Решение № 5911 от 17.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5911 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100507746 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20016817/25.02.2022 г., постановено по гр. д. № 8805/21 г. по описа на СРС, 154 състав, Л. М. Г. е осъден да заплати на „М.*** М“ ЕООД на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 451,80 лв., представляваща претърпени вследствие на обезпечително производство вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /15.02.2021 г./ до окончателното плащане, която сума обхваща сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 41,30 лв., представляваща разноски за държавна такса, и сумата от 110,50 лв., представляваща заплатени такси за изпълнителното производство. С решението Л. М. Г. е осъден да заплати на „М.*** М“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 351,41 лв.

Подадена е въззивна жалба от Л. М. Г. срещу решение № 20016817/25.02.2022 г., постановено по гр. д. № 8805/21 г. по описа на СРС, 154 състав. Твърди, че обжалваното решение е недопустимо, а при условията на евентуалност – неправилно като постановено в нарушение на 1 процесуалния и материалния закон, и необосновано. Поддържа, че отношенията между въззивника – ответник и въззиваемото дружество – ищец са такива между търговец – потребител, то на основание чл. 113 ГПК искът е следвало да бъде разгледан от РС – Благоевград, в чийто район се намира постоянния и настоящ адрес на ответника, а не от СРС. Твърди, че в нарушение на чл. 12 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е анализирал представените по делото писмени доказателства – договор за изграждане на вътрешна тръбна мрежа и доставка на отоплителни тела от 23.07.2019 г. и направеното от ищеца признание в исковата молба, както и показанията на св.

И.Н.. Поддържа, че съдът неправилно е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 644/20 г. по описа на РС – Благоевград с влязло в сила решение, тъй като в случай, че исковата претенция, въз основа на която е образувано гр. д. № 644/20 г. по описа на РС – Благоевград, се окаже основателна, то тогава молбата за обезпечение на бъдещ иск би представлявала злоупотреба с процесуалното право на обезпечение. Твърди, че съдът не е анализирал и обсъдил въпроса за наличието или липса на обезпечителна нужда спрямо ищеца с оглед изясняване на въпроса за наличието на противоправно поведение от страна на ответника. Посочва, че ищецът е предприел действия за получаване на обезпечителна заповед за запор върху банковите сметки на ответника без преди това да го е поканил да плати доброволно претендираната сума съгласно чл. 15 от договора от 23.07.2019 г. Твърди, че правният извод на съда за неоснователно предизвикан правен спор, като част от фактическия състав на отговорността за разноски, е погрешен, тъй като производството по обезпечение на бъдещ иск е едностранно.

Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, като е оставил без уважение искането за откриване на производство по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК по отношение на протокола от 14.09.2019 г., оставил е без уважение искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор, и е оставил без уважение искането за разпит на св. Н.Д., чийто подпис стои под приемо – предавателния протокол от 14.09.2019 г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да обезсили обжалваното 2 решение като недопустимо, а при условията на евентуалност – се иска да ги отмени като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „М.*** М“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че в производството по обезпечаване на бъдещ иск дружеството е направило разноски, които са в пряка причинна връзка с бездействието на въззивника за плащане на цената. Твърди, че процесуалният закон не предвижда възможност съдът, допуснал обезпечение на бъдещия искк, да присъди направените в това производство разноски, а и в случая съдът изрично е отказал да присъди такива разноски. Счита, че причинените на ищеца вреди следва да бъдат репарирани от лицето, което станало причина за тях. Посочва, че в случая се касае за неправомерно поведение на физическо лице, от което са възникнали вреди, а не за отношения между търговец и потребител, и разпоредбата на чл. 113 ГПК не е приложима. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „М.*** М“ ЕООД твърди, че във връзка с дължимо от ответника Л. М. Г. възнаграждение по договор за изграждане на вътрешна тръбна мрежа в кондензна линия, доставка и монтаж на отоплителни тела и конвектори от 23.07.2019 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск по ч. гр. д. № 3/21 г. по описа на СРС, 171 състав, вследствие на което е наложен запор върху банковите сметки на ответника. Посочва, че на 16.01.2021 г. ответникът е платил в цялост сумата, предмет на обезпечителното производство, поради което по молба на молителя допуснатото обезпечение е отменено от съда, а искането му за присъждане на сторените в обезпечителното производство разноски е оставено без разглеждане като недопустимо. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 451,80 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в производството по обезпечаване на бъдещ иск по ч. гр. д. № 3/21 г. по описа на СРС, 171 състав, включваща сумата от 300 лв., представляваща заплатено 3 адвокатско възнаграждение по делото, сумата от 41,30 лв., представляваща разноски за държавна такса, и сумата от 110,50 лв., представляваща платени такси по изпълнителното производство, ведно със законната лихва върху сумата от 451,80 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.02.2021 г. до окончателното плащане.

Ответникът - Л. М. Г. твърди, че не е дал повод за образуване на обезпечителното производство, тъй като не е оспорвал вземането, предмет на същото, в размер на 1875 лв. Посочва, че е отправил към ищеца волеизявление за прихващане на сумата с насрещно дължима престация в размер на 7829 лв. във връзка с договора от 23.07.2019 г. Оспорва наличието на противоправно поведение, което да е в причинна връзка с понесените от ищеца разходи. Поддържа, че разноските в обезпечителното производство не подлежат на възстановяване в случай, че ответната страна плати веднага след налагане на запора. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от представения като доказателство по делото договор за термопомпа „Geotok” oт 23.07.2019 г., сключен между Л. М. Г., като възложител, и „М.*** М“ ЕООД, като изпълнител, се установява, че възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши доставка и монтаж на детайли, възли и агрегати за отоплително климатична инсталация съгласно приложена Спецификация, срещу заплащането на възнаграждение в общ размер от 3875,00 лв., платимо, както следва: 800,00 лв. /100 % материали за изграждане на вътрешна мрежа/, платими при подписване на договора; 2280,00 лв. /100 % отоплителни тела/ плащане 7 дни преди доставката, и 795,00 лв. /монтаж на отоплителни тела и вътрешна тръбна мрежа/, платими при монтаж.

От двустранно подписания приемо – предавателния протокол от 14.09.2019 г. към договора от 23.07.2019 г. се установява, че описаните в протокола уреди са доставени и монтирани на обекта, находящ се в с.

Кърналово.

Не се спори между страните по делото, а и от приходен касов ордер № 21/23.09.2019 г. се установява, че на 23.09.2019 г. Л. М. Г. е заплатил на „М.*** М“ ЕООД по процесния договор сумата в размер на 2000 лв.

От показанията на св. И.К.Н. се установява, че е посетил през м. септември 2019 г. дома на ответника Л. Г. по повод доставка и монтаж на 4 термопомпа и вътрешна инсталация. Посочва, че след монтажа на термопомпата, в присъствието на ответника е изготвил приемо – предавателен протокол, в който е било вписано, че „всичко работи нормално“ и че „договорът е изпълнен“. Заявява, че ответникът Л. Г. не е имал забележки при въвеждането в експлоатация на термопомпата.

От приложеното към делото ч. гр. д. № 3/21 г. по описа на СРС, 171 състав, се установява, че на 04.01.2021 г. молителят „М.*** М“ ЕООД е подал молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който възнамерява да предяви срещу Л. М. Г., за заплащане на сумата от 1875 лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждението по договор за изграждане на вътрешна тръбна мрежа и кондензна линия, доставка и монтаж на отоплителни тела и конвектори от 23.07.2019 г., както и на сумата от 89,81 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 14.09.2019 г. до 04.01.2021 г.

С определение № 20001187/04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3/21 г. по описа на СРС, 171 състав, е допуснато обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху банковите сметки“ на ответника срещу представяне на доказателства за внесена от молителя парична гаранция в размер на 195,63 лв. На 07.01.2021 г. е издадена обезпечителна заповед по делото.

От приложеното към делото изп. дело № 20217950400006 по описа на ЧСИ В. Т., образувано въз основа на обезпечителната заповед, издадена по ч. гр. д. № 3/21 г. по описа на СРС, 171 състав, се установява, че със запорни съобщения от 12.01.2021 г., получени на 15.01.2021 г. от третите задължени лица, е наложен запор върху банковите сметки на ответника, открити в „Банка ДСК“ ЕАД,

„Уникредит Булбанк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. От представеното по изп. дело авизо за преводно нареждане от 16.01.2021 г. се установява, че Л. М. Г. е превел по банковата сметка на „М.*** М“ ЕООД сумата в размер на 1956,37 лв. С постановление от 20.01.2021 г. ЧСИ В. Т. е приключила изпълнителното дело и е вдигнала наложените обезпечителни мерки.

С влязло в сила на 05.02.2021 г. определение № 20026536 от 28.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3/21 г. по описа на СРС, 171 състав, е отменено обезпечението, допуснато с определение от 04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3/21 г. по описа на СРС, 171 състав, и е оставено без разглеждане искането на 5 молителя „М.*** М“ ЕООД за присъждане на разноски в размер на 451,80 лв.

Останалите писмени доказателства са неотносими към предмета на доказване по делото и не следва да се обсъждат.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 644/20 г. по описа на РС – Благоевград с влязъл в сила съдебен акт правилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд поради липса на преюдициалност между двете дела, поради което обжалваното решение не е недопустимо. Не са били налице и основания за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – поради разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на граждания спор. Неоснователен е и довода на въззивника, че отношенията между ищеца и ответника са такива между търговец и потребител, поради което делото е следвало да се разгледа от РС – Благоевград на основание чл. 113 ГПК, а не от СРС. В случая предявеният иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД и по отношение на него не е приложима местната подсъдност, визирана в разпоредбата на чл. 113 ГПК, касаеща искове на и срещу потребители, а общата местна посъдност по чл. 105 ГПК, респ. специалната местна подсъдност по чл. 115, ал. 1 ГПК.