Решение № 755 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110103118 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Б. Х. срещу „фирма“ АД.

Ищецът твърди, че на 08.12.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние № *******, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, й предоставил сумата в размер на 800 лева. Срокът за погасяване на кредита бил 30 дни, при годишен лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%, а общата сума, която следвало да върне ищцата била в размер на 824 лева. В чл. 19 от договора било уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в Общите условия относно доход, или с банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. В чл. 29 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 19 от договора, потребителят дължал неустойка в размер на 0,9% на ден от стойността на усвоения кредит. На ищеца била начислена неустойка в размер на 280 лева, като общата сума, която следвало да плати за погасяване на кредита, била в размер на 1104 лева.

Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействиелен, тъй като не бил коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР), липсвала и ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите по кредит. Сочи, че погасителния план бил предвиден промоционален ГПР в размер на 42,58%, а в договора – ГПР в размер на 0%. Намира, че неправилното посочване на ГПР по кредита следвало да се приравни на непосочване на ГПР. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР, тъй като същата неустойка по своята същност представлявала „скрита печалба“, надбавка към главницата, която се плащала периодично. При включването на процесната неустойка към годишния процент на разходите, щяла да се получи стойност, която многократно надхвърля 1 посочения в договора процент. Ищецът излага съображения относно нищожността на клаузата на чл. 27 от договора, регламентираща задължението на потребителя да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение. Сочи, че в глава четвърта на ЗПК било предвидено задължение за кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже да сключи такъв. Намира, че уговорената в чл. 27 от договора неустойка била за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, поради което същата накърнявала добрите нрави. С посочената клауза се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение; посочената неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да бъде събрано от длъжника в срок, каквато била и функцията на мораторната лихва. Непредоставянето на исканите обезпечения по силата на чл. 71 ЗЗД било основание да се иска незабавно изпълнение на цялото задължение, но не и да се иска неустойка. С уговарянето на посочената неустойка се постигало заобикаляне на забраната по чл. 33 ЗПК в случай на забава длъжникът да дължи единствено законната лихва. В случая се стигало до уговаряне на допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорното задължение за предоставяне на поръчителство. Ето защо моли съда да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № *******, сключен между страните на 08.12.2024 г. поради протиоречието му със закона, а при условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането от страна на потребителя при непредоставяне на обезпечение по договора. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество – „фирма“ АД, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете. Излага съображения относно начина на сключване на договора, както и относно действителността на сключения с потребителя договор. Сочи, че атакуваната в настоящото производство неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като излага теоретични съображения относно функцията на неустойката и предпоставките за нейното възникване. Не оспорва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на ГПР по кредита, поради което намира за ненеобходимо назначаването на съдебно-счетоводна експертиза по въпроса. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещни искове за осъждане на ищцата да му заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 800 лева – главница по договор за кредит, а при условията на евентуалност – за осъждане на първоначалната ищца да заплати на ответника на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата в размер на 800 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. Ищецът по насрещния излага съображения за сключен между страните по делото договор за кредит, аналогични на посочените в исковата молба. Сочи, че е изпълнил задължението си по договора, като предоставил на ищцата сумата в размер на 800 лева, но същата не е направила каквито и да било плащания по договора за кредит. Твърди, че общото задължение на ищцата по договора било в размер на 2415,76 лева, от които 800 лева – главница, 24 лева – възнаградителна лихва, 280 лева – неустойка по договора, 1311,76 лева – други разходи. По изложените съображения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ищцата-ответник по насрещния иск не е подала отговор на насрещния иск.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По първоначалните искове:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № *******, сключен между страните на 08.12.2024 г.; при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането от страна на потребителя на неустойка при непредоставяне на обезпечение по договора.

В доказателствена тежест на ищеца така предявения главен иск е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и че договорът е нищожен на посоченото основание.

Между страните е безспорно, а и от представения по делото договор за потребителски кредит №*******/08.12.2024 г. се установява, че страните - ищецът в качеството му на заемополучател и ответника, в качеството му на заемодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за кредит. Съгласно така сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 800 лева при годишен лихвен процент от 36% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%. Дължимата от потребителя сума е посочена като 824 лева, дължима в 30-дневен срок.

В чл. 17 от договора е уговорено, че потребителят следва в 3-дневен срок от подписване на договора да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 ЗЗД и в полза на кредитора, което трето лице се задължава да отговаря по изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително и за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетение, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която на банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В ал. 2 на чл. 19 е посочено, че третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговаря на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява от кредитора.

3

В чл. 26 от договора е предвидено че в случай че потребителя не изпълни задължението си посочено в чл. 19 от договора, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставил обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл. 19 от договора причинява на кредитора вреди в размер на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя при приложението на чл. 45 от общите условия е в размер на 1104 лева, от които – 800 лева главница, 24 лева – възнаградителна лихва и 280 лева – неустойка.

Съдът намира за основателни аргументите за нищожност на договора, поради нарушаване на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Съгласно чл. 4, б. "а" от Дирекитва 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 42,58 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено.

В договора не са посочени взетите предвид допускане при изчисляване на ГПР, което е самостоятелно основание за нищожност на договора.

Ответникът в отговора на исковата молба сочи, че ГПР е изчислен, като не е взимана предвид неустойката за непредоставяне на обезпечение, доколкото същата не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР, като посоченото обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото.

Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски 4 кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 280 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т.е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 400 лева и възнаградителната лихва в размер на 36 % годишна лихва.