Присъда № 10 от 19.05.2025, Районен съд - Свиленград

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 10 от 19.05.2025 година по НОХД № 259/2025 година на Районен съд (РС) – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 154/2024 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 5452/2023 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М. К. – Заместник Районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково, повдига обвинение на З. К. Т., ********** в град Димитровград, област Хасково, българка, българска гражданка, живуща в **************************, със средно образование, неомъжена, ЕГН **********, неосъждана, за това, че в периода от месец март 2023 година до месец януари 2025 година, включително, в град Любимец, област Хасково, след като била осъдена с влязло в сила на 01.11.2021 година Решение № 260107/07.10.2021 година по гр.дело № 201/2021 година по описа на РС - Свиленград да издържа свой низходящ дъщеря си М. Т. Г., ********** с месечна издръжка в размер на 190 лв., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: 23 месечни вноски от по 190 лв. на обща стойност 4 370 лв., дължими на Т. Г. Т. от град Любимец, област Хасково като баща и законен представител на детето М. Т. Г. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал.

3, т. 1 от НПК в отсъствие на подсъдимия З. К. Т., тъй като 1./ отсъствието на подсъдимия Т. няма да попречи за разкриване на обективната истина;

2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко умишлено престъпление;

3./ не е намерена на посочения от не я на ДП адрес, а именно: град Меричлери,ул.„Изгрев” № 17, област Хасково.

В съдебно заседание преупълномощения от адвокат З. Д. защитник на подсъдимия З. К. Т. – адвокат Д. Р., моли за определяне на наказание „Пробация”, чийто размер бъде определен по справедливост, като сочи, че са налице смекчавачщи вината обстоятоятелства.

Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград: Прокурор Ц. Л. поддържа обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия Т.. Поради това, 1

Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК. Пледира да бъде наложено наказание „Пробация” с приложение на двете задължителни пробационни мерки за срок от 9 месеца, съответно периодичнот на явяването 2 пъти седмично за мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес”.

Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по настоящия адрес на детето М. Т. Г. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпращат представител.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 250403005000158705, издадена от Бюро за съдимост при РС – Свиленград, подсъдимият З. К. Т. не е осъждана.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подсъдимият Т. не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в дружества и парични средства по банкови сметки, както и не работи и има още едно малолетно дете – Сандо на няколко месеца.

Съгласно Характеристичната справка, изготвени от Мл.ПИ А.Т.

(служител на РУ – Димитровград) подсъдимият Т. няма криминални прояви, няма нарушения на обществения ред и не е била обект на внимание от страна на органите на МВР.

Свидетелят Т. Г. Т. заживял на семейни начала с подсъдимия Т. от месец март 2020 година като от съвместното им съжителство, на 07.12.2020 година е родена дъщеря им - М. Т. Г.. Семейството живеело в дома на родителите на Т., находящ се на ул ица „Теменуга” № 5 в град Любимец, област Хасково. През месец април 2021 година Т. напуска общия им дом и отива при майка си в гра д Меричлери като детето остава при баща си, който поема грижите по отглеждането му.

С влязло в сила на 01.11.2021 година Решение № 260107/07.10.2021 година по гр.дело № 201/2021 година по описа на РС - Свиленград упражняването на родителските права по отношение на детето М. са предоставени на бащата, а майката е осъдена да заплаща на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 190 лв., считано от влизане на Решението в сила до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване или изменение на плащането. В тази връзка е издаден Изпълнителен лист.

Т. не плаща месечната издръжка за дъщеря си , което провокира свидетелят Г. на 11.12.2023 година да подаде Жалба в Районна прокуратура Хасково, Териториално отделение – Свиленград, по повод на което е 2 образувано настоящото наказателно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Видно от приложения в кориците на делото Социален доклад става ясно, че детето се отглежда в семейна среда, осигурени са му Д. битови условия, поддържа се хигиена, детето е в добро общо здравословно състояние, задоволяват се нуждите и потребностите му, детето получава необходимите обич и топлина.

По делото не са установени данни, с оглед събраните доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е отпаднало основание за плащане на месечната издръжка на детето М.. Също така към настоящия момент липсват данни подсъдимият Т . да е изпълнила задължението си за плащане на дължимата издръжка в сумарен размер от 4 370 лв. за децето М..

Разпитана в хода на ДП подсъдимият Т. заявява, че разбира в какво е обвинена, съжалява за станалото като сочи че причината да не плаща издръжка на детето си е че няма доходи, както и наличието на друго малолетно дете, за което полага грижи и че е бременна.

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити, изискани са и са приложени можество писмени документи и т.н.

Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха, на основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства – Докладна записка; Жалба; Квитанции за парични преводи; Решение № 260107/07.10.2021 година по гр.дело № 201/2021 година на РС - Свиленград, влязло в сила на 01.11.2021 година; Изпълинителен лист;

Извлечения от банкова сметка; Удостоверение за раждане на детето М.; Писма от различни институции; Социален доклад; Характеристична справка;

Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;

Справки за съдимост и актуална такава и т.н. Така също, гореизложената фактическа обстановка, се установява още и от свидетелските показания на свидетеля Т. Г. Т., както и обясненията, дадени от обвиняемия Т., в хода на ДП пред разследващия орган, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НК.

В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на посочения свидетел. Анализирани и с писмените доказателства, се налага извод същите да са систематизирани, логически издържани и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които свидетелства, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат критиката им или съмнение в 3 безпристрастността им. Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля Т. Г. Т., макар и същият да се явява пострадал от деянието в качеството на баща и законен представител на малолетното дете М., тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.

Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.

Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалото лице като обективни, безпристрастни и логически последователни. Същият излага точно и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което описва изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му. С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи неговите показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на личността на подсъдимия Т. и нейното имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно периода, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия Т., депозирани в ДП, прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ, вр.ал. 1, т. 2 от НК, които са с характер на самопризнания и които не се опровергават от останалите доказателства.

В случая няма спор по фактите.

Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на подсъдимия Т..

При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до 4 единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият З.

К. Т. е осъществила състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.

Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни причини за неизпълнение за задължението) са без значение и са предмет на други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от два месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.