Решение № 246 от 06.07.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Шумен, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20223630200345 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-003852 от 22.12.2021 год. на Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д. Х. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Царев брод, област Шумен, ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно В съдебно заседание същият не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

1

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Х. К. на 21.11.2021 год. в гр.Шумен управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Н4338АН, като се движел по път, отворен за обществено ползване, намиращ се на територията на МБАЛ-Шумен. Около 11.07 часа на същия ден бил спрян за проверка пред сградата на Съдебна медицина на МБАЛ – Шумен, като било установено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е спрян от движение по желание на собственика, считано от 06.03.2017 год. Били констатирани и други нарушения, за които на жалбоподателя са били съставени актове за установяване на административно нарушение, които не са предмет на настоящото производство.

За описаното по-горе административно нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA №543435 от 21.11.2021 год.

Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на Д. Х. К. е нарушена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал писмени възражения, в които оспорва изложената в акта фактическа обстановка, като твърди, че не е управлявал посоченото МПС и че мястото, на което е установено нарушението не е част от пътната мрежа. Въз основа на твърденията, изложени в писмените възражения е била извършена допълнителна проверка, резултатите от която са обективирани в Докладна записка рег.№869р-7933/15.12.2021 год. и за които е бил уведомен жалбоподателя с писмо рег. №869000-16945/15.12.2021 год. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №21-0869-003852 от 22.12.2021 год. на Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д. Х. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Царев брод, област Шумен, ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. АС. Н., на свидетелите АТ. СВ. Д. и Г. Пл. М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н. АС. Н., АТ. СВ. Д. и Г. Пл. М., доколкото същите лично са участвали в извършената проверка на жалбоподателя, като лично са възприели поведението му и състоянието на управлявания от него автомобил и показанията им почиват на техни непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелстват. В същото време показанията им са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна 2 следното:

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 21.11.2021 год. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Н4338АН, като се движел по път, отворен за обществено ползване, намиращ се на територията на МБАЛ-Шумен. Видно от представените по делото писмени доказателства посоченият автомобил е бил спрян от движение по желание на собственика, считано от 06.03.2017 год.

В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. АС. Н., АТ. СВ. Д. и Г. Пл. М., които лично са възприели поведението на водача и са установили, че управлявания от него лек автомобил е спрян от движение.

Съдът не кредитира изложените от страна на жалбоподателя твърдения, че доколкото е управлявал автомобила на територия обособена като двор на „МБАЛ – Шумен“ АД, която била с ограничен достъп за свободно движение, то същата не попада в обхвата на чл.2 ал.1 от ЗДвП и е налице некомпетентност на АНО, съобразно чл.2, ал.3, изр.второ от ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП - "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая конкретната алея на територията, стопанисвана от „МБАЛ – Шумен“ АД освен от пешеходци се използва и от МПС. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че достъпът на МПС е контролиран, чрез поставени бариери, но не е ограничен за частни МПС. Условията на ползването му са еднакви за всички участници в движението, поради което има характер на път, отворен за обществено ползване.

Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят, като е управлявал МПС, което е било спряно от движение, е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП предвижда наказание “глоба” в размер 100 до 300 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно минимума на предвидената в закона санкция.

При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът не установи наличието на твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Нарушенията, както и обстоятелствата, при които същите са установени са описани пълно и ясно, както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него 3 наказателно постановление.

С оглед естеството на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване не са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. В същото време съдът намира, че липсват основания за квалифициране на нарушението като маловажно и с оглед данните за личността на нарушителя, които се установяват от приложената по делото Справка за нарушител от региона и от които става ясно, че същият е бил наказван многократно за различни нарушения по ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно, законосъобразно и доказано и следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0869-003852 от 22.12.2021 год. на Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д. Х. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Царев брод, област Шумен, ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1, т.4, предл. първо от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Х. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: с.Царев брод, област Шумен, ************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5