Решение № 487 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100508457 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №7407/11.05.2023г., постановено по гр.д. №28095/2022г. по описа на СРС, 42-ри състав, е прието за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на А. Л. И., ЕГН **********, че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, в размер от 251,85 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., 43,08 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 16.09.2021г., 9,75 лева – сума за дялово разпределение за периода м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 28.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело №55855/2021 г. по описа на СРС, 42-ри състав, като са отхвърлени исковете в частта за разликата над 251,85 лева до 546,65 лева поради плащане и в частта за разликата над 546,65 лева до пълния претендиран размер от 565,34 лева като недоказан -топлинна енергия, както и в частта за разликата над 43,08 лева до пълния претендиран размер от 84,16 лева –мораторна лихва върху главница за топлинна енергия, в частта за разликата над 9,75 лева до пълния претендиран размер от 10,23 лева – сума за дялово разпределение и за сумата от 2,01 лева – мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.

По делото е постъпила въззивна жалба от особения представител на ответницата Х.Н.Б. в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е 1 неправилен. Поддържа се, че районният съд неправилно е приел, че с извършените частични плащания са погасени най-старите задължения, доколкото за тях вече е била изтекла погасителната давност. С оглед на изложеното се отправя молба към съда за отмяна на решението.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от „ Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по направените в жалбата оплаквания относно неговата правилност, въззивният съд намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Основателността на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата цена за потребена топлинна енергия е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответника, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през посочения период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за плащане на дължимата за потреблението цена.

Пред настоящата инстанция не се спори относно наличието на първите две предпоставки, като наведените във въззивната жалба доводи касаят извършените частични плащания и основателността на направеното възражение за погасителна давност.

В рамките на законоустановения срок, с подаване на отговора на исковата молба, ответницата е направила възражение за погасяване на част от вземанията по давност. Съобразявайки естеството на задължението на потребителите за заплащане на цената на консумирана топлинна енергия - а именно парично задължение с единен правопораждащ факт /договор за доставка на топлинна енергия/, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и 2 плащанията да са еднакви /в този смисъл ТР №3/2021г. по т. д. №3/201 г. на ОСГТК на ВКС/, настоящият съдебен състав приема, че същото представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД, спрямо което се прилага тригодишната давност. На следващо място, съгласно чл.116, б."б.", пр.1 от ЗЗД давността се счита за прекъсната с предявяване на иск, в случая с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.09.2021г. Следователно погасени по давност биха били вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 28.09.2018г. При срочните задължения давността започва да тече от деня на падежа, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение на възникналото задължение. Обстоятелството, че за отоплителния сезон се изготвя т.нар. "изравнителна сметка" /т.е. фактурираното консумирано количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.32, ал.2 от Общите условия, чиято цел е корекция/, не променя падежа на всяко едно от периодичните ежемесечни задължения на потребителя на топлинна енергия и съответно началния момент на течение на давността за тях. В процесния случай приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014г. на Съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД и одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016г. на ДКЕВР. Съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници тригодишният давностен срок започва да тече от момента, в който изтича срокът за тяхното заплащане. При това положение погасени по давност биха били задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди 28.09.2018г., в случая тези, възникнали в периода м.05.2018г.- м.07.2018г. включително. В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него /изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020 г ./ за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020 г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република България е удължен до 13 май 2020г. След тази дата срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. давностни срокове не са текли. Следователно задълженията за м.06 и м.07.2018г. не са погасени, като единственото погасено по давност вземане за доставена топлинна енергия е това за м.05.2018г.

Същевременно от изготвената по делото съдебно-счетоводна 3 експертиза, заключението на която съдът кредитира като пълно и обективно, се установява, че след подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК са извършени частични плащания на претендираните от ищеца в настоящото производство вземания за главница и лихви в размер на 1 130,68 лева.

Посочено е, че след тяхното приспадане в счетоводството на дружеството са останали като непогасени следните суми: 755,56 лева- главница за топлинна енергия, 129,25 лева-мораторна лихва и 12,89 лева- законна лихва. Съгласно чл.76 от ЗЗД при няколко дължими еднородни задължения и извършено частично изпълнение, длъжникът може да посочи кое от тях погасява, като ако същият не заяви това, погасява се най-обременителното задължение или при няколко еднакво обременителни- най-старото от тях. В случая няма доказателства при извършване на частичните плащания да е посочено конкретно задължение, поради което районният съд правилно е приел, че с постъпилите суми са погасени най-старите от най-обременителните задължения. Следва да бъде посочено, че макар вземането за м.05.2018г. да е било погасено по давност към момента на извършване на плащанията, изпълнението на същото на основание чл.118 от ЗЗД не се явява недължимо платено, тъй като същото продължава да съществува, като с изтичането на погасителната давност се преустановява възможността да бъде търсено неговото принудително изпълнение. Предвид изложеното и с оглед претендираната от ищеца част от цялото вземане в размер на 2/6, настоящият въззивен състав намира за правилен извода на районния съд относно дължимостта на сумата от 251,85 лева, представляваща непогасена част от вземането за топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г.

Доколкото липсват конкретни доводи относно дължимостта на претендираната мораторна лихва върху нея, съдът намира, че същата съгласно припадащата се на ответницата част от задължението и извършените частични плащания е в размер на 43,08 лева за периода от 15.09.2019г. до 16.09.2021г.

Относно претенцията за дялово разпределение, взимайки предвид гореизложеното относно изчисляването на срока за погасяване по давност, включително периода на обявено извънредно положение, съдът намира, че към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.09.2021г. същият не е изтекъл. Доколкото обаче липсва жалба срещу частта от решението, с която първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за сумата над 9,75 лева поради погасяването по давност, то същото не може да бъде ревизирано от настоящата съдебна инстанция.

Предвид съвпадението в изводите на районния и въззивния съд, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя в размер на 100 лева, както и внесен от нея депозит за особен представител в размер на 300 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №7407/11.05.2023г., постановено по гр.д.

№28085/2022г. по описа на СРС, 42-ри състав, поправено с Решение №7791 от 28.04.24г., в частта, в която е прието за установено на основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на А. Л. И., ЕГН **********, че съществува вземане на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, в размер от 251,85 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., 43,08 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2019г. до 16.09.2021г., 9,75 лева – сума за дялово разпределение за периода м.09.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – на 28.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.дело №55855/2021 г. по описа на СРС,42-ри състав.

ОСЪЖДА А. Л. И., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК сумата от 400 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция и внесен депозит за особен представител.