Решение № 287 от 15.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Благоевград, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20261210200601 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. т ЗАНН .

Образувано е по жалба на П. П., подадена чрез адв.А , против НП№261116-000468/23.04.2026г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание-“Глоба” в размер на 153.99 евро /300.00лева/, във вр. с административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на редица процесуалните правила. Алтернативно се застъпва, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован не ангажира процесуален представител по делото. В писмено становище изразява позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на 1 обжалваният акт. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитника на жалбоподателя съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази становищата на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е връчено на жалбоподателя на 24.04.2026г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 05.05.2026г. / Разгледана по същество, жалбата е неоснователна аргументи: при следните

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА:

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, се установи по един категоричен начин, че на 11.04.2026г., около 17.46 часа, жалбоподателят е управлявал ППС, а именно лек автомобил с марка и модел „М “ с рег.№ , категория М1G, негова лична собственост, с прикачено към него ремарке с марка „Б “ и рег.№ и категория 02, собственост на друго лице /А. К /, по ПП1, Е-79, в района на км.376-ПВ Симитли, с посока на движение т гр.Кресна към град Благоевград. На посоченото място жалбоподателят е възприет от контролните органи на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРБлагоевград в състав:свидетелите Я. В. и А. Г., двамата на длъжност „младши автоконтрольори“, които го спрели за проверка. В хода на тази проверка е констатирано, че водача П. не притежава СУМПС от съответната категория, към която спадало управляваното от него ППС.

Управляваното от жалбоподателя ППС било заснето от свидетелите В. и Г. със служебния им таблет и от така направеното заснемане е видно, че действително посоченият в акта лек автомобил е със закачено за него ремарке, 2 чрез което се превозва друг натоварен на ремаркето лек автомобил с марка „.М “ с рег.№ .

Това деЯ.е на жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл.159а, ал.1от ЗДвП, за което св.В., в присъствието на св.Г., е издал на мястото на проверката за П., АУАН серия GA и №4729470,който му е връчен веднага лично и срещу подпис .

Заради констатираното нарушение, св.В. издал на жалбоподателя в деня на проверката и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № , с която на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ ог ЗДвП е разпоредил да се прекрати регистрацията и свалят регистрационните табели на управлявания лек автомобил от жалбоподателя, както и да се отнеме СРМПС на това МПС.

Въз основа на този акт, на 23.04.2026г., Началникът на Група при Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Благоевград, е издал обжалваното НП№261116-000468, с което на основание чл.177, ал.1, т.2, във вр. с чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя, административно наказание “Глоба” в размер на 300 .00 лева в еврова равностойност от 153.99 евро. НП е връчено лично на дееца и срещу негов подпис на 24.04.2026г.

Изложената фактическа обстановка се обосновава и извежда въз основа на посочените писмени доказателства /АУАН, който съгласно чл. 189 се ползва с презумптивна доказателствена сила до оборването му , както и снимка към този акт/, както и с показанията на свидетелите по акта В. и Г.. Двамата свидетели са категорични, че лично са възприели управляването на процесното ППС от страна на жалбоподателя на посочените в акта дата и място, както и, че в хода на извършената му на място проверка е констатирано, че той не притежава СУМПС от необходимата категория за вида на това превозно средство в състав, а именно В+Е.

Видно от представеното извлечение от регистъра на собственост, управляваният от жалбоподателя лек автомобил на процесната дата с рег.№ е собственост именно на П. И. П. с допустима максимална маса от 2950 кг, а на състав от ПС-6550 кг.

От своя страна закаченото за този лек автомобил ремарке с рег.№ е било собственост на А. К и същото е с допустима максимална маса от 1600 кг.

Превозваното на процесната дата чрез посоченото ремарке МПС, а именно лек автомобил с рег.№ е бил собственост на друго лице и е с 3 максимална техническа маса от 1945 кг и в състав –от 3400 кг.

В СРМПС за процесния автомобил, издадено на името на жалбоподателя за управлявания то него автомобил на процесната дата с рег. № изрично е отразено, че този автомобил е лек и от категорията М1G.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, делегирана му изрично със заповедта на посочения държавен орган./т.3.9 /.

По делото е приложено и прието като доказателство и Писмо на Началника на Сектор “ПП” със справка за нарушител /водач , от която е видно, че жалбоподателя е санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП преди процесната дата. Наред с това, от посочената справка се констатира, че жалбоподателят е правоспособен водач от 20.06.2016г., когато му е издадено СУМПС№ за категория В, с валидност до 20.06.2026г., ведно с контролен талон.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, съдът счита, че с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за вмененото му административно нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган и съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН , в това число дата и място на извършване на нарушението, длъжностно лице, което го издава, обстоятелства, при които е извършено, дата и място на установяване на нарушението, правна квалификация на нарушението и доказателства, с които се обосновава. В НП е отразена и санкционна норма, която кореспондира с правната квалификация на твърдяното нарушение.

Неоснователно се явява възражението на защитата за липса на материална компетентност на издателя на НП, след като се доказа с представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, че на Началник група“Сектор ПП“ при ОДМВР, изрично е 4 делегирано такова правомощия от този държавен орган при констатирани нарушения по ЗДвП.

Неоснователно е и възражението за неяснота относно фактическото описание на твърдяното нарушение и начина за извършването му, които са достатъчно конкретно и недвусмислено посочени и пояснени както в АУАН, така и в обжалваното НП. Съдът счита и, че след като изрично е посочено в НП, че нарушението на жалбоподателя е извършено с управление на състава от ППС /лек автомобил и прикачено към него ремарке/, без въобще да притежава за управлението му СУМПС от съответната категория, не е необходимо и задължително да се посочва вида категория на ППС, която П. не притежава и с това не е нарушено и засегнато по никакъв начин и още повече съществено, правото му на защита, именно заради което това му право е упражнено пълноценно и в хода на процеса.

НП и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца /лично и срещу негов подпис/.

Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за непосочване на ЕГН и адреси на свидетелите по АУАН, което не е задължителен реквизит на този документ по чл.42 , ал.1 т.1 от ЗАНН и същите са достатъчно ясно конкретизирани и посочени в процесния акт с три имена и длъжност при санкционния орган .

Ето защо, обжалваното НП се явява издадено в съответствие с процесуалния закон /ЗАНН/ и всички възражения на жалбоподателя в обратна насока не могат да бъдат споделени от съда.

Наред с това, с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен, че жалбоподателят е и извършил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, з а да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, респ. да не е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс 5 и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл. 150а, ал.2, т.6 от ЗДвП, към категория В моторни превозни средства, спадат такива с допустима максимална маса, която ненадвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, като моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, респ. състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg.

От обективна страна, в казуса е безспорно между страните, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил с рег.№ на процесната дата /11.04.2026г., около 17.46 часа/ и на процесното място/ по ПП1, Е-79, в района на км.376-ПВ Симитли, с посока на движение т гр.Кресна към град Благоевград/, който автомобил е с максимално допустима маса по регистрационен талон от 2950 кг. Към този лек автомобил се установи също по безспорен начин с ангажираните гласни и писмени доказателства в процеса, че е имало прикачено и ремарке с рег.№ от категория 02 и с максимално допустима техническа маса по регистрационен талон от 1600 кг.

Така общата максимално допустима техническа маса на този състав от ППС е била към момента на проверката от 4550 кг. /Макар да не е описано в НП, видно от снимката от проверката, направена от свидетелите по акта В. и Г., това ремарке не е пътувало празно, а върху него е бил натоварен и друг лек автомобил с рег.№ с максимална допустима техническа маса по регистрационен талон от 1945 кг./

Предвид изложеното и до колкото между страните няма спор и относно факта, че жалбоподателят е притежавал валидно СУМПС към датата на проверката само и именно за категория „В“ на превозни средства, то очевидно това свидетелство не е съответствало на необходимата категория за управляване на процесния състав от ППС , след като той не попада в нито на от хипотезите на чл.159а, ал.2, т.6 от ЗДвП и общата допустима техническа маса дори без превозвания друг лек автомобил от състава/автомобил и 6 прикачено към него ремарке/, е била над 4250 кг., а именно 4550 кг. За да управлява такъв състав и такава категория от ППС обаче както посочиха при разпита си и свидетелите по акта В. и Г., жалбоподателят е следвало да притежава СУМПС за категория „ВЕ“, предвидена и посочена изрично за такава хипотеза по чл.150а, ал.2, т.7 от ЗДвП и при допустима максимална маса на ремаркето до 3500 кг.