Определение № 46096 от 29.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46096 гр. София, 29.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110133209 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 - 3 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. М. Ч. срещу „Ф.Б.“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22, вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност та на Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4665277/09.12.2022 г., и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща част от парично вземане в общ размер на 280 лв. – платено без основание възнаграждение по нищожен Договор за предоставяне на гаранция № 4665277/09.12.2022 г., ведно със законна та лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 09.12.2022 г. е сключил договор за паричен заем № 4665277 с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800 лв., видът на вноската да бъде седмична, а размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Посочва, че съгласно чл. 4 от процесния договор страните се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди, че на датата на сключване на договора между „И.А.М.“ АД, ищеца и ответното дружество е сключен договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4665277, по силата на който „Ф айненшъл България“ ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „И.А.М.“ АД задълженията на ищеца по договора за заем. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на ответното дружество възнаграждение, което било разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Ищецът посочва, че съгласно договора за поръчителство следвало да предоставя дължимите парични думи на „И.А.М.“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „Файненшъл България“ ЕООД да събира сумите по процесния договор. Сочи, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД, а „И.А.М.“ АД единствено било овластено да приеме плащането. Ищецът твърди, че изцяло е погасил процесния кредит. Твърди, че договорът за потребителски кредит, обезпечен с договор за поръчителство, е нищожен, което води до нищожност и на договора за поръчителство. Счита, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, предвиждаща осигуряване на обезпечение, представля неотменимо изискване за получаване на кредита и не предоставя избор на потребителя дали да предостави обезпечение и какво да бъде то.

Посочва, че ответникът е свързано лице с кредитодателя, като разходът по договора за поръчителство е сигурен и изначално известен на кредитора, същевременно възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР, с което се заобикаля чл. 19, ал. 4 1

ЗПК. На това основание счита и че договорът за кредит е недействителен на основание чл.

22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не е включено възнаграждението по договора за поръчителство. Счита, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен - лишен от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя услуга, с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, тъй като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като печалба на „И.А.М.“ АД, доколкото с ответника са свързани дружества, цели се да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като сумата, която е уговорена като възнаграждение е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Ето защо моли съда да уважи предявените искове като приеме, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на посочените основания, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 50 лв. – частично от 280 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове. Счита, че предявеният установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес. Твърди, че отношенията между „И.А.М.“ АД и ищеца са неотносими по настоящия спор. Оспорва твърденията за липса на основание за сключване на договора за поръчителство, доколкото въз основа на договора ответникът се е задължил да отговаря солидарно с ищеца пред кредитна институция, като при неизпълнение кредитната институция имала право да заведе иск срещу него. Твърди, че е налице договор между него и „И.А.М.“ АД, който урежда отношенията им между кредитор и поръчител. Оспорва договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави, доколкото претенциите не са нееквивалентни. С оглед на това моли за отхвърлянето на предявените искове. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК ответникът е изложил, че исковата молба е нередовна, като този довод е неоснователен, тъй като към исковата молба е приложено както адвокатско пълномощно за подалия я адвокат, така и документ за внесена по сметка на СРС държавна такса. Ответникът е релевирал възражение и за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на договора за поръчителство при кумулативното му съединяване с иск за връщане на даденото по нищожен договор, както и че е недопустимо в настоящото производство съдът да разглежда възражения за нищожност на договор за кредит, по който ответникът не е страна. Съдът намира възраженията за неоснователни. За ищеца винаги е налице интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор. Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват страните. Ето защо за всяка от страните по договора съществува правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му, едновременно с иск за връщане на даденото по нищожния договор. По отношение на възраженията за нищожност на договора за кредит, който се обезпечава с договора за поръчителство, дали същите могат да бъдат наведени и разгледани в настоящото производство е въпрос на основателност и ще бъде обсъдено с крайния съдебен акт.

Разпределение на доказателствената тежест:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл.

19, ал. 4 ЗПК и чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4665277/09.12.2022 г. поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД – поради липса на основание, и иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв., предявена като частичен иск от сумата от 280 лв., представляваща недължимо платена сума по 2 нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № 4665277/09.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1/. че на 09.12.2022 г. между страните е бил сключен Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4665277;

2/. че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 09.12.2022 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже даването на процесната сума, а в тежест на ответника – наличието на основание за получаването/задържането й.

Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.

Съдът ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че между тях на 09.12.2022 г. е бил сключен договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4665277.

Обявява за известно обстоятелството, че „И.А.М.“ АД, ЕИК/ПИК 131576434, Държава:

БЪЛГАРИЯ, е едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК 202513690.

По доказателствата:

Искането по чл. 219, ал. 1 ГПК за конституиране на трето лице – помагач на страната на ищеца – „И.А.М.“ АД, ЕИК 131576434, следва да бъде уважено и третото лице – помагач следва да бъде задължено да представи договор за паричен заем № 4665277 от 09.12.2022 г., сключен с А. Ч., погасителен план и СЕФ, както и справка за погА.и суми по договора за заем.

Следва да се уважи искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи Договора за предоставяне на поръчителство № 4665277, както и всички приложения към него, а в останалата част - за представяне на счетоводна справка, платежни нареждания, следва да се отхвърли, доколкото платежните нареждания следва да са във владение на ищеца, а не на ответника, а относно плащанията са допуснати други доказателствени средства.

Следва да се допусне ССчЕ, вещото лице по която да отговори на въпросите от № 1 до № 3, подробно формулирани в исковата молба, като въпрос № 4 съдът приема за неотносим, поради което не е необходим отговор на същия.

Искането за издаване на съдебно удостоверение следва да се отхвърли, тъй като от една страна не е направено за установяване на правнорелевантни по спора факти, и от друга страна може да се снабди с исканата информация и без съдебно удостоверение.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

3

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца „И.А.М.“ АД.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.02.2024 г. от 12:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада съобразно мотивната част на настоящото определение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Ф.Б.“ ЕООД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи посочения договор за предоставяне на поръчителство № 4665277 от 09.12.2022 г., сключен с А. М. Ч. и погасителен план, като ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че непредставянето на исканите документи ще бъде преценявано от съда съгласно чл. 161 ГПК.