Определение № 22100 от 26.09.2019, Софийски градски съд

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е гр.София, 26.09.2019 год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ:

Хрипсиме Мъгърдичян

М. Гюрова като разгледа докладваното от съдия Мъгърдичян в.гр.дело №9225 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.267 от ГПК.

Настоящото в.гр.дело

№9225/2019 год. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, е било образувано по въззивна жалба на ответника Г.И.В., чрез адв. К.Л. /надлежно упълномощена/, срещу решението от 19.07.2018 год., постановено по гр.дело №72820/2016 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, поправено с решение от 11.04.2019 год., в частта му, в която е отхвърлен искът за делба между З.Н.В., Н.Т.В., М.Т.А. и жалбоподателя на подземен гараж с работилница, преустроен в механа.

Софийски градски съд, след като съобрази данните по делото и при осъществяване на дължимата проверка за допустимост на подадената въззивна жалба, намира, че същата следва да бъде върната, поради следните съображения:

Препис от основното първоинстанционно решение, постановено на 19.07.2018 год., е било надлежно връчено на ответника Г.И.В. на 09.08.2018 год.

Въззивната жалба на ответника е постъпила в деловодството на СРС на 07.05.2019 год.

Съпоставката между датата, на която на ответника е бил връчен препис от основното решение на СРС – 09.08.2018 год., от една страна и датата на депозиране на въззивната жалба – 07.05.2019 год., от друга страна, дава основание на въззивния съд да приеме, че последната е просрочена с около 8 месеца. Този извод е обусловен от правилото, установено в нормата на чл. 60, ал. 4 ГПК, като в частност следва да се приеме, че двуседмичния срок за атакуване на основното първоинстанционно решение е изтекъл на 23.08.2018 год. /присъствен ден/.

Решението за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва поправеното решение – чл. 274, ал. 4 ГПК. След като влезе в сила, то образува с поправеното решение едно цяло. Това обаче не означава, че срокът за обжалване на поправеното решение /основното решение/ започва да тече от решението за неговата поправка. Поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. Последната само премахва несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. Затова с връчването на препис от постановеното основно първоинстанционно решение започва да тече двуседмичният срок за неговото обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, в разглеждания случай от 09.08.2018 год., когато, както вече бе посочено, този съдебен акт е бил редовно съобщен на ответника Г.В..

Последвалото решение за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на самостоятелно обжалване и след като влезе в сила, образува едно цяло с поправеното решение, но от деня, когато последното е било постановено.

С оглед така направените констатации е несъмнено, че е налице фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Въззивната жалба срещу основното първоинстанционно решение, постановено на 19.07.2018 год., следва да бъде върната, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения преклузивен срок за въззивно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

О

П Р Е

Д Е Л

И :

ВРЪЩА въззивна жалба вх.№5077429 от 07.05.2019 год. срещу решението от 19.07.2018 год., постановено по гр.дело №72820/2016 год. по описа на СРС, ГО, 81 с-в, поправено с решение от 11.04.2019 год., в частта му, в която е отхвърлен искът за делба на подземен гараж с работилница, преустроен в механа, на Г.И.В., като просрочена.

На основание чл.

274, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/