Решение № 354 от 12.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Емил Дечев

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Станимира П. Делийска в присъствието на прокурора В. Р. А. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601688 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 16.12.2024 год. на СРС, НО, 121 състав по НОХД № 8422/2023 год. по описа на Софийския районен съд, подсъдимият по делото С.

В. Н. е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и е бил оправдан на основание чл.304 от НПК.

С присъдата, Софийският районен съд е постановил унищожаването на веществени доказателства – оптични носители, както и се е произнесъл по направените по делото разноски - да останат по делото на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест са постъпили въззивна жалба и протест с допълнения към тях.

В подадения от СРП протест и допълнение към него, представителят на СРП развива доводи, според които постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Излагат се аргументи, според които първоинстанционният Съд е кредитирал неправилно едни доказателства, а други е игнорирал, както и че направените изводи не почиват на събраните по делото доказателства.

Твърди се, че липсва анализ на противоречията в свидетелските показания, както и че същите са тълкувани неправилно. Изложени са съображения досежно доказаността на обвинението по несъмнен начин. В заключение, представителят на СРП е поискал постановената присъда да бъде отменена и 1 делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен Съд. Алтернативно се иска подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде определено наказание по справедливост.

С депозираната въззивна жалба от ЧО В. Б., присъдата се обжалва изцяло, като се излагат доводи, че същата е необоснована, незаконосъобразна и неправилна, тъй като в хода на първоинстанционното производство са били събрани доказателства, които подкрепят обвинителната теза.

В допълнението към въззивната жалба са изложени подробни аргументи касателно доказаността и обосноваността на предявеното от СРП обвинение, като е обърнато изрично внимание на представените по делото медицински документи, СППЕ, СТЕ и СМЕ и се сочи, че при извършения анализ на доказателствата от първостепенния Съд неправилно са били игнорирани, тези които са в полза на обвинението и са кредитирани други, за които се излагат съображения, че са неистински. Освен изложените пороци в аналитичната дейност на Съда, ЧО е посочил, че съдебният състав не е бил обективен и безпристрастен, изразил е отношение по делото публично пред страната и не се е произнесъл по този въпрос при направеното искане за отвод. В заключение към въззивния Съд е отправена молба постановената присъда на Софийски районен съд да бъде отменена, като вместо нея се постанови друга, с която С. Н. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение.

Поискано е и присъждане на всички разноски по делото. Алтернативно, в допълнителното изложение се поддържа и искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, в случай че се установят съществени нарушения на процесуалните правила.

Атакуваната присъда е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

С въззивната жалба и допълнението към нея, не са направени искания за допускане на нови доказателства.

След насрочване на делото, въззивният Съд в открито съдебно заседание е преценил, че за обезпечаване на правомощието на контролиращата инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, за изясняването му от фактическа страна, не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебната прения, прокурорът заявява, че не поддържа протеста, но не го оттегля. По отношение на съставомерността на деянието, изразява съгласието си с изводите на СРС. Счита, че от събраните доказателства не е установено и в достатъчна степен извършено престъпление по смисъла на чл. 144, ал.1 от НК от подс. Н., а единствено лека телесна повреда по смисъла на закона, което му поведение обаче не е инкриминирано в настоящото производство.

Повереникът на ЧО В. Б. – адв. П. счита, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Моли, въз основа на аргументите изложени във въззивната жалба и на тези от протеста на районния прокурор, да се направи преоценка на всички събрани доказателства по делото, да се 2 отмени оправдателната присъда и да се постанови осъдителна присъда, с която подс. С. Н. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Моли за присъждането в тежест на подсъдимия и на разноските по делото. В случай, че се счете, че са налице процесуални нарушения, моли присъдата да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане в СРС.

Защитникът на подс. С. Н. – адв. П. С. моли за потвърждаването на първоинстанционната присъда, а депозираната жалба, допълнението към нея и протестът да бъдат оставени без уважение. Моли да се приеме, че аргументите на съда, касаещи обстоятелства, свързани с признаването на подсъдимия за невиновен, са правилни и кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Според защитата съдът е анализирал събраните доказателства, след това е съобразил доводите и възраженията на страните; подробно е описал установената фактическа обстановка, след което се е обосновал от правна страна защо приема подзащитния му за невиновен.

Също така изтъква, че съдебния състав е обосновал защо не кредитира изготвената в хода на досъдебното производство СПЕ. Намира, че съдът е подложил на детайлен анализ свидетелските показания на пострадалия, като мотивирано и обосновано е посочил в коя част ги кредитира и защо, поради което, според защитата, възраженията на пострадалия за липса на мотиви са неоснователни. Моли да се обърне внимание, че инкриминираните изрази не са били възприети от св. Н.С., който е безпристрастен и е присъствал на случилото се, както и от другия свидетел - очевидец К.А.. В заключение моли да се приеме, че посочените във въззивната жалба и протест оплаквания са неоснователни и се иска да бъде потвърдена присъдата на СРС.

В правото си на лична защита, подс. Н. поддържа изложеното от защитника му и не взема допълнително отношение, като единствено заявява, че не е извършил това, в което го обвиняват.

В предоставената му последна дума, подс. Н. моли да бъде оневинен.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираните жалба и протест са постъпили в законоустановения срок и отговарят на изискванията на чл. 320 НПК, поради което са ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество, настоящият състав на Софийски градски съд ги намира за НЕОСНОВАТЕЛНИ.

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. В. Н. е роден на ********* в гр. София, със средно 3 образование, работещ и неосъждан. Същият живее на семейни начала със свидетелката К.В.А., с която имат две общи малолетни деца.

Фирмата „Пуерта инвест“ ООД се занимавала с производство и монтаж на входни врати. Собственици на дружеството били М. В. Б. и св. Т. Б. Д., като Б. бил и управител.

ЧО В. В. Б., брат на М. В. Б. бил управител на „Данте дизайн“ ЕООД, като дружеството имало идентична дейност с тази на „Пуера инвест“ ООД и често било негов подизпълнител.

От реклами в интернет подс. С. Н. и св. К.А. харесали интериорни врати от „Пуера инвест“ ООД и решили да монтират такива в жилището си, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „********* ет.7, ап. 446.

На 15.06.2021г. между подс. Н. /възложител/ и М. Б. /управител на „Пуера инвест“ ООД, в качеството на изпълнител/ бил сключен договор за продажбата на 4 бр. интериорни врати. Сумата по договора била в размер на 4 160лв. Една част от нея подс. Н. платил при сключването на договора, а друга в неустановен по делото момент. За плащанията Б. не издал документ.

Срокът за изпълнение бил в рамките на 35 работни дни.

Изпълнението на договора са забавило над 11 месеца, а впоследствие при монтажа им били допуснати пропуски, изразяващи се в сгрешени стъкла на вратите, проблеми с несрещниците, уплътненията и др.

Междувременно, в интернет св. А. открила оплаквания и от други недоволни клиенти на „Пуера инвест“ ООД и се свързала с част от тях. Един от тези клиенти бил св. Д.Г.. Св. Г. дори помолил подс. Н., ако успее да се свърже с Б. да го уведоми, тъй като последния не му вдигал телефона. Св. А. дори предложила на подс. Н. да подадат жалба до КЗП, но той отказал.

След многократно търсене от страна на подс. Н., малко преди Великденските празници през 2022г., Б. го уверил, че ще изпрати в дома му монтажисти, които да отстранят проблемите по вече монтираните врати.

Тъй като адреса не бил обитаван от семейството на подсъдимия, на 21.04.2022г. той помолил св. А. да отиде в апартамента около 17:00ч. и да посрещне монтажистите, които да извършат необходимите корекции. Св. А. отишла до апартамента заедно с четиригодишното им дете.

Около 17:30ч. на адреса пристигнали ЧО В. В. Б. и св. Н.С.. Те били посрещнати от св. А.. Св. С. установил, че трябва да се коригират первазите, уплътненията и да се оправят други грешки допуснати при монтажа. Предвид това, че последният не разполагал с подходящи инструменти, били монтирани единствено дръжки на вратите. Свидетелите предприели действия по прибиране на инструментите и решили да тръгват. В този момент се появил и подсъдимият, който поискал да види какво са свършили монтажистите. Подс.

Н. бил уведомил св. Г., че братът на М. Б. и друг работник ще бъдат при него и, ако иска може да дойде. Подс. Н. установил сгрешен монтаж на перваз и поставено грешно уплътнение и поискал обяснение от св. С., който му отговорил, че така го е монтирал Б.. Подс. Н. попитал Б. докога ще го мотаят, а той му отговорил: „Ще го оправим, братле, спокойно.“ Подс. Н. нанесъл на 4

ЧО Б. удари по лицето и го блъснал в стената, като с тези свои действия му причинил травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания по лицето и шията, подкожен хематом теменно и контузия на гръдния кош.

Междувременно, на св. С. му станало лошо и излязъл на терасата, като помолил св. А. за чаша вода. Малко след това при него дошъл и подс. Н., който му казал: „Н., моля те, нали знаеш, че первазът трябва да се оправи?“.

Св. А. донесла вода на св. С. и казала на подсъдимия, че Б. е избягал.

ЧО Б., тичайки надолу по стълбите, стъпил накриво и си навехнал ставните връзки на левия глезен и излизайки от входа срещнал св. Г.. Б. носел със себе си машина и се придвижвал на спокоен ход, като единствено споделил на св. Г., че е стъпил накриво и си е навехнал крака. След това разговорът им продължил по въпросите, които вълнували св. Г. по довършването на работата по неговите врати. ЧО Б. му обещал, че брат му ще му се обади и св. Г. си тръгнал без дори да се качва до апартамента на подсъдимия.

ЧО Б. подал сигнал на тел. 112. В сигнала съобщил, че е монтажист и е бил ударен няколко пъти от недоволен клиент. Заявил, че е успял да избяга, но колегата му е останал в апартамента, защото клиентът не го пускал да си тръгне и е задържал инструментите им. Казал също, че клиентът го е удрял по краката.

През това време, подс. Н. и св. С. се уговорили, че первазът ще бъде коригиран в най-скоро време и свидетелят си тръгнал. Инструментите останали в апартамента на подсъдимия, тъй като работата по монтажа на вратите трябвало да бъде окончателно приключена.

След като напуснал апартамента, св. С. получил обаждане от Б., който му казал, че в момента е на Централна гара и го помолил да го вземе от там.