Решение № 1278 от 05.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1278 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно гражданско дело № 20245300502544 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Основно училище „Алеко Константинов“ гр. Пловдив, Булстат 000452967, представлявано от директора М.Н., чрез пълномощника адв. Я. Я., против Решение № 2896 от 26.06.2024г., постановено по гр.дело № 992/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, I гр.с., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Д. Д., ЕГН:

**********, сумата от 2320,62 лв., представляваща неизплатено увеличение на брутната работна заплата по чл. 128, т.2 КТ за времето от 01.01.2023г. до 10.07.2023г., сумата от 899,49 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ, както и сумата от 4551,47 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба - 19.01.2024г. до окончателното им изплащане.

Във възивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържат се доводи, че разпоредбите на подписания на 10.08.2023г. Анекс към Колективен трудов договор от 2022г. не се прилагат за служителите, освободени от заеманата длъжност преди подписването му. Сочи се, че планираното увеличение на индивидуалните работни заплати, макар и считано от задна дата - от 01.01.2023г., ползва само педагогическия и непедагогически персонал, зает в училищното и предучилищното образование към датата на подписването на горепосочения Анекс. В случая ищцата Н. Д. не попада в тази категория, тъй като е била освободена от системата на 1 образованието преди посочената дата, а именно на 10.07.2023г. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждането на разноски.

Решението на ПдРС не се обжалва в частта, с която е отхвърлен като неоснователен искът по чл. 128, т.2 КТ за трудово възнаграждение над уважения размер от 2320,62 лв. до пълния предявен размер от 2464,63 лв., поради което в тази част е влязло в сила. С решението е разпределена и отговорността за разноски, съобразно уважената и отхвърлената част на исковите претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. Д. Д., чрез адвокат Б. П., с който оспорва същата като неоснователна.

Излагат се доводи, че Анексът от 10.08.2023г. урежда права на работниците и служителите, които са в трудово правоотношение с работодателя ОУ „Алеко Константинов“ гр. Пловдив към 01.01.2023г. и след тази дата, независимо кога е извършено прекратяването на правоотношението - преди подписване на този анекс или след това. Поддържа се, че изводите на районния съд са правилни. Моли да се остави без уважение въззивната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като се присъдят и разноски за въззивната инстанция. Не се правят доказателствени искания.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Н.

Д. Д. срещу Основно училище „Алеко Константинов“ гр. Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл. 222, ал.3 КТ за сумата от 2464,63 лв., представляваща увеличение на трудовото възнаграждение за времето от 01.01.2023г. до 10.07.2023г.; сумата от 899,49 лв., представляваща увеличение на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск и сумата от 4551,47 лв., представляваща увеличения размер на обезщетението по чл.

222, ал.3 КТ.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че е работила в ответното училище по трудов договор до 10.07.2023г., когато трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т.

10 от КТ, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва, че през времето на работата си при ответника била член на Синдикат на българските учители в ОУ „Алеко Константинов“ гр. Пловдив, който е страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022г. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят изплатил на ищцата обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, и обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022г. били увеличени минималните основни работни заплати, 2 считано от 01.01.2023г., както и било прието индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са повисоки от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %. С оглед на това ищцата поддържа, че за времето от 01.01.2023г. до 10.07.2023г. има право да получи увеличение на основната й работна заплата с 15 %, или месечно увеличение с 395,78 лева в периода 01.01.2023г. - 30.06.2023г., а за последния месец юли 2023г. - 89,95 лв., пропорционално на отработените дни. Сочи, че за времето от 01.01.2023г. до 10.07.2023г. увеличението на работната й заплата възлиза на сума в общ размер на 2464,63 лева. В тази връзка счита, че увеличението на работната й заплата се отразява и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, което следва да се увеличи с 899,49 лева, както и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11,5 брутни работни заплати, с увеличение от 4551,47 лева. Твърди, че е поканила ответника да изплати доброволно сумите, но получила отказ от негова страна. Претендира направените разноски по делото.

В подадения отговор на исковата молба ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Не оспорва обстоятелството, че ищцата се е намирала в трудово правоотношение с ответника до 10.07.2023г., когато трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се оспорва и че през целия период, докато е работила при ответника, ищцата е била член на Синдикат на българските учители в ОУ „Алеко Константинов“ гр. Пловдив - страна по Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022г., изменен с Анекс № Д01-192/10.08.2023г., въз основа на който са увеличени минималните основни работни заплати от 01.01.2023г. Счита, че ищцата няма право да получи увеличение на основната работна заплата с 15% със задна дата, защото към момента на подписването на анекса към колективния трудов договор - 10.08.2023г. правоотношението на ищцата с ответника било прекратено и не съществувало правно основание, от което да могат да произтичат права за минал период от това правоотношение. Поради това счита, че не дължи на ищцата исковите суми. Посочва, че е безспорно ретроактивното действие на Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01269/06.12.2022г., подписан на 10.08.2023г., който влиза в сила от 01.01.2023г. и предвижда с обратна сила увеличение на заплатите на служителите от 01.01.2023г. Независимо от това сочи, че на ищцата не се дължи увеличен размер на заплата, респ. увеличени размери на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като към момента на подписване на анекса нейният трудов договор вече е бил прекратен. Сочи, че самото увеличение на заплатите се извършва с акт на съответния работодател.

В случая ответникът бил изготвил и подписал допълнителни споразумения с всички служители, които имали действащи трудови договори след подписването на анекса. Сочи, че анексът е влязъл в сила след прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на 10.07.2023г., поради което в нейна полза не е възникнало вземане за увеличен размер на работната заплата, нито за увеличени размери на обезщетенията по чл. 224, ал.1 КТ и чл. 222, ал.3 КТ.

След преценка на ангажираните по делото доказателства във връзка със становищата и възраженията на страните районният съд е приел, че Анекс № Д01-192 към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и 3 училищното образование № Д01-269/06.12.2022г. е подписан на 10.08.2023г., но урежда права на работниците и служителите, които са в трудово правоотношение с работодателя към 01.01.2023г. и след тази дата, независимо кога е извършено прекратяване на правоотношението, преди подписване на този анекс или след подписването му. При използване на понятието „заети“ се имало предвид заетите по трудово правоотношение в този период, а не само заетите по ТПО към датата на подписване на анекса. Увеличението на трудовото възнаграждение се основавало и на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, която в § 3 предвижда, че § 2 влиза в сила, считано от 01.01.2023 г., като по този начин се изпълнявало изискването на ЗНА да се придаде обратно действие на разпоредбите на нормативните актове само по изключение и то с изрична разпоредба. Така с обратното действие на закона, респ. анекса са били преуредени осъществили се юридически факти преди влизане в сила на нормативния акт. По изложените съображения, първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 224, ал.1 КТ в пълните им претендирани размери, а искът по чл. 128, т.2 КТ е уважил до размера на 2320,62 лева, с оглед заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Предмет на въззивно обжалване е решението на ПдРС в частта, с която са уважени осъдителните претенции по чл. 128, т.2 КТ, чл. 224, ал.1 КТ и чл.

222, ал. 3 КТ. В отхвърлителната му част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост - в обжалваната част, а относно правилността е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценката им въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Между страните не е спорно, че ищцата е полагала труд по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***“ и че трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед № РД11-1206/10.07.2023г. на директора на ОУ „Алеко Константинов", гр. Пловдив. Не е спорно между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата е член на Синдикат на българските учители в Основно училище „Алеко Константинов“ гр. Пловдив. Следователно правният спор се концентрира върху въпроса дали дължимите обезщетения и трудови възнаграждения са изплатени в дължимия размер.