Определение № 98 от 16.05.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 16.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. К.а при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Светослава Н. К.а Въззивно частно наказателно дело № 20243000600052 по описа за 2024 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК, намиращи приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК. Образувано е по въззивна жалба на осъденото лице Р. А. Н., ЕГН ********** против определение № 24 от 19.01.2024 г., постановено по ЧНД № 528/2023 г. по описа на ОС Добрич, с което е било извършено групиране на наложените на жалбоподателя наказания, а определеното най-тежко е било увеличено по реда на чл.24 от НК.

Предмет на въззивното производство е определение № 24 на ОС Добрич от 19.01.2024 г., постановено по ЧНД № 528/2023 г., с което наложените на ос.лице Н. наказания са били обособени в три групи Първа група: тези по НОХД № 675/2022г. на Районен съд-гр.Добрич и НОХД №146/2017г. на Окръжен съд- гр.Шумен; съдът е наложил за изтърпяване най-тежкото - - лишаване от свобода за срок от една години и пет месеца. На основание чл. 23, ал. 2 от НК към определеното общ най-тежко наказание е присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

Втора група: тези по НОХД № 445/2023г. на Окръжен съд-гр.Добрич и НОХД № 497/2023г. на Окръжен съд-гр.Добрич; съдът е наложил за изтърпяване най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от пет години.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо най-тежко наказание съдът присъединява наказанието глоба в размер на 20 000 лв.

На основание чл. 24 от НК е увеличил неговия срок с две години и е определил първоначален строг режим на изтърпяване.

1

На основание чл. 59 от НК приспаднал времето, през което Р. А. Н. с ЕГН ********** е бил задържан под стража по НОХД № 445/2023г. на ОСгр.Добрич, считано от 11.10.2022г. до 21.12.2022г. и по НОХД № 497/2023г. на ОС-гр.Добрич, считано от 03.08.2019г. до 03.04.2020.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания единствено относно неправилно приложение на чл.24 от НК, като се иска неговата отмяна или намаляване на наложеното най-тежко наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция Н., лично и чрез защитника си адв.В. К., поддържа жалбата в частта й, съдържаща искане за отмяна на приложението на чл.24 от НК.

Прокурорът от АП-Варна намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение за правилно и обосновано.

Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото констатира, че жалбата е допустима и я разгледа по същество.

За да се произнесе с атакуваното определение, ДОС е взел предвид от фактическа страна следните осъждания на Н.:

1. С влязло в сила на 02.10.2000г. определение от 02.10.2000г. за одобряване на споразумение по НОХД № 1235/2000Г. на РС-гр.Добрич, за извършено през м.юни 2000 г. престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. За това осъждане е реабилитиран на основание чл. 86, ал.1, т.3 от НК на 24.04.2003г.

2. С влязло в сила на 03.06.2009г. определение №49/ 03.06.2009г. за одобряване на споразумение по НОХД № 1172/2009г . на РС-гр.Добрич, за извършени на 20.12.2007г. престъпления по чл. 129, ал. 1 от НК и по чл. 261, ал. 5 от НК му е наложено наказание пробация за срок от една година.

3. С влязло в сила на 25.06.2013г. определение №34/ 25.06.2013г. за одобряване на споразумение по НОХД № 998/2013г. на РС-гр.Добрич, за извършени на 18.04.2013г. престъпления по чл. 131, ал. 1 от НК и чл.

216, ал.1 от НК му е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от четири години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е постановено при евентуално изтърпяване на наказанието да бъде приспаднато времето, през което Н. е бил задържан, считано от 20.04.2013г. С постановление № П-22/2022/24.11.2022г. ОП- гр.Шумен е приспаднала от изтърпяване на наказанието времето, през което Н. е бил задържан за срок от 24 часа на 19.04.2013г., както и времето, през което Н. е търпял мярка за неотклонение домашен арест, считано от 11.06.2013г. до 25.06.2013г.

4. С влязло в сила на 04.07.2022г. определение №150/04.07.2022г. за одобряване на споразумение по НОХД № 675/2022г. на РС-гр.Добрич, за извършено на 23.03.2022г. престъпление по чл. 343в, ал. 1 от НК му е 2 наложено наказание пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице -два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок шест месеца.

5. С влязло в сила на 14.07.2022г. определение №160000/ 14.07.2022г. за одобряване на споразумение по НОХД № 146/2017г. на ОС-гр.Шумен, за извършени в периода от 12.04.2014г. до 19.04.2014г. престъпления по чл. 354а, ал.1 от НК и по чл. 242, ал. 4 от НК му е наложено общо найтежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от така определеното наказание е приспаднат периода от време, през който Н. е бил задържан: за срок от 24 часа по ред на ЗМВР на 19.04.2014г., задържане до 48 часа, считано от 20.04.2014г., мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 22.04.2014г., мярка за неотклонение домашен арест, считано от 30.06.2015г., отменена, считано от 20.10.2015г.

С определение № 210 от 12.08.2022г. по чнд № 258/2022г. на ОСгр.Шумен, влязло в сила на 30.08.2022. на Н. е наложено общо най-тежко наказание по нохд № 675/2022г. на РС-гр.Добрич и нохд № 146/2017г. по описа на ОС-гр.Шумен- една година и пет месеца лишаване от свобода при първончален строг режим. На основание чл. 59, ал.1 от НК от това наказание е постановено да се приспадне времето, през което Н.о е бил задържан - една година, четири месеца и седем дни. Към определеното общо най-тежко наказание е присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, наложено по нохд № 675/2022г. на РС-гр.Добрич. Наказанието лишаване от свобода е изцяло изтърпяно, като Н.о е бил освободен на 31.08.2022г. със задържане над определения размер от десет дни.

С определение № 209 от 12.08.2022г. по ЧНД № 253/2022г. на ОСгр.Шумен, влязло в сила на 12.10.2022г. на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложено на Н. общо наказание в размер на две години лишаване от свобода по нохд № 998/2013г. по описа на РС-гр.Добрич при първоначален строг режим. Наказанието, наложено с определение № 34/25.06.2013г. по НОХД № 998/2013г. на РС -гр.Добрич, Н. е започнал да търпи считано от 11.11.2022г., като към 09.11.2023г. същото е било с остатък седем месеца и единадесет дни.

6. С влязло в сила на 07.11.2023г. определение №22/07.11.2023г. за одобряване на споразумение по НОХД № 445/2023г. на ОС-гр.Добрич, за извършено на 11.10.2022г. престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален строг режим и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което Н. е търпял мярка 3 за неотклонение задържане под стража, считано то 11.10.2022г. до 21.12.2022г.

7. С влязло в сила на 13.12.2023г. определение №26/13.12.2023г. за одобряване на споразумение по НОХД № 497/2023г. на ОС-гр.Добрич, за извършено на 03.08.2019г. престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000 лв. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което Н. е бил задържан, считано от 03.08.2019г. до 03.04.2020г.

Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че коментираните деяния са били извършени от жалбоподателя в условията на реална съвкупност и по реда на чл.25, вр.чл.23 от НК и е обособил две групи. По реда на чл.24 от НК ШОС е увеличил размера на определеното за изтърпяване наказание Лишаване от свобода по втората група с две години (2/5) и е наложил на въззивника да търпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от седем години при първоначален строг режим. На основание чл.25, ал.2 от НК окръжният съд е приспаднал изтърпяното от ос.лице наказание „лишаване от свобода” до настоящия момент.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

На първо място жалбоподателят поддържа твърдение за незаконосъобразност на проверяваното определение на ДОС в частта на приложението на чл.24 от НК. Изразява се виждане, че извършеното увеличаване на наказанието противоречи на основни принципи на правото, тъй като по същество първата инстанция не била извършила групиране , а просто събиране на наказанията. Твърди се, че обществена опасност на деянието (не е уточнено кое) и обществената опасност на личността на дееца не били изследвани от окръжния съд.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на наведените в нея доводи, оспорващи единствено правилността на извършеното увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК. Въпреки това обаче въззивната инстанция дължи произнасяне, доколкото е задължена да извърши и служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон.

При тази служебна проверка ВАпС не констатира допуснати нарушения от първоинстанционния съд. На първо място ДОС правилно е определил съвкупностите и е увеличил размера на определеното наказание, съобразявайки предходното богато съдебно минало на жалбоподателя Н. осъждан многократно за извършено документно престъпление, против собствеността, против телесната неприкосновеност на личността и общоопасни престъпления, вкл. и с ефективно търпени наказания „Лишаване от свобода”, които обаче очевидно не са изиграли никаква превъзпитателна и възпираща роля спрямо личността му. В този смисъл и увеличаването на 4 наложеното наказание се явява абсолютно наложително, тъй като противното би било равнозначно на безнаказаност на упоритото престъпно поведение на въззивника. Безспорно Н. е осъден общо с 7 влезли в сила съдебни акта, за извършени тежки умишлени престъпления. В коментираната група обаче попадат само 2 от тях и именно те следва да бъдат ценени при решаване на въпроса за адекватното увеличаване на наказанието, което следва да постигне съответствие с обществената опасност на тези конкретни деяния.

Разгледаните престъпни прояви в коментираната група са престъпления по чл.354а НК – осъденото лице държало с цел разпространение на не малки количества кокаин, екстази и марихуана . Деянията са били извършени в периода 2019 до 2022 година (по-малко от два месеца след като Н. е бил освободен от Затвора). Били са наложени наказания в сериозен размер - 2 и 5 години. За аналогична престъпна деятелност, осъществена през 2014 г. Н. е бил санкциониран с ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година и пет месеца.

Затова наказание „Лишаване от свобода” в размер на 7 години се явява справедливо и съответно на целите, поставени в чл.36 от НК. Само справедливото по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия.

Единственият достъпен механизъм за определяне на съотношението между наложеното и увеличеното наказание, при липса на изрична регламентация в закона, е именно справедливостта. При тази преценка на съда за постигане на справедливост с постановеното увеличение следва отново да се преследва постигане на общите за наказанието цели, визирани в чл.36 от НК. В конкретния случай увеличеното наказание е съответно както на обществената опасност на деянията и на дееца, така и би постигнало предупредителното и превъзпитателното въздействие, както спрямо осъденото лице, така и спрямо другите членове на обществото. В подкрепа на този извод са и данните, постъпили от затворническата администрация на Затвора Варна, където понастоящем жалбоподателят изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода, от които е видно, че рискът от рецидив продължава да е значим – 58 т. Отчетените дефицити са в зоните отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотични вещества и умения за мислене. Осъденото лице е било санкционирано за допуснато дисциплинарно нарушение на 05.03.2024 г. със Заповед на Началника на Затвора Варна.