано и потвърдено с определение № 66 от 26.04.2023 г. РССамоков; Постановлението от 19.06.2024г. на наблюдаващия прокурор при РП Самоков е потвърдено от Окръжна прокуратура София; Постановлението от 23.10.2020 г. на РП Кюстендил е обжалвано пред Софийска апелативна прокуратура, като с постановление от 31.12.2020 г. по пр. пр. № 1995/2020 г. жалбата е оставена без уважение, а обжалваният прокурорски акт е потвърден; така и Постановлението от 07.03.2023 г. на СГП е обжалвано и потвърдено от АП- София с Постановление от 23.03.2023 г. жалбата е оставена без уважение, което постановление е потвърдено с Постановление от 15.05.2023 г. на ВКП.

Настоящият съдебен състав не отрича принципната възможност Прокуратурата да отговаря за вреди от бездействие на наблюдаващия досъдебното производство прокурор по събиране на доказателства за установяване на обективна истина при провежданото разследване, което да се субсумира под отговорността по чл.49 ЗЗД, в който случай първата предпоставка от фактическия състав е да се докаже противоправно поведение /на служители на ответника/, както и правилно е квалифицирана претенцията и съответно е разпределена тежестта на доказване.

Както правилно е констатирал и СРС – прокурорските актове са преминали през инстанционен контрол, а неудовлетворяващият резултат сам по себе си не обосновава извод за противоправни деяния. По въпроса „допустим ли е инцидентен съдебен контрол от гражданския съд за законосъобразност/правомерност и обоснованост на преценката на прокурора за липсата на условията за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 от НПК, обективирана в постановление за отказ да образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и съставлява ли този отказ бездействие по смисъла на чл. 49 от ЗЗД“ е налице произнасяне на ВКС /Вж. Решение № 671 от 06.11.2025 г. по гр. д. № 1202 / 2025 г. на ВКС/, с което настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира, според което „не е допустим инцидентен съдебен контрол от гражданския съд за законосъобразност/правомерност и обоснованост на преценката на прокурора за липсата на условията за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 от НПК, обективирана в постановление за отказ да образува досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

3

Постановяването на такъв акт представлява упражняване на дискреционни правомощия при решаване на въпроси, свързани с образуването на досъдебно производство и гражданският съд не може да контролира правото на прокурора да вземе едно или друго решение в рамките на закона, освен при твърдение за явна злоупотреба с право или нарушение на основни права.

Доколко прокурорското постановление е обосновано и мотивирано е ирелевантно обстоятелство в гражданския спор. Отказът на прокурора да образува досъдебно производство, постановен в рамките на неговите правомощия и който е основан на вътрешното убеждение на прокурора, формирано въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, ръководен от закона, не е бездействие по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, защото, за да го постанови, прокурорът не е бездействал, а е предприел действията, които е бил длъжен да извърши, но след като е упражнил правото си на преценка е приел, че условията за образуване на досъдебно производство по чл. 207, ал. 1 от НПК не са осъществени“.

Извод за установено противоправно поведение, изразяващи се в действие или бездействие на /органи на/ прокуратурата не е доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцата, доколкото единствените ангажирани доказателства са съответните сезиращи актове и резултатите от прокурорските проверки, съответно актовете от инстанционния контрол, вкл. с оглед приетото по-горе / гражданският съд не може да контролира правото на прокурора да вземе едно или друго решение в рамките на закона, освен при твърдение за явна злоупотреба с право или нарушение на основни права/ , каквито твърдения в случая не са и релевирани, то и при прилагане последиците от недоказване на факт, за който се носи доказателствена тежест, искът подлежи на отхвърляне на това основание. В този смисъл и показанията на св. Х. са относими към претърпените вреди и причинната връзка между същите и действията на Прокуратурата, но не и по отношение на противоправността на поведението на органите на ответника, в който смисъл оплакването във въззивната жалба касателно оценката на показанията на св.Х. са неоснователни.

Сезираните органи на прокуратурата в изпълнение на функциите по чл.

46, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК са предприели действия по разследване, чието ръководство и постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно 4 провеждане е поела и наблюдавала. Обстоятелството, че тези действия не са последвани от извод за извършено престъпление от конкретно лице, съответно с повдигане и поддържане на обвинение за престъпление от общ характер, не означава, че органите на ответника са проявили бездействие.

Доводите във въззивната жалба, че докладът не бил пълен, както и че не било указано, че страната не сочи доказателства за противоправно поведение на служители на ответника, с което извършил процесуално нарушение, са неоснователни, защото към исковата молба са представени доказателства касателно твърдяното поведение, вкл. е поискано събиране на гласни доказателства. При изготвяне на доклад по делото, след като се посочат кои права и кои обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК кои от правнорелевантните факти подлежат на доказване или опровергаване от ищеца и кои от тях подлежат на доказване или опровергаване от ответника и им указва съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК за кои от твърдените или отричани от тях факти не сочат доказателства. Указание се дължи, когато страната не е представила никакво доказателство или не е направила никакво доказателствено искане за установяване на твърдения факт, но не и когато представеното доказателство е с ниска доказателствена стойност или за опровергаването му насрещната страна е представила друго доказателство.

Недопустимо е във фазата на изготвяне на доклада съдът да взима становище относно доказаността на един факт чрез преценка на доказателствената стойност на подлежащите на приемане доказателства. След това страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания във връзка с доклада и дадените указания, включително и да посочат нови доказателства, и едва тогава настъпва преклузията по чл. 146, ал. 3 ГПК. На следващо място, оплакването във връзка с непълния доклад /което с оглед приетото по-горе е изцяло неоснователно/, не е съпроводено с доказателствено искане по чл.266, ал.3 ГПК. Пред въззивната инстанция са допустими и доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения – чл. 266, ал. 3 ГПК, вкл. при непоискани доказателства поради неизвършване на доклад по делото, непълен доклад или погрешен доклад, но тези доказателства следва да бъдат поискани с въззивната жалба / отговора на въззивната жалба, което в случая не е сторено.

По отговорността за разноски:

5

С право на такива разполага ответника, който е претендирал разноски за юрк.възнаграждение, което съдът определи в минималния размер от 100€ с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 5203/25.03.2025г. по гр.д. № 62605/2024г. по описа на Софийски районен съд, 33 с-в.

ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл. 78, ал.3 ГПК Д. Н. П., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, да заплати на Прокуратурата на Република България, с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, разноски по в.гр.д. № 6062/2025г. по описа на СГС в размер на 100€.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6