Решение № 1448 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1448 гр. Варна, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100502151 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 92098/06.12.2023г. по регистратурата на ВРС подадена от Д. К. К. и К. К. К., чрез процесуалния им представител срещу Решение № 3446/26.10.2023г. постановено по гр.д. № ********г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение № 3309/24.09.2024г., с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. А. З., ЕГН ********** пасивно субективно съединени искове, че Д. К. К., ЕГН ********** и К. К. К., ЕГН ********** не са собственици на недвижим имот, находящ се в с.З., ул.“В.“, представляващ реална част с площ от 785 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ************, целият с площ от 1038 кв.м., за която реална част е отреден УПИ ***** в кв.62 по предходен план на селото, при граници на целия имот имоти с идентификатори:

************,

*************************************************************************** и при граници на реалната част

ПИ с ид.

**************************************************** и ************, на основание чл.124, ал.1 ГПК и е ОСЪДИЛ жалбоподателите Д. К. К. и К. К. К. да заплатят на К. А. З. стоР.те разноски по делото в общ размер на 2396,50 лева.

Въззивниците – Д. К. К. и К. К. К., чрез процесуалния им представител заявяват становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Оспорват като неправилни и необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на факта на осъществявано от наследодателите им постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и 1 явно владение по отношение на процесния имот в периода от 1980г. до 1993г. от Д. Н.П., а след това и от тяхната майка Г.Ж. – от 1993г. до ********г., когато тя е инициирала процедура за снабдяване с нот.акт по обстоятелствена проверка. Считат, че съдът е допуснал процесуално нарушение при анализa на събраните гласни доказателства, които в съвкупност с писмените доказателства – запис за собственост в разписния лист към КП на с.З. от 1990г., а също и в регистрите към одобрената през 2015г. кадастралната карта, безспорно установявали, че наследодателите на въззивниците са осъществявали владение по отношение на процесния имот в продължение на повече от 40 години и са демонстрирали намерение за своенето му – действия по организиране на сеитба, засаждане на лозе и др.

Отделно от това считат, че владението за себе си се презумира за владелеца при установено упражняване на фактическа власт от него. Позоваването на изтекла придобивна давност е направено в процедурата по издаване на констативния нот.акт за собственост през 2022г., предвид на това, че същото не е било отнемано и прекъсвано до датата на предявяване на настоящите искове. На това основание молят съдът да приеме, че ответниците са придобили по давност процесната реална част от имота, да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените отрицателни установителни искове за собственост. Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт въззиваемата страна – К. А. З., чрез процесуалния й представител. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано от събраните по делото доказателства, в това число и свидетелските показания. Посочва, че част от разпитаните свидетели дори не са знаели за имота, не са го посещавали до 2022г. и по тази причина нямат впечатления дали е ограден или не. Излагат, че ответниците, чиято е доказателствената тежест не са установили основанието на заявените права, а именно, че са упражнявали владение върху имота – постоянно, несъмнено и необезпокоявано. На това основание моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Моли за присъждане на стоР.те по делото във въззивна инстанция съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

В хода на въззивното производство страните поддържат заявените становища. И двете страни не претендират за присъждане на стоР.те по делото съдебно-деловодни разноски.

При проверка валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваните му части, съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от ищеца К. А. З. в условията на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците Д. К. К. и К. К. К., че не са собственици на реална част от с площ от 785 кв.м. от поземлен имот с ид. ************ по Кадастралната карта, целият с площ от 1038 кв.м., за която реална част е отреден УПИ ***** 2 в кв.62 по предходен план на селото, при граници на реалната част - имоти с идентификатори: ПИ с ид. *************; с ид. ************ с ид. *************; с ид.

************; с ид. ************ и останалата част от ПИ с ид. ************ по Кадастралната карта на гр.В., село З..

С исковата молба, уточнена с молби от 25.04.2024г. и от 27.05.2024г. /в хода на въззивното производство/ ищцата К. А. З. твърди, че е собственик на реална част с площ от 785 кв.м. от ПИ с ид. ************ по Кадастралната карта на с.З., общ. В., целият с площ 1038 кв.м. съвпадаща с УПИ *** *** по регулационния план на селото, като собствеността е придобила по силата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №***, том 5, нот.дело № *************г. по време на брака й. През 2008г. била извършена доброволна делба и процесният имот бил поставен в нейн дял. Излага, че през м.04.2022г. узнала, че лица се подготвят да се сдобият с документ за собственост на горепосочения имот, а след справка установила, че в полза на ответниците е съставен нот.акт за обстоятелствена проверка №**, том 3, рег. №****, дело № *************г. Твърди, че ответниците не са собственици на имота, никога не са го владяли и следователно няма основание да са го придобили. На това основание предявява против тях искове за отричане на правото им на собственост по отношение на процесната реална част с площ от 785 кв.м. от ПИ с ид. ************ по Кадастралната карта/.

При уважаване на исковете се иска и отмяна на съставеният в полза на ответниците Д. К. и К. К. констативен нот.акт за собственост №**, том 3, рег.№****, дело № *************г. на нотариус О.Ш. по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на предявените искове от ответниците Д. К. К. и К. К. К., чрез процесуалния им представител. Заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват твърдението на ищцата, че владее имота от момента на придобиването му, като излагат, че тя никога не го е посещавала, не го е обработвала и не е заплащала данъци за него. Фактическа власт върху имота била установена едва през месец 05.2022 г., когато ищцата се свързала с ответниците, заплашила ги и оградила имота.

Ответниците твърдят, че в периода от 1980г. до 23.08.1993г. фактическа власт по отношение на имота с намерение за своене е упражнявал техният дядо по майчина линия – Д. Н.П., поради което в КП на с. З. от 1989г., и в Кадастралната карта, имотът бил записан на негово име. За периода от 23.08.1993г. до ********г., непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно владение върху имота упражнявала майката на ответниците – Г.Д.Ж., която на 01.10.2020г. подала заявление до Община В. за иницииране на производство за съставяне на констативен нотариален акт за собственост. В хода на процедурата, на ********г. Жекова починала и била наследена от ответниците по делото, които продължили производството с издаването в тяхна полза на оспоР.я нот.акт №**/*******г. Твърдят, че са собственици на имот с ид. ************ по Кадастралната карта на с.З. въз основа на изтекла придобивна давност в периода от 1980г. до 05.2022г., изтекла още през 1995г., поради което имотът е станал собственост на дядо им Д. П. още тогава. Молят предявените срещу тях искове да 3 бъдат отхвърлени като неоснователни.

С Ъ Д Ъ Т , след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеният договор за покупко-продажба обективиран в нот.акт №***, том 5, рег.№ ****, дело № *********г., К. А. Д. е придобила в режим на СИО със съпруга си Т.И.Д. няколко недвижими имота, сред които дворно място с площ от 2260 кв.м по документ за собственост и 1920 кв.м по скица, представляващо имот пл. № *** в кв.****** по плана на с. З., община В., при граници: път, имот пл. №***, път, имот пл. №*** и регулация на с.

З..

С договор за доброволна делба, вписана в Служба по вписванията – В., с вх. рег. № 38609/22.12.2008г., съсобствениците Т.И.Д. и К. А. З. са поделили съсобствените недвижими имоти, като К. З. е получила в дял и е станала изключителен собственик на няколко недвижими имота, сред които празно дворно място, представляващо УПИ *** ***, кв. 62 по плана на с. З., с площ 785 кв.м, при граници: улица, УПИ ******, УПИ **********; ПИ *** и ПИ ***, както и празно дворно място, представляващо УПИ **********, кв. 62 по плана на с. З., с площ 702 кв.м, при граници: улица, УПИ *****, УПИ *** ***, ПИ ***.

Видно от удостоверение рег.№ **************************г., издадено от кмета на Община В., във връзка с подадената от Г.Д.Ж. молба-декларация, по отношение на процесния имот ПИ с ид. ************ по Кадастралната карта на с.З. не е констатирано наличие на съставен АДС до 01.06.1996 г. и АОС до момента на издаване на удостоверението, не е извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Съгласно посоченото в удостоверението, след справка в ОСЗ – В. е установено, че ПИ *** по КП 1981г. и ЗРП от 1990г. на с. З., имотът е записан като двор на Д. Н.П., без документ за собственост.

По делото са представени удостовеР.я за наследници издадени от Община В. на 26.05.2020г. и на 24.02.2021г., видно от които Д. Н.П. е почина на ***********г. и негов наследник по закон е дъщеря му Г.Д.Ж.. Последната е починала на ********г. и е наследена от синовете си Д. К. К. и К. К. К..

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот №**, том III, рег.№****, дело № **********г. Д. К. К. и К. К. К. са признати за собственици, при равни квоти, по давностно владение и по наследство, на следния недвижим имот: ПИ с ид. ************ по Кадастралната карта, находящ се в с. З., общ. В., ул. „В.“, с площ от 1038 кв.м, с номер по предходен план ***, кв.62, парцел *****, при съседи, имоти с идентификатори:

************, ************, *************, ************, *************, ********

По делото е проведена основна и допълнителна Съдебно-техническа експертиза, от чиито заключения изготвени и поддържани в съдебно заседание от вещото лице Р. П. се установява, че имот с ид. ************ по Кадастралната карта е с площ от 1038 кв.м, и той е нанесен върху одобрения със заповед № 10/15.01.1990г. регулационен план. Посочва се, че 4 действащата регулация, според която от ПИ № *** е оформен УПИ ***** с площ от 785 кв.м. не е приложена на място и понастоящем УПИ ***** представлява реална част от ПИ с ид. ************ по Кадастралната карта като същият е отразен в син цвят на приложената към СТЕ комбинирана скица /л.113/. Разликата в площите на двата имота се дължи на неприложената регулация. Вещото лице е изложило и констатациите си за това, че ПИ с ид.

************ по Кадастралната карта е ограден от три страни /изток, север и юг/ с ограда от бетонови колчета и оградна мрежа. В имота нямало изградена сграда.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.В.К., М.И.М., И.В.С., Р. П. С., В.Д.П. и В. С. В..