Протокол № 51 от 23.01.2023, Районен съд - Ямбол

ПРОТОКОЛ

№ 51 гр. Ямбол, 18.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М.

Сложи за разглеждане докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20222330102416 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Ищците Р. П. С. и К. Д. С., редовно призовани за днешно съдебно заседание не се явяват. За тях в качеството на процесуален представител по пълномощие – адв. М. М. Й. от АК-гр.Я., редовно упълномощена по делото от по-рано.

Ответникът Н. М. Г., редовно призован за днешното съдебно заседание, не се явява. За него в качеството на процесуален представител по пълномощие – адв. Т. С. от АК- гр. Я., редовно упълномощена по делото с пълномощно, което представя в съдебно заседание.

Ответниците А. М. Г. и Т. К. Г., редовно призовани за днешното съдебно заседание, не се явяват. За тях в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. С. Т. от гр. Я. с пълномощно, което се представя в съдебно заседание.

Вещото лице С. Н. Д., редовно призована за днешното съдебно заседание, се явява лично.

Адв. Й. – Да се даде ход на делото.

Адв. С. - Да се даде ход на делото.

Адв. Т. - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

1

ПРИСТЪПИ към изясняване на делото.

Адв. Й. - Поддържам предявената ИМ. В съдебно заседание допълвам и представям доказателства с преписи за ответниците - писмо по повод питане на моята доверителка от кой са заявявани земеделските земи за стопанската 2020-2021 г. и 2021–2022 г. и една покана, която А. М. Г. - наемател по договора за наем е изпратил на моята доверителка на 02.09.2022 г., но тя е получена от нея на 11.09.2022 г. след завеждане на делото, пак с преписи за ответниците, като по тази покана тя не е отговорила, с твърдението й, че не може да ползва собствената си ид.ч. Аз ги видях доказателствата и моля да се приемат поисканите доказателства от ответниците. Считам, че изразените становища в отговорите на тримата ответници са неоснователни. Във връзка с възражението ни за нищожност на двата договора, всъщност има тълкувателно решение на ВКС от м.04.2022 г., в което е прието, че дори да няма такова възражение, съдът е длъжен да се произнесе по нищожността.

Ние сме изложили обстоятелства за това, че като собствениците е препятствано ползването ни на ид.части и това е в резултат във връзка с договорите, които са недопустими. Аз поддържам това възражение.

Адв. С. – Поддържаме си отговора, моят отговор. По представените в днешното съдебно заседание доказателства, моля да ни се даде възможност да вземем становище допълнително. То действително граничи със становището по същество, но считам, че ответниците са в неравностойно положение. Ние сме принудени да се браним с времеви диапазон от 2014 г. до 2022 г. Няма претенция за обезвреда, а тук се твърди, че са ощетени доверителите на колегата с ½ от средното рентно плащане за този период.

Ние сме принудени да събираме документи и съдебни удостоверения. Ето непълно е това, което е изпратено от ***. Имам доказателствено искане днес така, че хубаво е според мен съдът да прикани ищеца за това - има ли претенция за обезщетение или не, и ако няма такава претенция, защото аз поне не видях такава, то ние да бъдем така да се каже в една по- благоприятна среда против реално предявената претенция.

Аз не зная дали колегата ще сподели мнението ми.

Адв. Й. - Поддържам ИМ. Искът ни е само с чл.108 да ми се предаде собственост и владение на половината. Това, което съм поискала от вещото лице е във връзка с твърдението ни, че договорената рентна вноска е нищожна като клауза, тъй като е в противоречие с добрите нрави. Нищо не претендираме като обезщетение и в обстоятелствената част, и в петитума.

Адв. Т. – Уважаеми господин Председател, аз действително подкрепям 2 изразеното от адв. С.. За мен самия да организирам защитата на доверителите ми представляваше трудност. Считам, че ИМ е ясна и искът е по чл.108, но с оглед искането на СИЕ, което е базирано на база възражението за нищожност за установяване на действителния размер.

Обикновено искане за установяване за 10 години назад за рентно плащане, обикновено са свързани с ИМ с осъдителен петитум.

Адв. Й. - Искаме установяване на това, че рентното плащане е в нарушение. Уточняваме - само чл.108.

Адв. С. - Към днешна дата е това уточнение.

Адв. Й. – Аз видях Вашето Разпореждане, затова не съм си позволила да правя никакви други уточнения. Моля да бъда извинена от колегата, че е имала някаква неяснота.

Адв. Т. - Поддържам отговора и направените възражения. Считам, че не са налице основанията на ищеца, за да иска предаване на владението.

Договорът не е нищожен. Договорите не са нищожни. Не споделям становището, че първоначалния сключен договор през 2013 г. между Ф.

Ф. и А. Г. е действал на практика няколко месеца. Този договор е с по-ранна дата на вписване и е валиден. По-скоро се установява, че договора и от днешните представени доказателства и справки, излиза, че договорът с Н. Г. би влязъл в сила и би признат за правно основание за ползване на имотите.

Другият вторият договор сключен между двамата ответници би влязъл в сила и би бил признат като правно основание за ползване на имотите едва за следващата стопанска година 2023-2024 г., а това от гледна точка е от значение да се установи кой владее и държи. По отношение на доверителите ми, аз ще пред в днешното съдебно заседание нотариалните актовете, които установяват действителния обем на правото им на собственост. Доверителите ми на практика по силата на облигационно правоотношение са страни по договора. Те няма как да предадат собствеността на ищеца. По-скоро владението, ако съдът счете, че са налице основанията за това. Договорът е действителен, правното основание е годно, още повече, че към момента на сключването му Закона за арендата не е имал такова изискване за мнозинство. Това са разпоредби в ЗАЗ и ЗСПЗЗ от 2018 г. мисля – от м.02.2017 г. по памет - 2017 г. и в ЗАЗ също, така, че към него момент са били действителни. Твърденията за нищожност на договора що се отнася на основание ниския размер на плащането считам, то считам, че договорът не е нищожен в противоречие на добрите нрави. Плащане е уговорено. Тази престация не е толкова приравнена видно от справките, които и вещото лице е направило през първите стопански години е действието на договора за 2013-2014 г. тогава е имало рентно плащане по 16 лв., после по 20 лв. на практика имаме свобода на плащане и така страните са се договорили, не са налице основанията договорът да се счете да за нищожен, или непротивопоставим. Още повече, че част от правата на лицата 3 са придобити доста по-късно от една страна, друга част преди доверителя ми от първия нотариален акт от 2010 г., който доказва собственост, тя е била собственик към него момент. Това е във връзка с практиката на ВСК. Едно от условията е да е придобил собственост новия собственик след придобиване на имотите, след отговора. Така, че оспорваме ищцовата претенция. Считам възраженията на адв. С. за основателни в тази насока. Аз представям нотариалните актове. Съдът ни е задължил да представим продажбата и представям и дарението, и продажбата, заедно с преписи и за страните.

Адв. С. - Да се приемат нотариалните актове. Искам време да взема становище.

Адв. Т. - И аз също искам време за становище.

Адв. Й. – Да се приемат нотариалните актове.

На осн. чл.146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото, както следва:

Производството е образувано по ИМ от Р. П. С. от с. И., обл. Я. и К. Д.

С. от гр. Я., чрез пълномощник - адв. М. М. Й. от АК- гр. Я., против Н. М. Г. от гр. Я., А. М. Г. от с. И., обл. Я. и Т. К. Г. от с. И., обл. Я..

Претендира се от съда на подробно изложените съображения в ИМ да постанови решение, с което да осъди ответниците да предадат на ищците собствеността и владението върху ½ ид.ч. от подробно индивидуализираните в ИМ поземлени имоти.

По същество се твърди и поддържа, че ответниците владеят и ползват имотите без правно основание, тъй като арентният договор, предмет на арендуването на процесните имоти е поради противоречието му със закона и включването му в реални, неизгодни условия, както и поради непротивопоставимостта на ищците по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. М. Г. чрез пълномощник – адв. С. от АК – гр. Я., с който и на подробно изложените в него съображения се оспорва така предявената искова претенция.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор и от ответниците А. М. Г. и Т. К. Г., с който предявените срещу тях искове и на подробно изложените в отговора съображения се оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание пълномощникът на ищците поддържа ИМ, като уточнява в съдебно заседание, че няма претенции за заплащане на обезщетение, и, че претенцията му е единствено такава по чл.108 от ЗС.

В съдебно заседание ответниците, чрез техните процесуални представители поддържат отговора на ИМ и излагат съображения за 4 неоснователност на исковите претенции срещу тях.

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на ИМ и формулираният въз основа на тях петитум, съдът намира, че е сезиран с иск с правно осн. чл.108 от ЗС.

Съдът УКАЗВА, че в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на съответните идеални части от процесните недвижими имоти, както и, че същите се владеят и ползват от ответниците по делото без валидно правно основание за това; да докажат наведените твърдения за нищожност на процесния аренден договор на посочените основания по чл.26 от ЗЗД.

В тежест на ответниците при условията на насрещно доказване е да докажат, че държат имотите на годно правно основание.

Адв. Й. - Нямам възражения по доклада.

Адв. С. – Нямам възражения по доклада.

Адв. Т. - Нямам възражения по доклада.

С оглед обстоятелството, че страните нямат искания, бележки и възражения по доклада и разпределената доказателствена тежест, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на съдебното дирене.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:

Адв. С. - По доказателствата, аз искам да помоля съда, тъй като аз не видях регистър по чл.74 от Правилника за прилагане ЗС за ползването на земеделските земи, тъй като е поискан с отговора да напомним на ***, че дължи представянето му в пълнота с всички графи, тъй като само той може да отговори на въпроса: На кого е призната спорната нива, спорния земеделски имот на кого е признато правното основание по четирите имота, които са описани в ИМ, защото там Г-н Председател имат земеделски производители, които са настанени в тези имоти по силата на споразумението, но има земеделски производители, на които им е предоставяно по силата на заявяването. Те са ползватели след заявяването на имотите се признава на тях. В случая нали аз съм направила това искане, но липсват тия доказателства. Регистъра по 74 не е представен. Просто в цялост в съдебното удостоверение е моето искане, но не е изпълнено. Искам от съда да го представят. Моля да ги задължите да изпълнят съдебното удостоверение в пълният му размер.

Адв. Й. - Аз считам, че тези доказателства са неотносими към претенция 5 по чл.108. Споразумението важи и е с оглед комасацията, която се извършва по места. Аз не мога да следя от името на доверителите ми кой по споразумението обработва тези ниви. Аз искам половината от тези имоти ½.

Адв. Т. - Аз считам искането на адв. С. за относимо. Практиката на ВСК посочва, че условия, за да бъде уважен този иск е да бъде установено, че ответникът действително владее или ползва имотите, което когато имаме споразумение за съответно землище, земята е комасирана. Но за тези регистри по чл. 74 се установява на практика от кой е заявен имота за съответната година, но и чие правно основание е било уважено. Още повече, че от представените от процесуалния представител на ищците от адв. Й. доказателства отговора на *** става ясно, че той се дава за предоставяне на информация кой има право на идеални части, а не за целите имоти. Резонно е относно ползването.