Решение № 1869 от 13.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1869 гр. Варна, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. П.а Въззивно гражданско дело № 20213100501482 по описа за 2021 година

Настоящото производство е въззивно и е образувано по две въззивни жалби срещу решение №261103/29.03.2021г., постановено по гр.д. №13438/2020г. по описа на ВРС, ХLVІ-ти с-в, както следва:

1/ въззивна жалба на ОЛГ. П. В. в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Ж. Д. Р., ЕГН ********** с детето Р.Ж. Р.а, ЕГН **********.

Въззивникът намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че постановеният разширен режим на лични отношения е в интерес на детето. Излага, че в делничните дни, когато следва да се упражняват личните контакти между баща и дете, и бащата е на работа, детето се отглежда в дома на родителите на бащата, където липсвали основни битови условия, необходими за отглеждане на дете, като външна баня и тоалет и течаща топла вода в помещенията, докато в жилището на майката детето разполагало с отлични битови условия, достатъчно жилищно пространство и осигурено всичко необходимо за неговото отглеждане. Сочи се, че са игнорирани събраните от разпита на свидетелите данни за грубо отношение и унизяване на майката от бащата пред детето и пред членовете на семейния и приятелския им кръг. Излага се, че така определеният режим на лични отношения няма да се отрази благоприятно на детето, при което е установено забавено развитие в експресивната реч. Твърди се наличие на нови обстоятелства - проява на агресивно поведение и отправени заплахи на Ж.Р. към О. В. на 31.03.2021 г. и 07.04.2021 г., а именно: „мисли му ако дойда и Р. я няма“, „ти тази кола няма да я караш, ще бъде запалена“, „ти виждала ли си инвалид да кара кола“, „пипнеш ли Р. или я вземеш преди неделя, ще си имаме неприятности големи“.

Освен това се твърди, че детето е настройвано от баща си срещу неговата баба и дядо по майчина линия. Сочи, че престоят при бащата не се отразява добре на детето, поради обстоятелството, че пред детето бащата системно упражнява физическо насилие по отношение на домашните любимци в неговото жилище. Навежда твърдения, че след престой при бащата детето проявява склонност да лъже. В заключение излага, че в желанието си да уязви майката Ж.Р. е извършил непристойни действия и по отношение на 1 тяхното дете като е изпратил снимка на гениталиите на детето на майката чрез „вайбър“.

Отправено е искане за изменение на първоинстанционното решение в частта относно определения режим на лични отношения между детето Р.Ж. Р.а и бащата Ж. Д. Р., като бъде постановен следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя като детето бъде вземано и връщано от бащата от и до дома на майката; бащата да има право да взема детето 10 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск като го взема и връща от и до дома на майката, както и в деня на собствения си рожден ден от 10:00 ч. до 16:00 ч.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ж. Д. Р., с който оспорва жалбата.

Подадена е и въззивна жалба от Ж. Д. Р. срещу решението в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Р.Ж. Р.а на майката О.В., определен е режим на лични отношения между бащата и детето, както и размер на присъдената издръжка, като излага, че решението е неправилно не законосъобразно. Счита, че майката не може да се грижи пълноценно за детето, тъй като е алкохолно зависима, което я прави раздразнителна, избухлива и агресивна. Твърди се, че се е случвало майката да управлява автомобила си по въздействието на алкохол. Сочи, че определената издръжка в размер на 250 лв. е непосилна за плащане към момента, поради което моли същата да бъде присъдена в минимален размер. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето Р., на майката да бъде определен режим на лични отношения с детето. В евентуалност, желае да бъде намален размера на присъдената издръжка до минималния такъв.

В срок е постъпил отговор от ОЛГ. П. В., с който оспорва жалбата на Ж.Р.. Моли същата да бъде отхвърлена.

Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е депозирала становище по жалбата.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата молба се излага от ищцата ОЛГ. П. В. против Ж. Д. Р., с която са предявени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК за предоставяне на родителските права по отношение на детето Р.Ж. Р.а, за определяне режим на личен контакт на бащата с детето Р.Ж. Р.а, както и за присъждане на издръжка с полза на детето в размер на 250 лева с падеж пето число на месеца, считано от датата на исковата молба, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, и по искова молба, предявена от Ж. Д. Р. против ОЛГ. П. В. за предоставяне на родителските права по отношение на детето Р.Ж. Р.а, за определяне режим на личен контакт на майката с детето Р.Ж. Р.а, както и за присъждане на издръжка с полза на детето в размер на 300 лева с падеж пето число на месеца, считано от датата на исковата молба, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн. чл.127, ал.2 от СК.

В исковата молба ищцата ОЛГ. П. В. излага, че с ответника Ж.Р. са живели във фактическо съжителство до септември 2020г., като от връзката им през 2016г. е родено детето Р. Р.а. Родителите не са в състояние да постигнат спогодба относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на лични отношения с родителя, който няма да упражнява правата. Поддържа се, че от раждането на детето майката е тази, която преимуществено полага грижи за детето и разполага с необходимия капацитет за неговото възпитание и отглеждане. За грижите за детето ищцата може да разчита на 2 разширен родителски кръг. Детето е изключително привързано към майката.

Твърди, че ответникът е неуравновесен, повишава тон и не може да взема адекватни решения за детето. В присъствието на Р. бащата оправял обиди към майката, излозвайки думите „курва“, „боклук“ и „алкохоличка“. Отправял заплахи, че ще я съсипе. Не се включвал в грижите за детето и за домакинството. Поддържа се, че след престой при бащата детето е неспокойно и бива настройвано срещу майката.

По изложените съображения ищцата настоява да й се възложат родителските права, а на ответника да се определи режим на личен контакт с детето с преспиване два пъти месечно и 10 дни през лятото, когато майката не в платен годишен отпуск.

По отношение на възможносите на ответника да заплаща издръжка се навежда, че той работи като ел. техник в ТД “Раф инженеринг“ ЕООД и получава месечно възнаграждение в размер на 1000 лева. Самата издръжка на детето възлиза на 400 лева, като 250 лева следва да се осигуряват от бащата. Детето посещава детска градина № 42 „Българче“, за което ищцата заплаща месечна такса в размер на 40,80 лева.

В отговора на Ж. Д. Р. и в исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д.

№13545/2020г. по описа на ВРС, се навежда следното: конфликтите в семейството са причинени изключително от поведението на ищцата. Счита се, че тя не може да се грижи пълноценно за детето, тъй като е алкохолно зависима. Това я прави избухлива и аресивна, съответно я поставя в невъможност да полага адекватни грижи за детето. Детето става свидетел на сцени, в които майката е пияна и агресивна. В такова състояние тя шофира и вози детето със себе си.

От друга страна детето е привързано към бащата и между тях е налице силна емоционална връзка. С бащата детето е спокойно и щастливо. Г-н Р. разполага с необходимия родителски капацитет за цялостно и пълноценно общуване. До завеждане на делото бащата е имал възможност да взема детето си през седмица с преспиване, като през това време го е водел и вземал от детска градина. На 08.12.2020г. майката е отказала да даде детето без ясни причини, не разрешавала и контакти по телефона.

По изложените съображения бащата настоява да му се възложат родителските права, а на майката да се определи режим на личен контакт с детето с преспиване два пъти месечно и 10 дни през лятото, когато бащата не в платен годишен отпуск.

Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по исковете, а е депозирала социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г.,/ следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и 3 изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот.

Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.

Наведените във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното решение касаят погрешна преценка за възпитателските качества на майката и предоставената от нея семейна среда.

Настоящият състав намира наведените възражения за неоснователни поради следното:

Твърденията на ответника Р., че майката е алкохолно зависима и не може да се грижи за детето, тъй като перманентно злоупотребява с алкохол всяка вечер, съдът намира за недоказани. От всички ангажирани гласни доказателства, кредитирани в тяхната съвкупност, се установява, че О.В. употребява алкохол в минимални допустими количества и то само по поводи. Това сочи свидетелката С. В., това сочи и свидетелката Румяна Стефанова, както и свидетелят В.Т.в. Всички те сочат, че алкохол О.В. употребява в нормални количества и то при събирания, като ако прекали понякога става конфликтна.

Свидетелят Кр.П., разпитан пред настоящата инстанция, също няма преки и непосредствени впечатления от система злоупотреба с алкохол от страна на В.. Същият никога не е виждал майката преди рождения ден на детето. Следователно и показанията, че същата, идвайки да вземе детето от бащата, е била употребила алкохол, са инцидентни. Показанията на този свидетел звучат и нелогично, тъй като същият от една страна описва симптоми на силно алкохолно опиянение - от около метър и половина разстояние е усетил, че ищцата мирише на алкохол, същата е залитала и завалвала думите, а от друга страна свидетелят не може да даде обяснение защо въпреки че са разполагали с автомобил самият свидетел и бащата не е предложил да закарат детето до дома на майката. Вместо да предприеме подобни действия, бащата е звънял неколкократно на 112, за да уведоми полицията, както и заедно със свидетеля са карали до дома на майката, за да видят дали се е прибрала. Нелогично звучат показанията на свидетеля и особено като се има предвид, че майката две седмици преди това е била предупредена, че тя ще вземе детето от рождения ден, следователно едва ли би си позволила да употреби алкохол преди това. Показанията на свидетеля П. противоречат на показанията на свидетелката С. В., която сочи, че майката е била заплашена от бащата, че той няма въобще да върне детето на рождения му ден, всички роднини са се били събрали в дома на бабата и дядото и са чакали бащата да доведе детето, но тъй като това не се е случило, майката е звъняла в полицията, отишла е до Второ РУ. Нелогично би било поведението й, ако е била в посочената от свидетеля П. степен на алкохолно опиянение, същата да е отишла в полицията. Показанията на св. И.К. съдът не кредитира. Същите не кореспондират на установените по делото и безспорни между страните обстоятелства.