Решение № 1980 от 25.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1980 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100105644 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът К. С. С. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, и ответникът ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК 121718407, гр. София, бул. Витоша №99Б.

Предявени са искове с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за сумите:

- 60 000 лева, частично от 80 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, приченени от ПТП настъпило на 08.01.2025г. в гр. София, ул. Проф.

С.К. в района на кръстовището и срещу №18 , между т.а. Ивеко с рег. №********, управляван от Д.Д.Д., и пешеходката К. С. С., ведно със законната лихва от 16.05.2025г.

(датата на исковата молба) до окончателното плащане.

- 340 лева - обезщетение за забава за периода 30.04.2025г.-15.05.2025г.

В исковата молба ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 08.01.2025г. в гр.

София, ул. Проф. С.К., в района на кръстовището и срещу №18, между нея като пешеходец и т.а. Ивеко с рег. №********, управляван от Д.Д.Д.. Ищцата пресичала зад превозното средство, а водачът Димитров предприел маневра движение на заден ход без да се увери, че по този начин не застрашава живота и здравето на друг участник в движението – нарушение на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Били уведомени органите на полицията и съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К-10/08.01.2025г. Било образувано ДП №11003/2025г. по описа на СДВР, пр.пр. №2345/2025г. на СРП.

При сблъсъка ищцата паднала на земята и претърпяла травматични увреждания: контузия на главата и лицето, мозъчна контузия, луксация на дясна лакътна става и фрактура на олекранон с дислокация на фрагменти.

1

Ищцата твърди, че получила мозъчно сътресение, виело й се свят, имала постоянно главоболие и гадене дълго след произшествието. Трудно се концентрирала, имала тежък дискординационен синдром. Получавала кръвоизливи в субарахноидните пространства вляво и дясно фронтално, имало данни за травматична с възможност за преминаване в посттравматична церебрастения. От произшествието получила луксация на дясна лакътна става и тежка фрактура, при която на множество части се раздробил олекранона на дясната ръка, а също получила контузия в областта на гръдния кош и ребрата. След произшествието не можела да се обслужва и облича сама, а прогнозата за възстановяване на ръката й не била добра, имала трудности със съня, общото й здравословно състояние се влошило.

На 31.01.2025г. на основание чл.380 КЗ предявила претенция срещу ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, но обезщетение не й било заплатено.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, противоправно поведение на водача на автомобила, твърдените вреди, причинно-следствена връзка между поведението и вредите, валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на ПТП.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска – липсва акт по чл.300 ГПК, оспорва механизма на ПТП, оспорва да е осъществен фактическият състав на деликта, прави възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че ищецът с поведението си е допринесъл за настъпването на вредите.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е представено споразумение от 12.02.2026г. по нохд. № 16814/2025г. на СРС, видно от което подсъдимият Д.Д.Д., ЕГН:**********, Е ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: на 08.01.2025 г. около 17:30ч. в гр. София, ул. Професор С.К. при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „35”, с рег. № ******** при движение назад с посока от ул.Стефан Илиев към ул.И. Боримечката, нарушил правилата за движението по пътищата: Чл. 40. (1) Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.(2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности реализирал пътнотранспортно произшествие, като по време на маневрата движение на заден ход с управлявания от него товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „35”, с рег. № ******** не изпълнил задължението си да се убеди, че пътят зад управляваното от него пътно превозно средство е свободен и непрекъснато да наблюдава пътя зад управляваното от него пътно превозно средство или да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, като ударил със задната част на товарен автомобил марка „Ивеко”, модел „35”, с рег. № ******** лявата страна на тялото на движещата се зад автомобила пешеходка К. С. С., която паднала 2 на мястото на съприкосновението с пътно превозно средство и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 изразяваща се в следните травматични увреждания: - счупване на олекранона на дясната лакътна става и изкълчването което травматично увреждане е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение движенията на горен десен крайник за срок по-голям от 30 дни, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Определено е наказание пробация, както и лишаване от право на управление на МПС за срок от една година, считано от датата на одобряване на настоящото споразумение – 12.02.2026 г.

От приетия за окончателен доклад и от становищата на страните се установява като безспорно, че към датата на процесното произшествие е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за товарен автомобил Ивеко с рег. № ********, управляван от Д.Д.Д., сключено при ответника ЗД ДЗИ-Общо застраховане ЕАД, както и че ищцата е отправила до застрахователя писмена претенция по реда на чл.380 КЗ на 31.01.2025 г.

По отношение на настъпването и механизма на процесното пътнотранспортно произшествие от заключението към съдебно-автотехническата експертиза се установя, че на 08.01.2025 г. около 17:30 ч. в гр. София, ул. Проф. С.К., в района на кръстовището срещу № 18 и в близост до бл. 18, водачът на товарния автомобил Ивеко с рег. № ******** се е движил към кръстовището и е спрял преди него. В този момент пешеходката К. С. С. е започнала да пресича зад спрелия товарен автомобил в посока към бл. 18, където се намира жилището .

Когато пешеходката се е намирала зад автомобила, водачът е предприел маневра движение на заден ход, при което е застигнал пешеходката и е реализирал удар с нея. В резултат на удара пострадалата е паднала и е попаднала под автомобила. Движението назад е преустановено след подаден сигнал от намиращ се наблизо пешеходец, а непосредствено след инцидента водачът е преместил автомобила напред, за да се освободи пострадалата.

Съгласно експертизата ударът е настъпил на около 7,20 м след ориентир 1 и на около 0,70 м по широчината спрямо ориентир 2, като е прието, че позицията на автомобила в момента на удара кореспондира с позицията му при окончателното спиране след инцидента.

Експертизата установява още, че по цялата дължина на ул. Проф. С.К. не е установена пешеходна пътека, както и че водачът е започнал движение на заден ход без да разполага с реална видимост към пространството непосредствено зад автомобила поради зона на невъзприемане, но това не изключва неговото задължение да се увери, че маневрата е безопасна. От техническа гледна точка като основна причина за произшествието вещото лице сочи субективното поведение на водача, който при извършване на движение на заден ход не се е убедил, че траекторията зад автомобила е свободна и че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението. В експертизата е отразено и че пешеходката, придвижваща се с два бастуна, при възприемане на опасността е направила опит да се върне към тротоара, но не е имала техническа възможност да предотврати удара.

От заключението към видеотехническата експертиза, изготвена въз основа на запис от 3 охранителна камера в района, се установява, че предоставеният видеозапис е непрекъснат и без признаци на манипулация. От него се наблюдава появяването на лекотоварен автомобил в обхвата на камерата, спиране, започване на маневра на заден ход, последващо спиране и действия на водача, включително слизане и насочване към задната част на автомобила, както и наличие на лица зад автомобила, обърнати към земята, непосредствено след спирането. В експертизата е изчислена ориентировъчна скорост на движение назад около 6,8 км/ч. В съдебно заседание вещото лице е потвърдило, че заснетата инфраструктура и обстановка съответстват на мястото на произшествието, проверено чрез оглед на място.

От заключението към съдебно-медицинската експертиза и приложената медицинска документация се установява, че вследствие на ПТП от 08.01.2025 г. ищцата е получила контузия на главата и лицето с хематом в областта на дясната скула, мозъчно сътресение по типа на зашеметяване без пълна загуба на съзнание, минимална травматична субарахноидална хеморагия двустранно фронтално с последваща резорбция, луксация на дясната лакътна става и фрактура на олекранона с дислокация на фрагменти, както и контузия на гръдния кош вдясно. Вещото лице е приело, че описаните увреждания по механизъм и давност съответстват да са получени при процесното произшествие, като травмата на дясната лакътна става е наложила имобилизация за 30 дни и е причинила трайно затруднение в движенията за срок по-дълъг от 30 дни. В експертизата са изложени данни за проведени образни изследвания и консултации, за болничен престой, за медикаментозно лечение и за изписване с препоръки за контролни прегледи и последващо раздвижване и физиотерапия. По възраженията на ответника относно предходна травма на лакътя през пролетта на 2024 г. експертизата сочи, че макар да е имало данни за предходно увреждане в същата област, по делото няма данни за непълно възстановяване, нито предходното състояние да е предпоставило механизма на получаване на процесните увреждания. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че възрастовите изменения и намаление на слуха и зрението не могат да се приемат като решаващи за настъпването на травмите, като могат да имат само ограничено и несъществено влияние при наличие на удар и падане.

От показанията на св. И. Д., непосредствен очевидец, се установява, че е видял как бусът дава назад и удря възрастна жена, която преминава зад него, след което тя попада под автомобила. Свидетелят сочи, че той и водачът са извадили пострадалата и са сигнализирали на спешна помощ и полиция. Заявява, че движението назад е било с много ниска скорост, при сумрак и влажна настилка, и че на мястото не е имало пешеходна пътека. Свидетелят сочи, че преди удара не е възприел пешеходката поради тъмното облекло и осветеността, но е възприел удара и падането, което съответства на установеното от видеозаписа за моментното развитие на ситуацията. Съдът кредитира показанията на този свидетел като непосредствени, логични, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства.

От показанията на свидетелката О. С.а, дъщеря на ищцата, се установява, че на 08.01.2025 г. е била уведомена за инцидента, че на място са пристигнали полиция и линейка, а ищцата е транспортирана във ВМА, където е престояла около една седмица. Сочи, че след изписването ищцата, която живее сама и е десничар, поради увреждането и имобилизацията 4 на дясната ръка не е могла да се обслужва пълноценно, включително да приготвя храна, да пазарува и да поддържа домакинството, и е имала нужда от ежедневна помощ, като периодът на съществена зависимост е продължил приблизително два месеца. Свидетелката конкретизира и особеността, че ищцата се придвижва с два бастуна, поради което ограничението на десния горен крайник е довело до значително затруднение в придвижването и излизането, включително поради необходимостта от опора с двете ръце.