Решение № 222 от 25.11.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Разлог, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. С НП №* от 27.10.2023 г. издадено от Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р., на И.Г.К., с ЕГН*, адрес: г.Б., у.“Д.Х.“№4, са му наложени следните адм. наказания – „ глоба" от 2`000.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за адм. нарушение по състава на чл.174, ал.3 от ЗДвП, "глоба" от 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и „глоба“ от 10,00 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят И.К., който го атакува с искане за отмяната му.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и нарушение на материалния закон.

В проведеното СЗ жалбоподателят И.К. - редовно призован, не се явява, явява се упълномощен представител - адв. К., който поддържа депозираната жалба на основанията посочени в нея. Развива подробни съображения в тази посока в съд. прения и депозирани писмени бележки. Претендира разноски.

НО - Н-к РУ при ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призован, не изпраща представител. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена с/у подлежащ на обжалване акт по чл.58д, т.1 ЗАНН, от санкционираното ФЛ и при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, НП е с изтичащ срок на обжалване на 30.01.2024 г., а жалбата е депозирана на 25.01.2024 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното НП, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В съставения АУАН Серия GA с №* от 19.10.2023 г. е отразено, че на 19.10.2023 г. в 00:22 часа, жалбоподателят И.Г.К. е управлявал специален автомобил марка "Л.Р." с рег. №* (собственост на О.Б.) с посока на движение от у.„И.“ и в района на кръстовище, образувано с у.„Г.А.“ в района на баничарница „Д.“, като същият бил във видимо нетрезво състояние, миришел на алкохол и говорел завалено, след което отказал да бъде тестван с ТС ARDM0190. Последвало издаване на талон за мед. изследване с №*. При проверката 1 жалбоподателят не представил СУМПС и СРМПС част втора.

Същите фактически обстоятелства на въпроизведените адм. нарушения били очертани и в обжалваното НП, а именно, че на 19.10.2023 г. в 00:22 часа, жалбоподателят И.Г.К. е управлявал специален автомобил марка "Л.Р." с рег. №* (собственост на О.Б.) с посока на движение от у.„И.“ и в района на кръстовище, образувано с у.„Г.А.“ в района на баничарница „Д.“, като същият бил във видимо нетрезво състояние, миришел на алкохол и говорел завалено, след което отказал да бъде тестван с ТС ARDM-0190. Последвало издаване на талон за мед. изследване с №*. При проверката жалбоподателят не представил СУМПС и СРМПС част втора.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК: Заверен препис на АУАН серия „GA“ с №*/19.10.2023 г.; Заверен препис на НП №*/27.10.2023 г.; Талон за изследване с №*;

3ППАМ с №*/19.10.2023 г.; Справка за нарушител/водач; Заповед №*/02.12.2021 г.

Изложената фактическа обстановка се допълва и от показанията на свидетелите Х.Н.К., Н.Г.Г. и А.С.К., които кредитира като еднопосочни и непротиворечиви.

Показания в настоящето производство е дал и свидетеля Л.Л., доведен от страна на жалбоподателя, който излага твърдения относно ненадлежно връчване на АУАН, а именно, че същият е връчен на него, а не на нарушителя К..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

АУАН и НП са издадени от компетентни АО, видно от писмените доказателства по делото.

Видно от заповед №*/02.12.2021 г., издадена от Министъра на ВР, полицейските органи заемащи длъжност "мл. автоконтрольор" в СДВР, са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят АУАН по ЗДвП. Отново от приетата като писмено доказателство заповед №*/02.12.2021 г., издадена от Министъра на ВР, се установява че нкът на РУ е оправомощен да издава НП за нарушения на ЗДвП на обслужваната територия.

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Не са допуснати нарушения в процедурата по съставяне на АУАН. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите К. и Г., които са свидетели-очевидци на нарушението, тъй като от показанията им се установява, че двамата са част от екипа, спрял управлявания от въззивника л. а., и са възприели и отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проба с тест за установяване на употребата на наркотични в-ва или техни аналози, както и в присъствието на жалбоподателя. АУАН е подписан от съставителя, свидетеля и свидетел трето лице, тъй като жалбоподателят е отказал да подпише акта.

АУАН и НП имат предвиденото съответно в чл.42, ал.1 ЗАНН и в чл.57, ал.1 ЗАНН съдържание, като както в АУАН, така и в НП, и то при пълна идентичност, се съдържа описание на нарушението с посочване на всички признаци от състава му, описани са обстоятелствата по извършване на нарушението и е посочена нарушената материалноправна разпоредба.

Независимо от извода за липса на процесуални нарушения обаче, съдът намери че НП следва да се отмени, тъй като извършването на адм. нарушение за което е санкциониран въззивникът, не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП предвижда ангажиране на адм. нак. отговорност на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с ТС за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични в-ва или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за мед. изследване и вземане на биологични проби за хим. лабораторно изследване за установяване на концентрацията на 2 алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични в-ва или техни аналози. Нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, би било извършено ако водачът откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на алкохол в кръвта и след това не изпълни даденото му предписание за явяване в болнично заведение за вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични в-ва или техни аналози.

Неявяването на жалбоподателя в лечебното заведение и непредоставянето на проби за извършване на химико-токсикологично изследване следва да се дължи на неговото поведение и да обективира отказа му такова изследване да му бъде извършено. В този смисъл ако водачът първоначално откаже да му бъде извършена проверка с ТС за установяване употребата на алкохол в кръвта, но след това се яви в лечебното заведение и предостави биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, той не би осъществил състава на адм. нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

В случая от гласните доказателствени средства, а и от писменото доказателство - талона за мед. изследване №*, се установява че при извършената му проверка въззивният жалбоподател К. е отказал да бъде изпробван с ТС ARDM 0190 за установяване на употреба на алконол в кръвта.

Не се доказа обаче, че жалбоподателят не е явил в лечебното заведение и по този начин е обективирал съзнателния си отказ да предостави биологични проби за извършване на мед. изследване и вземане на биологични проби за хим. лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Видно от приложения талон за изследване, както и от събраните гласни доказателства, жалбоподателят е отказал да подпише /получи процесния талон, при което са изписани имена на свидетел на отказа, а именно Н.Г., но подпис на свидетеля липсва. Отделно полицейския служител К. /актосъставител/ сочи, че талон за мед. изследване на нарушителя К. не бил връчван, а същият останал в полицията, тъй като това била местна практика.

Съгласно събраните доказателства, не е установено на 19.10.2023 г. жалбоподателят К. да е посещавал лечебното заведение за мед. изследване и предоставяне на биологични проби. В случая се установява, че в талона за мед. изследване свидетелят К. е посочил като време за явяване за извършване на изследване 2,30 мин. във ФСМП-Р., считано от връчването му, но реално, съгласно показанията на същия свидетел, този талон не е връчван на жалбоподателя.

Предвид горното, не може да се направи категоричен и несъмнен извод, че непредоставянето на биологични проби от страна на жалбоподателя се дължи на нежеланието му и на отказа му да предостави такива, а не на невъзможност да направи същото предвид това, че за същият не е бил наясно с какво време разполага и кога е крайният срок за явяването му в болничното заведение.

И адм. нак. също както и нак. обвинение, следва да са доказани по несъмнен и категоричен начин, като адм. нак. отговорност не може да се ангажира на основание на предположения (арг. от чл.84 ЗАНН, вр. чл.303, ал.1 и ал.2 НПК), поради което и доколкото в настоящия случай извършването на адм. нарушение не беше доказано с изискуемата степен на несъмненост и категоричност, съдът намери, че обжалваното НП в тази му част следва да се отмени поради неправилно приложение на материалния закон.

На следващо място съдът счита, че следва да потвърди НП в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, доколкото на първо място процесните нарушения не се оспорват от жалбоподателя, а и видно от показанията на свидетеля Г., жалбоподателят при спирането му е казал, че не носи никакви документи.

При този изход на производството, право на разноски има жалбоподателят и АНО. Искане за присъждане на разноски е направено обаче само от страна на жалбоподателя, който претендира и доказва извършването на такива от 1`000,00 лева - договорено и заплатено адв. възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие и списък с разноски на 3 л.43-45 от материалите по делото. Съдът прецени като основателно наведеното от НО ч/з процесуалния му представител, в представените писмени бележки възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар, съгласно чл.36 от ЗА, във вр. с чл.7 и чл.18 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. В случая и предвид размера на наложената глоба, изчисленото по правилата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, минимално адв. възнаграждение е 500,00 лева, като договореното и заплатено от жалбоподателя възнаграждение надвишава този размер. Съдът намери, че в случая заплатеното от жалбоподателя възнаграждение е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. При преценка дали заплатената от страната цена на адвокатската защита съответства на фактическата и правна сложност на делото, съдът следва да съобрази предмета на делото, положените процесуални усилия по упражняване правото на защита, както и сложността на оказаната правна помощ. В настоящия случай, действително в производството пред настоящата инстанция са проведени 3 СЗ и са разпитани 4 свидетели, но следва да се държи сметка, че с обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за 3 нарушения, че доказателствените искания на жалбоподателя се отнасят до събиране на писмени доказателства и разпит на 1 свидетел, а останалите доказателства са допускани служебно по почин на съда, че възраженията във ВЖ се отнасят само до материална незаконосъобразност на обжалваното НП. Предвид горното, съдът намери, че заплатеното от жалбоподателя адв. възнаграждение, което надвишава с още един път минималното такова, е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Като съобрази предмета на делото, броя на СЗ, извършените процесуалноследствени действия, както и сложността на оказаната правна помощ, съдът намери, че възнаграждението, което следва да се присъди в полза на въззивния жалбоподател, следва да бъде намалено до 500,00 лева.