Разпореждане № 3011 от 15.07.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3011 гр. Разград, 15.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД И. ТОДОРОВА, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Частно гражданско дело № 20263330101456 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „Мост Финанс Мениджмънт” АД за издаване на заповед за изпълнение срещу Б. М. П., ЕГН **********, адрес: гр.С.******, общ. Столична, обл.

София за заплащане на сумата 365.92 евро главница за погасяване на паричен заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /04.07.2026г./ до окончателното и изплащане, 65.41 евро възнаградителна лихва за периода от 06.05.2023 г. до 06.05.2025 г., мораторна лихва 56.95 евро за периода 23.04.2025 г. 04.07.2026 г. и разноските по делото.

Във връзка с Разпореждане № 2817 / 06.07.2026г., заявителят е пояснил, че длъжникът не е извършвал плащания към първоначалния кредитор в общ размер на 822,02 евро, с левова равностойност 1 607,74 лева, която сума е приспадната съразмерно от главница и договорна лихва. Въз основа на тези твърдения на заявителя и представените от него към заявлението доказателства, съдът намира, че:

Законодателната цел на възстановеното с глава тридесет и седма от ГПК заповедно производство е да спести воденето на искови процеси относно безспорни вземания. Целта на производството е да се провери дали предявените за плащане вземания са спорни.

Проверката на съда в заповедното производство цели установяване дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е в противоречие със закона или добрите нрави, дали не се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, респ. дали не е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 ГПК и с оглед потенциалното исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Преценката за спазване на посочените разпоредби в заповедното производство е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договори и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

В контекста на изложеното съдът констатира, че по силата на договор за стоков заем 1008678 от 06.05.2023 г., сключен с „Банка ДСК“ АД на длъжника е отпуснат стоков кредит в размер на 1499 лв. за закупуване на SONY SHAKE X30. В договора е предвидено сключване на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по Пакет „Стандарт 150 +" с еднократна застрахователна премия в размер на 280.60 лв. Полицата не е представена, няма данни и сумата да е заплатена към застрахователното дружество от страна на кредитора Банка ДСК АД. Видно от погасителния план, главницата е в размер на 1779,60 лв., като липсва информация как е формирана тази сума и какво представлява разликата над покупната стойност.

С оглед изложеното, съдът намира, че включването на застраховката към договора за кредит оскъпява същия, което не е включено при формиране на ГПР. Некоректно посочения в договора ГПР препятства потребителя да прецени реалната стойност на поетото задължение.

1

Отделно, съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България и да съобрази санкцията, предвидена за нарушение на последната императивна норма, а именно разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.

4, се считат за нищожни. За да прецени годишния процент на разходите в настоящия случай, съдът следва да вземе предвид включените в погасителния план суми над 1499 лв.

/застраховка и такса/, с което ГПР достига 71,41 % и фактически надхвърля допустимия към датата на сключване на договора петкратен размер от 63,85 % на годишна база.

Нарушаването на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК по процесния договор на основание чл.19, ал.5 от ЗПК води до недействителност на всички клаузи, предвиждащи разходи по договора, поради което заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за други вземания.

В тази връзка и доколкото предоставената на длъжника в заем сума – главница по договора е в размер на 1499 лв. и същата съгласно признатото от заявителя, че са извършени плащания в размер на 1607,74 лв., е погасена в цялост, искането за издаване на заповед за изпълнение за заявените суми, следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Мост Финанс Мениджмънт” АД, ЕИК 200385975, седалище: гр.София 115Е, ет.4, e-mail: **********, общ.Столична, обл.София, Представител К. М. М., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в негова полза срещу Б. М. П., ЕГН **********, адрес: гр.С.******, общ. Столична, обл. София за заплащане на сумата 365.92 евро главница за погасяване на паричен заем № 1008678 от 06.05.2023 г., сключен с „Банка ДСК“ АД и цедиран на заявителя, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /04.07.2026г./ до окончателното и изплащане, 65.41 евро възнаградителна лихва за периода от 06.05.2023 г. до 06.05.2025 г., мораторна лихва 56.95 евро за периода 23.04.2025 г. 04.07.2026 г. и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

2