Решение № 289 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300502898 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.410 от ГПК, чл.

99 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по подадени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрк.Н.П.-А., съответно – въззивна жалба против Решение № 3043/30.06.2023г., постановено по гр.д.№ 13917/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, X гр.с., в частта, с която е отхвърлен иска на дружеството против И. Г. Р., ЕГН – **********, за разликата над 850 лв. до пълния претендиран размер от 1000 лв. главница; изцяло иска за сумата в размер на 237, 99 лв. – договорна лихва за периода от 17.08.2020 г. до 17.05.2021 г. и изцяло иска за сумата в размер на 435, 17 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.08.2020 г. до 01.08.2022г. вкл., за които суми е издадена Заповед № 5602/ 03.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11214/ 2022 г., по описа на Районен съд- Пловдив, XVIII гр.с., както и да заплати сумата в размер на 860 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за 1 предоставено на ответника И. Г. Р. безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат, определено на осн. чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата; както и да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 70 лв.- разноски за изготвяне на допуснатата по делото допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. Моли да бъде отменено в обжалваните части и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи изцяло исковата претенция.

Съответно е подадена и – частна жалба против Определение № 10313/12.09.2023г., постановено на осн. чл.248 от ГПК, с което Районният съд е оставил без уважение искането на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940 за изменение на постановеното по делото Решение № 3043/ 30.06.2023г. в частта касаеща разноските, като бъде редуциран определеният в полза на адв. Н.И.И. адвокатски хонорар за процесуално представителство на ответника И. Г. Р., ЕГН ********** в рамките на исковото производство, както и е допълнил Решение № 3043/ 30.06.2023г., постановено по гр. д. № 13917/ 22г., по описа на РС- Пловдив, X гр. с., като е осъдил дружеството да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН - **********, САК, съдебен адрес - гр. София, ул.

***, офис- партер, още и сумата в размер на 177, 11 лв., представляваща адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, за предоставена правна защита и съдействие на И. Г. Р., ЕГН ********** в рамките на заповедното производство ч.гр.д. № 11214/ 2022г., по описа на РСПловдив, XVIII гр. с.

Въззиваемата страна И. Г. Р., ЕГН – **********, депозира писмен отговор, че въззивната жалба е изцяло неоснователна.

По частната жалба е депозиран писмен отговор от адв.К.Б. и адв.Н.И., че е изцяло неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

I.По въззивната жалба.

2

Пред Районен съд – Пловдив от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подадена искова молба, с която посочва, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за паричен заем № 434681 от 15.07.2020г.

По силата на цитирания договор, ответникът усвоил сумата от 1000 лв., която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва на 10 месечни вноски до дата 17.05.2021г.

С Приложение № 1 от 26.08.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия / от 26.08.2021г., вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме от съда, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, направено е искане това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Изтъкнато е, че длъжникът не е изпълнил точно задължението си по кредитното правоотношение, поради което дължи освен главницата и договорната лихва, така също и мораторна лихва в горепосочения размер.

Ответникът И. Г. Р. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се осъществената цесия, а оттам и материалноправната легитимация на ищеца да претендира изпълнение по кредитното правоотношение. Оспорва се усвояването на посочената в договора главница. Въвежда възражения, че процесният договор е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗПК.

Поддържа, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР и какви компоненти са включени в нея. Изтъква, че по силата на договора е дължима неустойка при непредоставяне на обезпечение, която обаче не е включена в ГПР. Поддържа, че изискванията за обезпечението са на практика неизпълними за длъжника, поради което и самата неустойка не цели да обезщети кредитора, а да го обогати. Възразява и затова, че договорената лихва е в прекомерен размер и противоречи на добрите нрави.

Релевира възражение за погасителна давност.

Районният съд, за да отхвърли иска в описаните по-горе обжалвани части на решението, излага основни съображения, че

3 от писмените доказателства по делото се е изяснило, че между „Сити Кеш” АД и И. Г. Р. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № 434681 от 15.07.2020г., по силата на който на ответника е предоставена сума в размер от 1000 лв. /л. 12- 15/.

Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 40, 05%, годишният процент на разходите е 47, 71 %, а задължението следва да се погаси на десет месечни вноски.

В чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит изрично е посочено и че сумата в размер от 1000 лв. се предава на длъжника в брой и договорът служи като разписка за получената сума. Предвид на това, е наложен извод, че ответникът е усвоил в цялост предоставения му финансов ресурс по процесния Договор за паричен заем № 434681/ 15.07.2020г., който възлиза на 1000 лв. По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Р. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към кредиторното правоотношение.

Районният съд е кредитирал Основното заключение на ССЕ, според което длъжникът е усвоил предоставената му сума в размер от 1000 лв.

Вещото лице е направило констатации, че във връзка с кредитното правоотношение, ответникът Р. е извършил погашения в общ размер от 150 лв., която кредиторът счетоводно е разпределил, както следва: 100 лева- за погасяване на неустойката и 50 лева за заплащане на дължими по договора такси. В заключението на вещото лице е отразено също така, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда /02.08.2022г./, задължението на ответника, съобразно счетоводна справка на ищца е, както следва: 1000 лв.- главница, 237, 99 лева- договорна лихва за периода 17.08.2020г.- 17.05.2021г. и 198, 62 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода 18.08.2020г.- 02.08.2022г.

Районният съд е кредитирал и изготвеното Допълнително заключение на ССЕ, че в размера на посочения в Договора ГПР са включени единствено разходите за договорна лихва. Вещото лице е посочил, че при включване на вземането за неустойка ГПР нараства с 494, 268 %. Последното обстоятелство е разяснено и от вещото лице в рамките на процедурата по приемане на заключението в открито заседание на 20.06.2023г.

Районният съд е посочил, че освен по изрично възражение, следи и 4 служебно за нищожност на договора и когато:

1/. е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства;

2/. е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/;

3/. е налице противоречие с добрите нрави - съгласно Решение № 229/21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС;

4/. е налице неравноправна клауза.

Районният съд е аргументирал, че между "Сити Кеш" ООД, като заемодател, и И. Г. Р., като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв. Съобразно изрично отразеното в чл. 4, ал. 1 от процесния договор за кредит, длъжникът е усвоил предоставения му финансов ресурс в брой, като договорът има силата на разписка за получената сума. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова и поради това страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон, а именно ЗПК. В конкретния случай, съобразно чл. 8 от договора, кредиторът изисква заплащането на сума в размер от 1 112, 01 лв. неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение.

Разпоредбата на чл. 6 от Договора във вр. чл. 9, ал. 2 от Общите условия към него, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: едно или две физически лица- поръчители, които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания, или банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора за кредит. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 8 от договора и съпоставянето им с 5 естеството на сключения договор за паричен заем, налагат извода, че по своето същество те представляват скрито възнаграждение за кредитора, което последният е прикрил, наричайки го неустойка.

Изискванията, които клаузите на чл. 6 от Договора, вр. чл. 9, ал. 2 от Общите условия възвеждат за потребителя са на практика неосъществими за него, като потребителят очевидно не ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по договора, за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях.

Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели единствено да капитализира допълнителен приход. Кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към разходите по кредита, като по този начин директно нарушава нормата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В погасителния план към Договора, кредиторът изначално е разсрочил вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“.

Районният съд е наложил правен извод, че вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите. Това е окачествено като нелоялна и по – специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО (директивата адресира нелоялните търговски практики), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

Потребителят е поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Съгл. чл. 3, ал. 12 от Договора е посочено, че общата сума, която потребителят ще заплати в края на договора е 1237, 99 лв.

Разпечатката съдържа 45 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5cee56c3-61ed-4920-9ce9-08c656dd65d1