Решение № 2004 от 13.11.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№

2004 гр.

Пловдив, 13.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЙОРДАН РУСЕВ

2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар

РОЗАЛИЯ

ПЕТРОВА и с участието на прокурора

ГИНКА

ЛАЗАРОВА изслуша докладваното от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ по к.адм. дело № 2264 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Реал- 24“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Смирненски“, ул. “Йордан Гавазов“ № 48, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Я.К., чрез адв. И.М., съдебен адрес: ***, офис №15, против Решение № 1313/26.07.2023г., по АНД № 3350/2023г., по описа на Районен съд Пловдив.

В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив, като се отмени изцяло атакувания електронен фиш.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба не се представлява. В представено писмено становище излага подробни съображение за неоснователност на жалбата, като моли за отхвърлянето й и потвърждаване на решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, се установява следното:

На 29.12.2022 г. в 10:28 часа в с.

Песнопой, ул. 1-ва до дом 9, посока на движение от град Банкя към село Песнопой, при максимална разрешена скорост за движение в населено място 50 км.ч и отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача от измерената скорост с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО за МПС Л.А. ФОЛКСВАГЕН ПОЛО, регистрационен номер СА 5908 НС. Установено е нарушение на Кодекса на застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № TFR1-M 511. Собственик, на когото е регистрирано МПС, е „Реал-24“ ЕООД, представлявано от Я.К.-управител.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, а по същество е извършено нарушение по чл. 483, ал.1,т.1 от КЗ, за което правилно на основание чл. 638, ал.4 вр. с чл.638, ал.1, т.2 вр. с чл. 461, т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в предвидения в закона размер от 2000 лв. Обсъдени са и доводите за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и същите са приети за неоснователни.

В мотивите на ПРС е посочено, че дружеството „Реал-24“ ЕООД е собственик на процесното МПС, видно от приложената по делото справка, посочения в ЕФ лек автомобил е бил регистриран в Република България и не е бил спрян от движение, както и че на процесната дата и място е бил управляван по пътната мрежа в страната.

Според въззивния съд, въпреки че не е посочен в ЕФ вида и фабричния номер на измервателното средство, това обстоятелство се изяснява от представения по преписката Протокол за използване на АТСС и според съда пропускът не е ограничил правото на защита на санкционираното дружество до степен, да не може да го упражни в пълен обем и своевременно.

Относно възражението за липса на изписан словом размер на наложената административна санкция, е прието, че законът не е конкретизирал как да бъде посочен размера на глобата - словом и/или цифром, поради което според Съда е достатъчно да бъде посочен по един от двата начина.

Районният съд е посочил в мотивите на обжалваното решение също, че техническото средство, с което е фиксирано нарушението, за което е издаден ЕФ, е мобилно автоматизирано техническо средство, като същото е годно за употреба и е одобрен тип средство за измерване, съгласно представените Протокол за използване на АТСС и Протокол от проверка на мобилната система, последния със заключение за съответствие на процесното АТСС с одобрения тип техническо средство.

Приложеното копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване е с изтекъл срок на валидност към датата на деянието, но предвид разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, е прието, че намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Решението е правилно.

В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях.

Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд.

Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси.

Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно районният съд е отчел липсата на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на потвърдения електронен фиш. Видно от текстовото описание на нарушението по същия, там е изрично посочено, че с АТСС е установено именно управление на МПС, което е собственост на юридическо лице, което МПС е регистрирано на територията на България и не е спряно от движение, но за него няма сключен и действащ договор за застраховка гражданска отговорност. Въпросното текстово описание на нарушението се явява напълно съответно на посочената в електронния фиш цифрово правна квалификация на същото, като не се поражда неяснота относно това за какво именно поведение е санкционирано дружеството. Пределно ясно от даденото описание е, че това е сторено предвид установено с АТСС управление на МПС, собствено на дружеството, за което няма сключен и действащ договор за задължителната застраховка, а е следвало да има такъв.

От страна на касатора не са представени доказателства, опровергаващи този извод, поради което правилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, и на основание чл. 638, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в предвидения в закона размер от 2000 лв.

Въпреки че АНО не е обсъдил възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, но това е направил въззивния съд и съображенията му се споделят от настоящата инстанция.

Следва да се посочи, че кодексът на застраховането е специален спрямо ЗДвП и в него изрично е предвидена "имуществена санкция" за собственика - юридическото лице при липса на сключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая е достатъчно с АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема пряко и непосредствено и липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност".

Казано с други думи, в процесния електронен фиш е посочена както материално правната норма, която е констатирано да е нарушена, така и административно наказателните разпоредби, които въздигат противоправното деяние в състав на административно нарушение. Описанието на извършеното нарушение е във възможната пълнота, като съдържа цялата необходима информация относно неговата несъмнена индивидуализация.

При извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват изцяло неоснователни и решението, с което се потвърждава електронният фиш, следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно, включително и в частта му относно разноските.

При този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл. 63д, ал. 5, вр. с ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и формата на участие на юрисконсулта в същото, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК СЪДЪТ,

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 1313/26.07.2023г., по АНД №

3350/2023г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА

„Реал- 24“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ж.к. „Смирненски“, ул.“Йордан Гавазов“ № 48, вх.1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Я.К., да заплати на ОД на МВР - Пловдив сумата от 80,00 лв. /осемдесет лева/, съставляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.