Решение № 997 от 22.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 997 гр. Бургас, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20242100501489 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от адв.Илиева, процесуален представител на М. Г. Ж. от гр.А., ул.“О.“, №*, вх.*, ет.*, ап.* против решение № 78/ 09.04.2024г, постановено по гр.д.№ 562/2023г на районен съд –Айтос, с което е прогласена нищожност на сключения между С.

В. Х. и ответницата М. Ж. договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег.№ *, дело № */07.04.2016г на нотариус Георги Георгиев поради противоречие с добрите нрави – основание по чл.26, ал.1, пред.3 от ЗЗД.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради пълна липса на мотиви. Според въззивницата не е ясно как е формирано вътрешното убеждение на съда, тъй като мотивите съдържат само изброяване на част от доказателствата и цитиране на свидетелски показания.

Доказателствата не са обсъдени в пълнота и съдът не е посочил кои доказателства се кредитират и кои не, като липсват мотиви за тази избирателност.Съдът не се е произнесъл по направеното оспорване на служебна бележка от 20.02.2024 на ОББ, а освен това не е мотивирал защо възприема заключението на една от двете назначени експертизи, със съществени разлики по между им.Не е взета предвид трайната практика на ВКС, съобразно която изключително голямата разлика в престациите е определена като критерий за нищожност на сделката на основание противоречие с добрите нрави.Цитира се практика на ВКС по аналогични казуси.Посочва се, че двете оценъчни експертизи дават значителна разлика в 1 цената на процесния имот, като въззивницата смята, че дадената по-ниска оценка от 38 400лв е по-близка до реалната цена на имотите в гр.А. към датата на сделката.Дори и да се възприеме по-високата оценка, то и този размер не отговаря на критериите за значителна нееквивалентност на престациите по атакуваната сделка.Съдът не е взел предвид и запазеното право на ползване на наследодателя на ищците, което следва да се отрази на цената на имота и не е указал на страните,че е в тяхна тежест да установят този факт. Не е взето предвид, че ответницата е полагала грижи за наследодателя, който не е подпомаган от синовете си, както е установено от събраните доказателства. Установено е, че получаваните от него средства не биха му осигурили достоен живот, ако не е получавал помощ от ответницата.Заявява, че страните са свободни да договарят и обявяват цена на сделката, съгласно чл.9 от ЗЗД. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли предявената претенция, както и да се присъдят направените разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от адв.Арнаудов, процесуален представител на ищците В. В. и Е. В., в който жалбата е оспорена като неоснователна.Като неоснователно е преценено възражението, че съдът не се е произнесъл по оспорването на представената служебна бележка, като посоченото в нея се е потвърдило от разпита на свидетелите по делото.Съдът освен това е кредитирал основното заключение на вещото лице, като е изложил подробни мотиви за това. Неоснователни са възраженията, че съдебно-счетоводната експертиза хипотетично е приела, че ответницата не разполага със средства да заплати цената, посочена в нотариалния акт, тъй като изводът на вещото лице е направен въз основа на представени по делото писмени доказателства. Договарянето на цена, по-ниска от данъчната оценка противоречи както на закона, така и на морала, чийто съдържателен елемент са добрите нрави. Оспорени са твърденията за допуснати процесуални нарушения, включително липса на мотиви.Счита, че съдът е изложил всеобхватни, конкретни и ясни мотиви, обсъдил е в детайли доказателствата, събрани по делото, поотделно и в тяхната съвкупност. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Във въззивната жалба и отговора не се съдържат доказателствени искания.

С разпореждане от 12.06.2024г исковата молба е оставена без движение, с дадени указания към ищците за отстраняване на нередовности в обстоятелствената част и петитума й. В отговор на това ищците заявяват, че не са предявили иск с правно основание чл.31,ал.2 ЗЗД, а в исковата молба са изложени фактически твърдения за психичното заболяване на бащата на ищците, но от гледище на неговото житейско лекомислие, доверчивост и нелогичност, както и въздействие върху него от другата страна при сключване на процесната сделка, включително и нееквивалентност на престациите, като последните са изложени само като основания за накърняване на добрите нрави, а не като основание за унищожаемост и са допълнителна предпоставка, довела до сключване на сделка при нееквивалентност на престациите при продажбата на недвижимия имот. Моли 2 да се отмени разпореждането за оставяне на исковата молба без движение и да се приеме, че тя е редовна.Евентуално се прави искане за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите в обстоятелствената част и петитума на исковата молба.В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на ищците-въззиваеми заявява,че към момента на сделката наследодателят е могъл да разбира свойството и значението на това, което извършва и да ръководи действията си,макар , заради заболяването си да е бил внушаем и манипулируем.

По делото е постъпила и частна жалба от адв.Арнаудов, процесуален представител на ищците В. В. и Е. В. против определение №523/08.08.24г относно изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Постъпил е и писмен отговор на частната жалба от адв.Илиева.

Предявен е иск за нищожност на сделка на основание противоречие с добрите нрави, с правно основание чл.26, ал.1, пред.3 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците С. В. Х., поч. на ****г, приживе е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на ответницата следния свой недвижим имот: апартамент №*, със застроена площ 42,97кв.м., находящ се във вход *, на етаж *, в жилищна сграда на административен адрес : гр.А., ул.“О.“ № *, състоящ се от антре, дневна, кухня, баня с тоалетна, дрешник, ведно с прилежащото избено помещение №* с полезна площ 6 кв.м., ведно със съответните ид.части от правото на строеж и от общите части на сградата.Продажната цена е в размер на 9500лв, при данъчна оценка на имота 11 709,30лв.Продавачът е запазил пожизнено право на ползване на имота. Ищците са наследници по закон- синове, на прехвърлителя по сделката / удостоверение за наследници №*/23.03.2023г/.В обстоятелствената част на исковата молба се твърди също, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като се сочи, на първо място, че е налице нееквивалентност на насрещните престации.Твърди се в тази връзка, че продажната цена на имота по процесната сделка е няколко пъти по –ниска от реалната пазарна оценка към датата на извършване на сделката : 07.04.2016г.На следващо място се сочи, че добрите нрави са накърнени, тъй като ответницата се е възползвала от лекомислието, доверчивостта, неопитността на прехвърлителя поради заболяването, от което е страдал, а също така от неговата икономическа и физическа зависимост от купувача.Твърди се ,че в случая обстоятелствата при сключване на сделката сочат на необичайност – лекомислие, лесна доверчивост, неопитност, незряла преценка, икономическа и физическа зависимост на едната страна от другата или от трети лица и именно при тези обстоятелства, възползвайки се от тях и при „обработване „ от страна на ответницата на бащата на ищците е сключена сделката.В обстоятелствената част освен това се твърди, че приживе за баща си се е грижил изключително ищеца В. В. - полагал е грижи за домакинството, плащал е сметки за разходвана ел.енергия, В и К, интернет, закупувал е хранителни продукти, лекарства, дрехи, посуда и др.Водил е баща си на лекар, прекарвал време с него, празнували празници, живеели в хармония и разбирателство.От друга страна, твърди се, че ответницата не е полагали грижи за него, както физически, така и с финансови средства , независимо , че 3 е живяла с него от лятото на 2007 г до смъртта му.

В отговора на исковата молба предявеният иск се оспорва като неоснователен.Оспорени са твърденията,че ищецът В. В./ с когото ответницата е живяла на съпружески начала от 2007г до май 2023г/ се е грижил за баща си и се твърди, че е бил напълно дезинтересиран от него, държал се неуважително.Всички грижи били поети от ответницата, тя плащала сметки, снабдявала с храна, поддържала хигиена в къщи, купувала му лекарства при нужда. Ответникът В. В. често оставал без работа, без доходи и самият той разчитал на заплатата на ответницата. Подканял баща си да продаде жилището и да му даде парите и при последвал отказ започвали спорове между тях. При един спор между баща и син по повод продажба на нива, ответницата се намесила и защитила наследодателя, при което В. се опитал да я изгони от дома.Тогава С. В. я защитил и, за да подсигури единствения човек, който се е грижил за дома и за него, решил да прехвърли жилището си на ответницата, като си запази пожизнено право на ползване върху него. Оспорени са твърденията, че ответницата се е възползвала от заболяването на бащата на ищците и в тази връзка с лекомислената му доверчивост.В отговора на исковата молба се сочи също, че през 2019г отношенията между ответницата и В. се влошили, тъй като той започнал връзка с друга жена, спрял да се прибира, пиел и станал агресивенпосягал да я удари.Това я принудило през май 2023г да го изгони от жилището.Оспорени са твърденията, че прехвърлителят е бил толкова болен, че проявявал лекомислие в действията си или зависимост от ответницататвърди се,че той посещавал ежедневно градините на Б. б. в А. и помагал в стопанството, изпълнявал поръчки за покупки и други действия. Водил пълноценен социален живот.Преди изслушването на сделката се снабдил с документ от личния си лекар, които удостоверява, че разбира свойството и значението на постъпките.

С атакуваното решение искът е уважен, като съдът е изложил мотиви, че водещи при преценката за наличие на претендирания порок в сделката /нищожност поради накърняване на добрите нрави/ са два критерия: еквивалентност на престациите и личността на страните. Анализирайки двете заключения на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза – основно и допълнително, съдът е приел, че дори да се възприеме по-ниската оценка, дадена от вещото лице- 38 400лв, се оказва, че справедливата пазарна цена е четири пъти над посочената в нотариалния акт, материализиращ оспорената сделка.Елементарни изчисления сочат на извод за липса на еквивалентност на престациите, като е видно, че наследодателят на ищците е прехвърлил имота срещу нищожна сума в сравнение с реалната стойност на апартамента.Още повече, че от заключението на вещото лице по другата назначена експертиза /съдебно-счетоводна/ е видно, че сумата по сделката изобщо не е платена, т.е. ответницата най- вероятно не е изпълнила произтичащото от договора задължение за заплащане на продажната стойност.

Съдът е приел, че ответницата не е била в състояние да спестява, с оглед на доказаните й доходи.Що се отнася до показанията на свид. Ж., че й е дала на заем 15000лв, съдът счита, че те не могат да се кредитират с оглед забраната 4 на ГПК за доказване на договори над 5000лв със свидетелски показания.С тези мотиви искът е уважен изцяло.Изложеното в жалбата,че липсват мотиви на съда не може да бъде споделено- макар и накратко, съдът е изложил мотиви защо приема, че е налице нееквивалентност на престациите.

При служебната проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение, настоящият състав не констатира пороци, водещи до нищожност или недопустимост на съдебния акт.По правилността на същия съдът е ограничен от посоченото в жалбата – чл.269 ГПК.