Решение № 537 от 18.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. Русе, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Я.а като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20214520105611 по описа за 2021 година

Ищецът “Ауто Плюс България” АД със седалище и адрес на управление: с.Лозен, Столична община, район „Панчарево”, ул.”Околовръстен път” № 370, представлявано от изпълнителния директор Емил Николов Узунов, твърди, че на 11.12.2019г. „Витес Ауто” ЕООД представлявано от управителя си Й. Я. И., в качеството си на „купувач” и „Ауто Плюс България” АД в качеството си на „доставчик”, сключили договор за доставка на авточасти и консумативи, като управителят на „Витес Ауто” ЕООД – Й. Я. И. е встъпил като съдлъжник по договора с изрично изявление. По заявка на „Витес Ауто” ЕООД, ищцовото дружество е извършило доставка на резервни части за автомобили на стойност 1 130.61 лева с ДДС, за която продажба била издадена от продавача на купувача фактура № 0190047735/13.01.2021г. със срок за плащане на продажната цена 20.01.2021г. Във фактурата подробно са описани продадените резервни части за автомобили, тяхното количество и единична цена. Фактурата е била приета от ответното търговско дружество, като последният изрично е посочил, че е получил от продавача описаните в счетоводния документ резервни части в изправно техническо състояние и в пълна комплектност. Купувачът обаче не е погасил задължението си на договорения падеж, нито към момента. Ищцовото дружество за дължимата продажна цена по фактурата е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 1865/2021г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу солидарните длъжници по договора за доставка на авточасти и консумативи от 11.12.2019г. – „Витес Ауто” ЕООД и Й. Я. И.. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е влязла в сила по отношение на длъжника „Витес Ауто” ЕООД. По отношение на солидарния длъжник Й. И. заповедта за изпълнение на парично 1 задължение по чл.410 от ГПК му е била изпратена за връчване на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по нея срещу този солидарен длъжник. Поради това съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника в качеството му на солидарен длъжник, че му дължи сумата от 1 130.61 лева по договор за доставка на авточасти и консумативи от 11.12.2019г. и фактура № 0190047735/13.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.04.2021г. до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 1865/2021г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциятя си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът Й. Я. И. призован по регистрираните му постоянен и настоящ адрес, не е открит. Назначения му особен представител в срока за отговор оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че Й. И. не е сключвал договор за доставка на авточасти и консумативи от 11.12.2019г. и не се е съгласявал да встъпи като съдлъжник по същия. „Витес Ауто” ЕООД не е получавал артикулите, посочени в исковата молба нито фактура № 0190047735/13.01.2021г. Твърди и че договор за доставка на авточасти и консумативи от 11.12.2019г. и фактура № 0190047735/13.01.2021г. не са подписвани за купувач и получател от Й. Я. И.. Заявява, че оспорва истинността на тези документи в тази им част.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.12.2019г. „Витес Ауто” ЕООД представлявано от управителя си Й. Я. И., в качеството си на „купувач” и „Ауто Плюс България” АД в качеството си на „доставчик”, сключили договор за доставка на авточасти и консумативи, като управителят на „Витес Ауто” ЕООД – Й. Я. И. е встъпил като съдлъжник по договора с изрично изявление – чл.12.7 от договора. По заявка на „Витес Ауто” ЕООД, ищцовото дружество е извършило доставка на резервни части за автомобили на стойност 1 130.61 лева с ДДС, за която продажба била издадена от продавача на купувача фактура № 0190047735/13.01.2021г. със срок за плащане на продажната цена 20.01.2021г. Във фактурата подробно са описани продадените резервни части за автомобили, тяхното количество и единична цена. Фактурата е била приета от ответното търговско дружество, като последният изрично е посочил, че е получил от продавача описаните в счетоводния документ резервни части в изправно техническо състояние и в пълна комплектност.

За дължима продажна цена по договор за доставка на авточасти и консумативи от 11.12.2019г. и фактура № 0190047735/13.01.2021г., ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било 2 образувано ч.гр.дело № 1865/2021г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу солидарни длъжници по договор за доставка на авточасти и консумативи от 11.12.2019г. – „Витес Ауто” ЕООД и Й. Я. И.. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е влязла в сила по отношение на длъжника „Витес Ауто” ЕООД, а по отношение на солидарния длъжник Й. И. заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК му е била изпратена за връчване на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по нея срещу този солидарен длъжник, което ищецът е направил по настоящото дело.

От заключението на изготвената по делото съдебно-графична експертиза се установява, че подписът изпълнен за получател във фактура № 0190047735/13.01.2021г. е положен /изпълнен/ от Й. Я. И.. Подписът положен за купувач в договор за доставка на авточасти и консумативи от 11.12.2019г. не е изпълнен /положен/ от Й. Я. И..

От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по време на проведен разговор по телефона от вещото лице с ответника Й. Я.

И. на 08.02.2023г., същият съобщил за експертизата, че през 2021г., както и до настоящия момент дружеството „Витес Ауто” ЕООД не е осъществявало дейност и съответно не е водило счетоводна отчетност. След извършена проверка от вещото лице в ТРРЮЛНЦ то е установило, че дружеството „Витес Ауто” ЕООД не е подавало ГФО след 31.12.2019г. На основание тези констатации вещото лице приема, че счетоводството на „Витес Ауто” ЕООД не е водено редовно. След проведения разговор по телефона от вещото лице с ответника Й.

Я. И., същият съобщил за експертизата, че процесната фактура № 0190047735/13.01.2021г. на стойност 1 130.61 лева с ДДС не е осчетоводена в счетоводните регистри на „Витес Ауто” ЕООД. С писмо изх.№ 1471/25.01.2023г. от ТД на НАП Ваорна, офис Русе са били предоставени на вещото лице заверени преписи от справки-декларации по ЗДДС на „Витес Ауто” ЕООД и Дневници за покупки за данъчните периоди от 01.01.2021г. до 31.01.2022г., от които се установява, че през целият период дружеството е подавало нулеви справкидекларации по ЗДДС. Следователно може да се направи извод, че през данъчните периоди от 01.01.2021г. до 31.01.2022г., когато „Витес Ауто” ЕООД е имало право да включи процесната фактура № 0190047735/13.01.2021г. в дневниците си за покупки и да ползва данъчен кредит по нея, същото не се е възползвало от това си право. След проведен разговор по телефона от вещото лице с ответника Й. Я. И. на 08.02.2023г., експертизата установява, че „Витес Ауто” ЕООД не е водило редовно счетоводството си и липсва счетоводна документация относно задълженията и плащанията на дружеството през процесния период. Ответникът потвърдил, че през 2021г., както и към 08.02.2023г. не са извършени никакви плащания към ищеца „Ауто плюс България” АД.

Ответникът Й. И. е бил уведомен редовно по телефона да се яви лично в съдебното заседание на 22.03.2023г. и да отговори на поставените от ищеца въпроси, но той не е направил това.

3

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът твърди, че с ответника са били в търговски взаимоотношения, тъй като на 11.12.2019г. „Витес Ауто” ЕООД представлявано от управителя си Й. Я. И., в качеството си на „купувач” и „Ауто Плюс България” АД в качеството си на „доставчик”, сключили договор за доставка на авточасти и консумативи, като управителят на „Витес Ауто” ЕООД – Й. Я. И. е встъпил като съдлъжник по договора с изрично изявление. Този договор е представен по делото. От заключението на изготвената по делото съдебно-графична експертиза обаче се установява, че подписът положен за купувач в договор за доставка на авточасти и консумативи от 11.12.2019г. не е изпълнен /положен/ от ответника Й. Я. И.. От същата експертиза обаче е видно, че подписът изпълнен за получател във фактура № 0190047735/13.01.2021г. е положен /изпълнен/ от Й. Я. И.. Тази фактура е била издадена именно във връзка със сключения договор, който по естеството си се явява рамков договор, уреждащ трайни търговски взаимоотношения между страните. Фактурата доказва конкретна сключена търговска продажба на определени стоки – описани в нея, тяхната цена и доставка. С подписването на фактурата от страна на ответника и то именно в качеството му на представляващ търговското дружество и солидарен длъжник, той е удостоверил, че е получил стоките описани в нея, като и изрично е посочил, че е получил от продавача описаните в счетоводния документ резервни части в изправно техническо състояние и в пълна комплектност. С получаването на стоките продавача дължи и заплащането на тяхната цена. Ответникът не е възразил срещу тази фактура нито в качеството си на представляващ търговското дружество купувач, нито в качеството си на съдлъжник по продажбата. От заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото е видно и че вещото лице се е свързало с Й. И. по телефона, като той нито е отрекъл, че е получил стоките по процесната фактура, нито е възразил, че е заплатил тяхната цена, като дори напротив. Потвърдил е че цената на получените стоки не е заплатена до момента. Това, че счетоводството на представляваното от него дружество не е водено редовно, не е осчетоводил издадената му фактура и не е ползвал данъчния кредит по нея, също не опровергават получаването на стоката и дължимостта на продажната й цена, т.е. че е налице сключена и валидна търговска продажба на стоки. Въпреки, че Й. Й.в е бил уведомен редовно по телефона да се яви лично в съдебното заседание на 22.03.2023г. и да отговори на поставените от ищеца въпроси, той не е направил това, без да посочи основателна причина за това. Това води съда и до извода съгласно разпоредбата на чл.176, ал.3 от ГПК да приеме за доказани посочените от ищеца в исковата му молба твърдения относно сключването на процесната търговска продажба на стоки, ангажираща отговорността на ответника в качеството му на солидарен длъжник с „Витес Ауто” ЕООД да заплати продажната цена на получените от тях стоки.

Предвид гореизложеното, съдът намира за доказано по делото, че между страните е налице сключена търговска продажба, по силата на която ищеца в качеството му на продавач е продал – доставил и предал на „Витес Ауто” ЕООД представлявано от управителя си Й. Я. И., в качеството му на „купувач” и солидарния длъжник Й. И. резервни 4 части за автомобили на стойност 1 130.61 лева с ДДС, за която продажба била издадена от продавача на купувача фактура № 0190047735/13.01.2021г. със срок за плащане на продажната цена 20.01.2021г. Ответникът не е представил доказателства, че той в качеството си на солидарен длъжник или „Витес Ауто” ЕООД в качеството на купувач са заплатили продажната цена на получените стоки, а доказателствената тежест за това е тяхна.