Решение № 2830 от 09.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2830 гр. София, 09.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100109676 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Р. Н. З. срещу Столична община за осъждането й да му заплати сумата от 55 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило на 29.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 900 лева, изразяващи се в разноски за медицински разходи, ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 29.05.2023 г. се движил с колело по ул. „Христо Ботев“ и при пресичането й на кръстовището с ул. „Спортна“ в гр. Нови Искър предната гума на велосипеда попаднала във вдлъбнатина, образувана от две дупки до бордюра на ул. „Спортна“. З. загубил равновесие и паднал върху десния си крак. Изпитал силна болка, а след като се осъзнал, позвънил на тел.

112 и на съпругата си.

В УМБАЛ „Света Анна“ - София се установили счупвания на дясна бедрена кост с размествания. Претърпял операция, след което го изписали на 05.06.2023 г. за продължаване на лечението с прием на медикаменти и ползване на помощни средства при придвижване за срок от 60 дни. За този 1 период З. бил напълно неподвижен и зависил от чужда помощ – на съпругата и децата си. Ищецът страдал и от инсулинозависим диабет, което налагало прецизни грижи, а и забавило възстановяването.

При контролен преглед на 21.07.2023 г. лекарите установили, че е необходима втора операция за ревизия на наранените повърхности, ексцизия на некротични тъкани и поставяне на нов винт. След операцията последвали нови болки, с по-голям интензитет в сравнение с предходната операция.

Приемал и силни обезболяващи медикаменти.

На 09.10.2023 г. се наложила трета операция за отстраняване на имплантите. След изписването отново му дали препоръки за медикаментозно лечение и постелен режим. Предписали му и рехабилитация за възстановяване на двигателните способности.

Възстановителният период продължил повече от шест месеца, което довело до освобождаването му от работа.

От 29.05.2023 г. до момента имал постоянни болки, разстройство на съня, психическа, физическа и нервна болка. Травматичното увреждане довело до скъсяване на десния долен крайник и нарушаване на нормалната походка. Изгубил физическата си активност и не можел да се занимава с дейности, които изискват натоварване.

Произшествието можело да бъде предотвратено, ако пътят бил поддържан в изправно състояние. За неговото стопанисване отговаряла Столична община, поР. което следвало да понесе отговорност за претърпените от З. вреди.

В резултат на инцидента ищецът претърпял и продължавал да търпи болки и страдания, както и неудобства в ежедневието, които оценява на 55 000 лева.

Направил разходи за лечението си в размер на 2 900 лева.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати исковите суми, ведно със законните лихви.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените срещу него искове. Инцидентът се дължал на невнимание от страна на ищеца. Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди счита за завишен и несъответен на представените по делото 2 доказателства. Причината за втората операция бил битов инцидент и не се намирала във връзка с първоначалното увреждане, което не създало и опасност за живота на ищеца. Нямало и допълнително влошаване на здравословното състояние, оперативни усложнения и възпалителни процеси.

Оспорва исковете за имуществени вреди, като не било ясно кое е медицинското изделие за 2 400 лева, а за горницата до 500 лева липсвали документи, доказващи извършването на разходите.

Третото лице помагач на страната на ответника „ВИА Конструкт Груп“ ЕООД оспорва предявения срещу ответника иск с доводи, че не са установени точното местоположение на инцидента и причините за полученото травматично увреждане. Усложненията по време на лечението се дължали на цялостното влошено състояние на организма на ищеца, а втората операция се дължала на битов инцидент. Оспорва и основанието за ангажиране на отговорността му по договор с ответника от 17.06.2019 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел относно механизма на получаване на увредата от ищеца и за търпените от З. неимуществени вреди.

Свидетелят И.З. разказва, че с Р. З. се познават от деца и живеят в един и същи квартал. Срещнали се пред хранителен магазин в кв. „Изгрев“ в гр. Нови Искър и след кратък разговор се разделили, като Р. тръгнал с колело към дома си. След една-две минути З. чул шум, стенания и викове. Р. бил паднал на земята на главната улица „Христо Ботев“, където минавали превозни средства, включително на градския транспорт. Времето било сумрачно, но Р. носел светлоотразителна жилетка. З. отишъл да помогне на ищеца. Видял, че е в тежко състояние. Пострадалият незабавно звъннал на съпругата си и на тел.

112. З. видял дупките на пътното платно, в които Р. попаднал. Те били една до друга, около 50-60 см в диаметър и дълбоки около 10-20 см и се намирали в близост до бордюра на пресечката на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Спортна“.

Впоследствие при ремонт на тротоара, били пооправени и дупките на кръстовището.

За търпените от ищеца болки и страдания в хода на лечението му е разпитана съпругата на Р. З. – П.С.-З.а. През май 2023 г. ищецът й се обадил, 3 че е претърпял инцидент. Незабавно отишла на мястото, което се намирало в близост до дома им. Линейката откарала съпруга й в МБАЛ „Света Анна“. На мястото на произшествието имало дупки, дълбоки около 10 см. З.а се прибрала у дома. След няколко дни лекарите взели решение да направят операция на съпруга й. При изписването го взели с кола, защото Р. не можел да се придвижва. По препоръка на лекарите лежал, забранили му да седи, а и състоянието му не позволявало да прави каквито и да било движения.

Съпругата му се грижила за хигиенно-битовото му обслужване. Ищецът изпитвал неудобство да носи памперси и затова ползвал подлога. Приемал болкоуспокояващи и кръворазреждащи медикаменти. Два месеца З. бил изцяло в легнало положение. При един от прегледите се установило, че се налага хирургическа интервенция за изваждане на винт и поставяне на нов.

След тази операция ищецът отново бил неподвижен и продължавал да приема медикаменти за кръворазреждане. Препоръчали му да започне рехабилитация и З. правел процедури за раздвижване по клинична пътека. След това отишъл на рехабилитация в гр. Банкя за седем дни. Когато се прибрал, започнал да ходи с патерици. През октомври 2023 г. лекарите казали, че трябва да се отстрани един от винтовете. Последвала трета операция и нов прием на медикаменти и обездвижване. През цялото време ищецът изпитвал силни болки, които смущавали съня му. Съпругата му започнала да прави масажи. За придвижването си З. използвал патерици. При ходене изпитвал непрекъсната болка. На 07.01.2025 г. направили четвърта операция и ищецът отново бил неподвижен.

Преди инцидента З. работел в печатница „Биколор“. Шест месеца бил в болнични. Тъй като нямал физическа възможност да се върне на работа, по взаимно съгласие прекратил трудовото правоотношение с работодателя си.

По делото е приета медицинска документация, послужила на вещото лице за изготвяне на съдебно-медицински експертизи. Въз основа на тази документация и след първия личен преглед на ищеца вещото лице е заключило, че описаното увреждане – счупване на дясна бедрена кост в горния й край, довело да трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период повече от 30 дни, се намира в причинна връзка с инцидента на 29.05.2023 г. При нормално протичане на лечението възстановяването отнемало около осем-десет месеца, като през първите три месеца болките били с по-интензивен характер. Ищецът все още се възстановявал, тъй като е 4 получил хипотрофия на мускулатурата на дясното бедро и скъсяване на десния долен крайник с около 2 см.

В съдебното заседание на 24.01.2025 г. вещото лице д-р С. е уточнил, че през първите три месеца интензитетът на болките се определял от зарастването на костта. Втората операция се наложила, защото при контролни рентгенови снимки е установено разместване на винта и е трябвало да се коригира с поставяне на друг. Причината за изместването на винта е или защото не е бил подходящ спрямо дупката, или не е бил сложен на мястото си.

При третата операция е изваден статичният винт, а динамичният е оставен, като целта е била ускоряване на зарастването. Р. З. страдал от диабет тип 1, инсулинозависим, с усложнения, за което имал и решение на ТЕЛК.

Усложненията имали неврологичен характер – полиневропатията с нарушен усет и тремор, нарушения в усета и в походката вследствие диабета. При прегледа З. споделил, че инцидентно приема болкоуспокояващи.

Животозастрашаващи увреди липсвали, но продължителният период на възстановяване, по-дълъг от обичайния (осем-десет месеца), се дължал на диабета и на микроциркулацията.

Във връзка с актуалното здравословно състояние на З. и проведена поредна оперативна интервенция на 07.01.2025 г. е допусната допълнителна съдебно-медицинска експертиза. Според заключението, З. е постъпил за оперативно лечение по повод псевдоартроза след счупване на дясна бедрена кост. Псевдоартрозата представлявала отклонение в процеса на костното срастване при счупване на големите кости на тялото. Извършена е остеопластика чрез вземане на кост от таза и поставяне на мястото на счупването с цел запазване дължината на крайника и по-бързо зарастване на фрактурата. Два месеца след операцията ищецът избягвал да натоварва десния крак. При контролен преглед на 11.03.2025 г. били направени нови снимки и лекарите разрешили постепенно натоварване на десния долен крайник. При повторния преглед обективно е установена накуцваща походка вдясно, хипотрофия на бедрената мускулатура на дясно бедро, надлъжен оперативен цикатрикс по външната страна на дясно бедро, разположен пред предишни оперативни белези с дължина 13 см, с променен цвят на кожата, оперативен белег в областта на десен хълбок с напречен ход и дължина 6 см от мястото на взимане на костния присадък.

5

При прегледа ищецът съобщил за болки и усещане за дърпане в областта на мускулите на дясното бедро.

Отрицателно влияние върху възстановителния период оказвал захарният диабет, но данни за предходно неправилно лечение липсвали. При последната оперативна интервенция пиронът е открит на правилното му място.

Предстояла и нова оперативна интервенция като част от лечебния процес, който все още не бил приключил.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от Р. Н. З. срещу Столична община за заплащане на обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди.

Ищецът извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица, на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В случая Столична община е надлежен ответник именно във връзка с обективната гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗЗД, в качеството й на възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното си бездействие са пропуснали обезопА.ването на уличната мрежа.

За уважаването на така предявените искове за непозволено увреждане е необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане.