Решение № 180 от 06.07.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Момчилград, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20235150100252 по описа за 2023 година

Производството е по чл.240 вр.чл.79 вр. и сл. от ЗЗД .

В предявената ИСКОВА МОЛБА /като насрещна по гр.дело № 22/2023г. по описа на РС- Момчилград по реда на чл.211 от ГПК, и отделена в отделно производство/, на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, срещу- М. М. С. с ЕГН**********, се посочва, че на 22.11.2021г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на кредитодател, и М. М. С., в качеството си на кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит № 442643 във електронна форма. Ищцовото дружество посочва, че при сключването на договора са били изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения анекс към договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД.

Сключването на договора за кредит между между страните е било по инициатива на Кредитополучателя, която е попълнила Заявка за кандидатстване, като в същата са попълнени и предоставени доброволно 1 пълни и верни данни на кредитополучателя относно неговата самоличностимена, ЕГН, Адрес, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по кредита. Ответницата е посочила, че желае да получи заема чрез системата „ePay.bg“ на „Изипей“ АД, представляваща електронна система за разплащания. Ответницата е потвърдила, че се е запознала и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ТРУП” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е било необходимо условие за изпращане на заявката.

След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на ответницата, същата е получила от дружеството ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посоченият от нея в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от нея електронна поща. С краткото електронно ( C M C ) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка последната е потвърдила заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирала въпросния линк, при което се зареждало част от уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ТРУП” АД - smilecredit.bg, където тя е въвела ПИН кода на заявката и е потвърдила искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.

След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ТРУП” АД е разгледал предоставената от М. М. С. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил същата за искания от нея кредит, и било изпратено на ел.поща на същата Договор за кредит № 442643, заедно с приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ТРУП“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла са били прикачени два броя линка- „Приеми договора” и „Откажи договора”. С оглед сключването на Анекса към Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищцата с договора за кредит и Общите условия М. М. С. е активирала линка „Приеми договора”.

Ишцвото дружество посочва, че съгласно сключения между страните Договор за кредит №

442643, ответницата е получила от тях паричен заем в размер на 1500 лева, като се е задължила да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е съгласил да погаси 2 кредита си с дванадесет 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита е бил от 23.11.2021г. до 22.11.2022г. и при условията договорени между страните.

В изпълнение на задължението по договора за кредит, Кредитодателят е предоставил сумата по кредита чрез системата на „Изипей“ АД, в доказателство на което прилагал и платежно нареждане за извършено плащане. В исковата молба се посочва, че Дължимата и непогасена главница по процесния договор за кредит е б и л в размер на 824,52 лева. Съгласно Договора за кредит, Общите условия на дружеството и погасителният план, приложим към него, кредитополучателят дължал на кредитодателя и лихва за ползване на кредита. Дължимата и непогасена по кредита лихва за ползване на кредита е била в размер на 74,92 лева, начислена за периода от 23.11.2021г. до 22.11.2022г.

Предвид изложеното иска осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми; Главница в размер на 824,52 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението: и Възнаградителна лихва за ползване на кредита в размер на 74,92 лева за периода от 23.11.2021г. до 22.11.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е подала писмен отговор, в който намира исковата молба /предявена като насрещна/ за допустима и неоснователна. Развива подробни съображения и прави възражения за наличие на неравноправни клаузи по договора, и които го правели недействителен и нищожен т.к., същият е бил потребителски- посочени подробно. Оспорва като нищожна и клаузата за възнаградителна лихва, както на основание изложените по-горе възражения, така й поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че описаните в договора за потребителски кредит уговорки и клаузи, противоречали на добрите нрави, и не съответствали на изскванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставенността на съконтрахентите. Иска отхвърлянето на исковата претенция в цялост, и претендира разноски, като прави възражение за претендираните разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество и ответница, не се явяват и не се представляват, като от процесуалните представители на същите са 3 постъпили писмени становища, с които същите поддържат своите претенции и възражения, и които подробно са описани в същите. Претендират за разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят за сключването на договор за потребителски кредит № 442643 от 22.11.2021г., и че същият е бил сключен от разстояние по реда на ЗПФУР. Постигнатите уговорки се установяват от приложените по делото копия на документ и- подробно описани в исковата молба . С посочения договор на ответницата по производството е предоставена сума в размер на 1 500 лева. Уговорена е между страните договорна лихва от 40 ,54 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е посочен на 49 ,00 %. Ищцата се е задължила да върне сумата на 12 месечни погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан на 1849,44 лева. Било е уговорено и предоставянето на обезпечение чрез две физически лица поръчители или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в чл. 5.6 от договора за всеки ден на неизпълнение.

Конкретизирана е в размер на 1614,60 лева, съгласно погасителния план и е предвидено погасяването й с всяка месечна вноска.

По делото не се спори, че ищцовото дружество е небанкова финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Предвид и на това следва да се приеме, че сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон- ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7- 12 и т.20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая съдът счита, че не са спазени изисквания на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Нормата е императивна и предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по 4 кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина следва да са инкорпорирани всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Целта на цитираната разпоредба на чл.11 т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Посочените в договора- Приложение 1 към него, стойности на ГПР и общата дължима сума не отговарят на реално прилаганите от кредитора, защото в тях не са включени допълнителните плащания, които ответницата ще трябва да понесе заради уговореното задължение за представяне на обезпечение и предвидената при неизпълнение неустойка по чл.5.6. Задължението за обезпечаване на кредита е допълнително и реално не се отразява върху необходимостта от връщането на кредита съобразно договореното между страните. Функцията му е да даде допълнителна сигурност на кредитора, като предостави възможност да иска изпълнението от няколко лица, независимо дали това е поръчител или банка, предоставила гаранция. И в двата случая задължението на кредитополучателя да върне предоставената сума не се променя, поради което и от самото непредоставяне на обезпечение не настъпват вреди. Въпреки това между страните е била уговорена неустойка, която още при самото сключване на договора е включена във всяка от месечните погасителни вноски. Така уговореното задължение единствено увеличава подлежаща на връщане сума и при плащане на всички вземания (главница, лихва и неустойка), осигурява допълнително възнаграждение за предоставената от кредитодателя услуга- възмездно ползване на определена сума за определен период от време. Ето защо това допълнително плащане се отнася до разходи за потребителя, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение на чл.19 ал.4 от ЗПК, предвид предоставената сума-1 500 лева, процентът на възнаградителна лихва 40,54%, размерът на неустойката от 1 614,60 лева, и 5 срокът на заема от 12 месеца. Поради изложеното, посочените в договора годишен процент на разходите и общата дължима сума не отговарят на действителните. Посочването на по-нисък от действителния ГПР и обща дължима сума, представлява невярна информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г ал.4 от ЗЗП във вр. с чл.68д ал.1 о т ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл е трайната практика на съдилищата. ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност помалка от действителната, която превишава ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Предвид изложеното съдът намира, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 отЗПК във вр. с чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД.

Съгласно чл.23 о т ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е Решение № 50147 от 26.10.2022г. по гр.д. № 3855/2021г. на ВКС; и практиката на ОС Пловдив, обективирана в Решение № 277 от 6.03.2023г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. № 2677/2022г.; Решение № 280 от 6.03.2023г. на ОС - Пловдив по в.гр.д. № 3171/2022г. и решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№ 1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г.