Решение № 351 от 01.11.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Смолян, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100524 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. В. Д. против „*“АД, в която се твърди от ищеца, че въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издаден изпълнителен лист от 04.01.2011 г. по ч. гр. д. № */2010 г. по описа на *, с който е осъден да заплати на ответника сумата от 750 евро, представляващи вземане възникнало от неизпълнение на задължение по непредявен запис на заповед, издаден на 26.10.2007 г„ ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.08.2010г. - датата на предявяване на заявлението пред съда, до окончателното изплащане на задължението, както и 279,33 лева представляващи направените разноски в гражданското производство, от които 29,33 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано ИД № */2011 г. по описа на *, с взискател ,*“ АД, ЕИК 12**. След молба на взискателя с вх. № */06.06.2014 г. делото е изпратено при *, с per. № *, за продължаване на изпълнителните действия по образуваното изпълнително дело. Така на 18.07.2014 г. е образувано ИД № */2014 г. по описа на *, и по него са извършвани следните изпълнителни действия:

-На 03.09.2014 г. е присъединена държавата като взискател;

-На датата 26.07.2016 г. има наложен запор в „*“ АД, както и в „У*“;

-На 27.07.2016 г. има наложен запор в банка ДСК АД; -На 01.09.2016 г. има насрочен опис на движими вещи, но същата не се е състояла;

-В първа инвестиционна банка също има наложен запор на 15.02.2017 г.;

-На 04.04.2017 г. е залепено и уведомление до работодател за наложен запор върху трудово възнаграждение;

-На 19.10.2018 г. е поискано от взискателя да се извършат справки за имущественото 1 състояние на длъжника;

-На 21.11.2018 г. е извършено и последното изпълнително действие - запор на трудово възнаграждение в „*“ ЕООД;

В решение № */07.07.2022 г. по гр. д. № */2021 г., III г. о. на ВКС, е разгледан допуснатия до касационно обжалване въпрос относно приложимият срок /три или пет години/, при който се погасява по давност вземане, установено с влязла в сила заповед за изпълнение, който е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК актове по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о ., ч. т. д.

№ 1366/2015 г. на II т. о., ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о., ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о., е прието, че „изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.“ - т.е. в настоящия случай приложима е пет годишната давност.

След 21.11.2018 г., когато е извършено последното изпълнително действие, не са извършвани други изпълнителни действия, не са и поискани да бъдат извършени такива от страна на взискателя, поради което смята, че от една страна е настъпила т.н. перемпция, а от друга - и погасителната давност на вземането на взискателя. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Това основание почива на разбирането, че при иницииран изпълнителен процес взискателя е субекта, който следва да проявява активност в действията си и да инициира пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни действия посредством приложението на които в крайна сметка да постигне успешно удовлетворение на изпълняемото си право. За прекратяване на изпълнителното дело по право е ирелевантно дали по изпълнителното дело са извършвани или не изпълнителни действия, тъй като единствено исканията за извършване на изпълнителни действия пречат на делото да бъде перемирано съгласно изричната, ясна и ненуждаеща се от тълкуване норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Условие за ненастъпване прекратяване наизпълнителното производство по силата на закона е поискването по инициатива на взискателя извършването на изпълнително действие в рамките на изпълнителното производство. Това е разяснено с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което постановява: „когато езискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и производството е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Началният момент на новата погасителна давност, посочена в тълкувателното решение касае материално-правния институт на давността като юридически 2 факт, относим към погасителната давност по чл. 116, б.„в“ от ЗЗД, като това се разяснява с мотивите към тълкувателното решение в т.10 от същото. В този смисъл извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител се явява относимо към прекъсване на давността по чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, а не към препятстване на погасяването на изпълнителното дело по правно основание чл. 433, ал.1, т.8 отГПК. По отношение на кръга от изпълнителни действия, които следва да са извършени валидно преди перемиране на изпълнителното дело, тълкувателното решение включва: „насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта и на плащания от трети задължени лица. Така описаните действия обаче не са отнесени към хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, за която правно релевантно е единствено искането от страна на взискателя извършванетона конкретно изпълнително действие - /Решение № */22.112018 г., постановено по в. гр. д. № */2018 г. на *, г. о. IX състав и Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. потьлк. дело №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. Реално извършените валидни изпълнителни действия имат отношение за давността по чл. 116, б.“в“ от ЗЗД. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. С оглед на всичко гореизложено, от последното валидно извършено изпълнително действие, а именно датата 21.11.2018 г. до настоящия момент е изтекла петгодишната давност на вземането на взискателя, дори и отчитайки периода през който давността е спряла да тече за периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020г., на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 04.01.2011 г., както следва: главница в размер на 1466,87 лева /750 евро/; законна лихва върху главницата от 1466,87 лева, считано от 13.08.2010 г. до датата на подаване на исковата молба в съда, която към 29.04.2024 г. е 2100,70 лева; както и 279,33 лева представляващи направените разноски в гражданското производство, от които 29,33 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение и е бразувано изп.д.№*/2014г. по описа на *.

Претендира и за разноски по водене на делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.

В с..з. ищецът р.пр. не се явява. Поддържа иска чрез пълномощника си адв.Ал.К., която поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличието на предпоставките за това.

Ответникът р.пр. не изпраща представител и не ангажира становище по иска.

3

Съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение, визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:

Ответникът, съгласно чл.238 ГПК не е подал в срок отговор на исковата молба, неин представител не се е явил в първото заседание по делото и ответникът не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Ответникйт, съгласно чл.239 ал.1 т.1 от ГПК е бил уведомен за правото си да подаде писмен отговор и за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, налице е и условието на чл.239 т.2 ГПК- искът се явява вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към исковата молба писмени доказателства.

Предвид посоченото ще следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск бъде уважен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.

Ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в общ размер на 227,90 лв., от които: 74,10 лв. такса за издававне на препис от изп.д.№*/2014г. по описа на ЧСИ №* *, 153,80лв.-ДТ за образуване на дело по предявения иск , а на осн.чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адв.А. К. К. адвокатско възнаграждение в размер на 684,69лв., изчислено съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищанта по реда на ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТЕНОВЕНО по отношение на „*“ АД, ЕИК 12** със седалище и адрес на управление ***, че А. В. Д., ЕГН ********** с адрес * не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 04.01.2011 г. по ч.гр.д.№*/2010г. по описа на на СмРС, както следва: главница в размер на 1466,87 лева /750 евро/; законна лихва върху главницата, считано от 13.08.2010 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която към 29.04.2024 г. е 2100,70 лева, както и 279,33 лева представляващи направените разноски в заповедното производство, от които 29,33 лева държавна такса и 250 лева адвокатско възнаграждение, за съъбирането на които е бразувано изп.д.№*/2014г. по описа на *, поради погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност.

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК 12** със седалище и адрес на управление *** да заплати на А. В. Д., ЕГН ********** с адрес * д разноски по водене на делото в общ размер на 227,90 лв.

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК 12** със седалище и адрес на управление *** на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв. А. К. К. адвокатско възнаграждение в размер на 684,69лв.

4

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________

5