Решение № 366 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100506461 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Подадена е въззивна жалба от ищеца „ВАСКОНИ-07-БГ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. А. И., срещу решение №2859/19.02.2024г., постановено по гр.д. №41049/2023г. по описа на СРС, 156 състав, с което са отхвърлени предявените от дружеството искове срещу „НЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД за признаване за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че „НЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД дължи на „ВАСКОНИ-07-БГ“ ЕООД сумата от 6700 лева, представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от м.09.2017г. до м.03.2023г., както и сумата от 1701,19 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.10.2017г. до 13.03.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2023г. по ч.гр.д. №13417/2023г. по описа на СРС, 156 състав, и е осъден ищецът да заплати на ответника разноските по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че от свидетелските показания по делото било установено, че 1 действителната уговорка между представителите на двете дружества била съответната земя да бъде отдадена под наем от ищеца на ответника, като била уговорена и наемна цена в размер на 100 лева на месец. Наетата вещ – открити площи на ищеца, била предадена на ответника в момента, в който там били оставени процесните активи, собственост на наемателя. Обектът на наема бил ползван свободно в рамките на уговореното между страните, а именно безпрепятствено посещение на наетия имот, влизане, излизане, провеждане на разговори между представителите относно вещите, оглед и наблюдение. С.В. действал при водене на преговорите като представител на ответното дружество, на което майка му била управител. Поради това било доказано наличието на облигационно правоотношение между страните.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че ищецът не е осигурил безпрепятствено ползване на имота. Ищецът никога не бил осуетявал посещенията на ответника в имота, нито бил налице отказ същият да вземе оставените в наетия имот вещи. Имотът бил посещаван няколко пъти през процесния период, за което било налице признание в отговора на исковата молба. По делото били събрани доказателства, че са водени преговори между лица, имащи качеството на представител на двете дружества. Ответникът не се противопоставил на водените от негово име от С.В. преговори и сключения договор, поради което на основание чл.301 от ТЗ действията му следвало да се считат потвърдени и обвързвали дружеството. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „НЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Л.

Г., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че между страните не е налице наемно правоотношение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 2 служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №13417/2023г. по описа на СРС, 156 състав.

За да отхвърли така предявените искове първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието между страните на валидно договорно правоотношение по договор за наем.

Този извод на първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящия въззивен състав. Обжалваното решение е правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка, в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че в недвижим имот на ищеца – производствена база с открити площи се съхраняват движими вещи, собственост на ответника.

Настоящият съдебен състав намира, че уговорките между страните по повод съхранението на посочените вещи разкриват правните характеристики и елементи от правоотношение по договор за влог, а не на договор за наем.

3

Съгласно чл. 250 ЗЗД, с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че вещите са били оставени за съхранение на територията на базата, която била охранявана. Не се установява от събраните по делото гласни доказателства да е постигнато съгласие между страните за отдаване под наем на обособен обект/обособена площ при уговорена конкретна наемна цена, нито ползването на такъв обект да е било предоставено на ответника. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният недвижим имот представлява производствена база на ищеца, която се ползва от него и не са налице данни някаква обособена част от нея да е била предоставена за ползване на ответника.

Поради изложеното и доколкото не е установено по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно договорно правоотношение по договор за наем, предявените искове са неоснователни и решението, с което същите са отхвърлени, е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 1440 лева/736,26 евро.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2859/19.02.2024г., постановено по гр.д.

№41049/2023г. по описа на СРС, 156 състав.

ОСЪЖДА „ВАСКОНИ-07-БГ“ ЕООД, ЕИК 201807454, да заплати на „НЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 175208817, разноски за въззивното производство в размер на 1440 лева/736,26 евро.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5