Решение № 283 от 29.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20211001000611 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по три жалби, подадени от страните в производството срещу първоинстанционно решение № 260357 от 04. 03. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав по т.д. № 8215 по описа на съда за 2013 г., с което са отхвърлени /в частта му по жалбата на жалбоподателя – ищец/, предявените от ищеца „ВИК ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД срещу „ТИТАНИУМ“ АД /производството срещу другия участник в производството на страната на ответника е прекратено, поради заличаването му в търговския регистър, съответно – изгубването на правосубектността му в течение на процеса/, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3, чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том III, рег. № 8440, дело № 389 от 24.03.2008 г. на нотариус Р. Д., вписан в Службата по вписванията с вх. Рег. № 18192, акт № 83, том XLIII, дело № 11678 от 24. 03.

2008 г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, липса на съгласие, накърняване на добрите нрави, и липса на основание, и е прогласен 1 същият договор за нищожен /по жалбата на жалбоподателя – ответник/, поради неговата привидност, на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД, със законните последици, и срещу постановеното по същото дело решение от 05. 05. 2021 г. по чл. 250 от ГПК, с което е оставена без уважение молба на ищеца по делото за допълване на постановеното по делото основно решение.

В жалбата си ищецът иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и отмяна на решението по чл. 250 от ГПК и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени отхвърлените от първоинстанционния съд искове.

С жалбата си ответникът иска отмяна на първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен искът за прогласяване на нищожността на процесния договор, като приведен, и по същество – отхвърлянето и на този иск.

Във въззивната инстанция не са приемани нови доказателства.

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:

Въззивните жалби, като подадени от страни в производството, в законоустановения срок и срещу подлежащи на инстанционен контрол съдебни актове, са процесуално допустими.

Разгледана по същество, същите са неоснователни.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.

127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.

2

Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.

1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.

Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата му, обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради следното:

По жалбата на ищеца срещу основното решение.

Неоснователно е оплакването за неправилност на крайните изводи на първоинстанционния съд в решението му относно неналичие в случая на нищожност на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие със закона. Поддържа се такова основание за нищожност, поради непредставяне при сключването на сделката пред нотариуса, на декларация за произхода на средствата по Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/. Въззивният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на това изискване на ЗМИП към конкретната сделка, с оглед начина на плащане на цената по същата /или поскоро неустановяването на плащане въобще/. Независимо обаче от това въззивният състав намира, че и в такъв случай, и при непредставяне на декларация по реда на ЗМИП, дори и такова представяне да е било необходимо, съобразно изискванията на специалния закон, то отново сделката не би била нищожна, поради противоречие със закона. Непредставянето на декларация не се отразява въобще на валидността на сделката в законоустановената хипотеза в чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, доколкото същата не противоречи на закона в смисъла, вложен от законодателя в установената хипотеза – било с оглед предмета си и целените нея последици, било с оглед валидността на насрещните волеизявления на страните по нея, които в случая в пълнота не противоречат на императивни изисквания или 3 забрани за несъобразено с императивните правила, установени в действащите норми на обективния правов ред за сключването им, и на липсата на такова противоречие, претендираното от ищеца непредставяне на декларация не е от естество въобще да се отрази – същото е от естество да повлече ангажирането на друга отговорност /административна, административнонаказателна, наказателна и/или имуществена/, но не и да опорочи сделката при условията на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Поради изложеното и следва да се сподели крайният извод на първоинстанционния съд за липса на това, процесно основание за прогласяване на процесната сделка за нищожна, въпреки принципната правилност на твърденията на ищеца в насока на това, че съобразно действителният смисъл на действащата към момента на нотариалното оформяне на сделката, разпоредба на специалния закон, нотариусът всъщност е следвало да изиска декларация за произхода на средствата по ЗМИП, доколкото цената на сделката е над 30000 лв., независимо при това от начина на плащане.

Неоснователно е оплакването срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за прогласяване на процесната сделка за нищожна, поради заобикаляне на закона. Както изцяло правилно това е приел и първоинстанционния съд в мотивите си към обжалваното му решение в тази му част, само по себе си извършването на няколко сделки, дори и между свързани лица, и в кратък период от време, не сочи само по себе си за субективното намерение на всяка цена да се постигне забранена от закона цел, чрез позволени само формално, средства, каквито са процесните сделки с транслативен ефект. Още повече това е така, когато същите биват извършвани от търговци, които по занятие извършват търговски сделки с активи, намиращи се в търговски оборот, подтиквани от изцяло търговски съображения за реализиране на печалба, при голямо разнообразие от всички, допустими от закона начини на плащане и обезпечаване на плащанията, при необходимост от набавяне на ликвидни средства по всякакви, допустими и незабранени от закона начини, често – в кратки срокове и при привидна неравностойност на престациите, мотивирани, както се каза, често само от друг, по-належащ търговски интерес. Изцяло недоказани остават по делото в частта им досежно този иск, твърденията на ищеца за наличието у ответника на претендираното намерение за увреждане от субективна страна, както това 4 правилно е приел и първоинстанционния съд в мотивите си към този иск, а евентуалното приемане на същите твърдения за установени с последица найтежката правна санкция по отношение на транслативна сделка между търговци – прогласяването на нищожността на същата, не може да се основава на предположения, каквито всъщност си остават развитите от ищеца и пред първоинстанционния съд, и във въззивната му жалба съображения за предварително и дългосрочно планиране на процесната сделка, като само част от поредица от действия и сделки, насочени срещу /в крайна сметка/ интересите на кредиторите на несъстоятелността. Такива предположения са релевантни за гражданските правоотношения само ако са /и действието им по отношение на същите/, изрично законоустановени, в случая такива законоуредени предположения за специалната цел на участниците в производството, в процесната сделка и в предхождащите, и следващите я други сделки, и действия, не са налице, а житейските предположения са ирелевантни, както за действителността на сделката, така и на произтичащата от нея неоснователност на иска.

По частично изложените в непосредствено предходния абзац съображения за особеностите на търговския оборот, сравнен с гражданския, неоснователно е оплакването срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за нищожност на процесната сделка, поради противоречие с добрите нрави. Поначало това основание за нищожност намира по-ограничено приложение по отношение на чисто търговските сделки, доколкото търговската дейност е винаги мотивирана от постигането на печалба, бива извършвана главно от юридически лица или придобиващи специално заради осъществяването и търговско качество, и отново мотивирани главно от реализирането на печалба физически такива, и приложението на правилата и възможностите за съдебна защита срещу накърняването на добрите нрави, като неписани норми за съобразяване с общоприетите да са и нормативно защитими, общочовешки, социални и морални ценности, особено в материя, като процесната, годна да обуслови съставляващата значителна намеса в общата правната сигурност и тази на оборота, недействителност на сделките, следва да се осъществява, както това е приел и първоинстанционният съд, особено внимателно и при явни, драстични такива нарушения. Със сигурност, отново както това е изложил в мотивите си по този иск и първоинстанционният съдебен състав, простата 5 нееквивалентност на престациите в съотношение дори и като изтъкваното от жалбоподателя в жалбата му едно към три, не сочи на такова тежко нарушение, обосноваващо нищожност на сделката, нито пък такова е налице поради простото неоправдано разместване на блага, както се поддържа в жалбата – същото може да обоснове в други хипотези уважаване на някой от специалните /преферентни/ искове, нарочно законоуредени в материята на несъстоятелността, но не и процесния.

Неоснователна е жалбата в частта и срещу отхвърлянето на иска за прогласяване на нищожността на процесната сделка, поради липса на съгласие – в нито един момент по делото нито се е твърдяло, нито пък може да се приеме да е установено от събраните доказателства, дори и при пълно кредитиране на изслушаните по делото свидетели, липсата на насрещни волеизявления с покриващо се съдържание, и водещи до сключването на двустранен договор с транслативен ефект, какъвто е и процесният, с предмет главните елементи на сделката – имуществен обект – предмет на продажбата, и размерът на цената, задължението за заплащането на която овъзмездява, като насрещна престация придобиването на правото на собственост върху него, и направени от лица с представителна власт – законни/органни представители по отношение на участващите в сделката юридически лица – търговци, и това сочи на неосъществяване в случая на това, претендирано основание за нищожност /останалите, установени по делото обстоятелства, като второстепенни, извън така посочените, главни елементи от предмета на сделката, са ирелевантни за действителността и, оспорвана в производството и на това основание/.