Решение № 2117 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2117 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110141538 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от П. П. П. против „НЕТКРЕДИТ“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата в размер на 68,77 лева, представляваща получена без правно основание от ответника по недействителен Договор за паричен заем № *** сума, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 24.07.2025 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 31.05.2024 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който ответникът отпуснал в заем на ищеца сумата в размер на 4000 лева. Страната поддържа, че съгласно чл. 4, ал. 3 от съглашението договорът за заем следвало да бъде обезпечен, като при неизпълнение потребителят дължи неустойка в размер на 6840 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че потребителят не е представил обезпечение по кредита, поради което в негова тежест е начислена сочената неустойка. Страната намира, че уговорената неустойка не изпълнява обезщетителна функция, като по същество представлява скрита възнаградителна лихва. Ищецът поддържа, че задължението за неустойка не е включено в годишния процент на разходите по кредита, респ. формално посоченият в договора ГПР препятства възможността потребителят да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Страната намира, че непосочването на действителният ГПР по кредита води до недействителност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът поддържа, че при недействителност на договора за кредит потребителят дължи единствено чистата стойност на заема, като заплатената сума от 68,77 лева над отпусната главница в размер на 4000 лева е недължимо получена от ответника.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния представител юрисконсулт Давидова оспорва исковата претенция. С отговора са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения за недействителност на договора за кредит и отделни негови клаузи.

Процесуалният представител сочи, че ищецът е заплатил в полза на дружеството в 1 изпълнение на задълженията, произтичащи от процесния договор, на 05.06.2024 г. сумата в размер на 4068,77 лева, от които 4000 лева главница и 68,77 лева възнаградителна лихва. В депозирания отговор са изложени твърдения, че дружеството не е начислявало неустойка за непредставяне на обезпечение. По изложените доводи е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторени от дружеството разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендирани от ищеца съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.

При съобразяване на становището на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за кредит № ***, по силата на който „НЕТКРЕДИТ“ ООД е отпуснало в заем на П.

П. П. паричен заем в размер на 4000 лева, че отпуснатата сума е предадена на кредитополучателя, че задължението за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение, не е включено в годишния процент на разходите по кредита, както и че ищецът е заплатил в полза на ответника по процесния договор за кредит сумата в размер на 68,77 лева над чистата стойност на кредита, която е отнесена в погашение на задължение за възнаградителна лихва.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Уговорката по договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.

Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което 2 прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009г., ОСТК, ВКС. По същество така уговорената неустойка представлява скрита допълнителна възнаградителна лихва по договора за кредит. Във връзка с изложеното следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 6, ал. 5 от договора неустойката следва да бъде заплащана заедно с вноските по погасителния план. За пълнота следва да бъде отбелязано, че без значение за изводите на съда относно действителността на договора за кредит е обстоятелство дали дружеството е претендирало уговорената по съглашението неустойка за непредставяне на обезпечение или не. Това е така, тъй като недействителността на договора следва от съдържанието на неговите клаузи към момента на сключване на сделката и не е обусловено от последваща преценка на кредитора дали да претендира всички вземания, произтичащи от съглашението или не.

С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита - така Решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г., I т. о. на ВКС, Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело№ 3620/2021 г., III г. о. на ВКС, Определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г., II т. о. на ВКС, Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I т. о. на ВКС и др. Отпуснатата в заем по силата на процесния договор за кредит сума е в размер на 4000 лева, поради което сумата в размер на 68,77 лева, явяваща се разлика между чистата стойност по кредита и заплатената от ищеца в полза на ответника сума от 4068,77 лева, е получена без правно основание, поради което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД се явява основателен.

На основание чл. 4 и чл. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/, всички суми подлежат на автоматично превалутиране в евро по официалния валутен курс, с който България се присъединява към еврозоната на 1 януари 2026 г. /1 евро = 1, 95583 лв. /. Съгласно чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ превалутирането от левове в евро се извършва, като стойността в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Получената сума след превалутиране се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: когато третият знак след десетичната запетая е помалък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. От изложеното следва, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата в размер на 35,16 евро.

Относно съдебните разноски:

От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че образуваните по искова молба на П. П. П. пред Софийски районен съд в периода от 16.06.2025 г. до 28.07.2025г. производства за признаване за установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното, договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане на даденото по сключени договори за кредит, пред Софийски районен съд са общо 13. Към момента на образуване на настоящото производство П. П. П. чрез 3 адвокат Г. е подала срещу „НЕТКРЕДИТ“ АД искова молба, по която е образувано гр. д. № 37848/2025 г. по описа на СРС, 165 състав, а в деня на образуване на настоящото производство са образувани още гр. д. № 41540/2025 г. по описа на СРС, 40 състав, гр. д. № 41577/2025 г. по описа на СРС, 35 състав и гр. д. № 41579/2025 г. по описа на СРС, 165 състав. Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав, Определение № 19191/08.10.2025 г. по ч. гр. д. № 10412/2025 г. по ЧЖ-I-Ж състав, ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на правата си по идентични договори за заем между същите страни в едно производство, е образувал няколко искови производства за прогласяване нищожността на идентични по съдържание отделни заемни договори, като с тези свои действа страната се домогва да увели задълженията за разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и същи искове, касаещи договори за потребителски кредити, които макар да представляват самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, респ. основанието на исковите претенции е идентично, като в допълнение исковите молби са типови с идентично съдържание. Формалното упражняване на процесуални права не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца да бъдат присъдени съдебни разноски по всяко едно от отделните производства.