Решение № 6098 от 31.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41814/2025
- Вид
- Решение № 6098
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 17, ал. 2, т. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 19, ал. 8 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 4 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 51, ал. 2 и ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 6098 гр. София, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110141814 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на *********************** (ЕС), находяща се в ************************, чрез професионалния домоуправител ************************, срещу ****************, ЕИК: **************, с адрес:
***********************, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 50, ал. 1, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 148 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец 06.2022г. до месец 06.2025г., както и сумата от 598 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за периода от месец 06.2022г. до месец 06.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2025г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът **************** е собственик на самостоятелен обект - апартамент № 8, находящ се в етажната собственост на ****************************. Излага, че на проведено общо събрание на ЕС от 02.12.2020г. е било взето решение етажните собственици да внасят ежемесечно следните суми: вноска за домоуправител в размер на 7 лв. на апартамент, вноска за режийни разходи на стойност от 9 лв. на апартамент и вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 4 лв. на апартамент. Посочва, че на общо събрание от 15.04.2025г. било взето решение за увеличаване на месечната вноска за домоуправител от 7 лв. на 9 лв. на апартамент.
Поддържа, че ответникът в качеството си на етажен собственик не е заплатил дължимите месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец 06.2022г. до м.06.2025г., чиято обща стойност възлизала на 148 лв., както и месечните вноски за поддръжка и управление на общите части в периода от месец 06.2022г. до м.06.2025г. в размер на 598 лв.
Поради изложеното счита, че в негова полза са възникнали процесните притезания. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за недопустимост на предявените искове. Твърди, че е погасил 1 претендираните суми, както и направените от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Моли за прекратяване на производството.
В съдебното заседание, проведено на
17.02.2026 г., ищецът
*********************** (ЕС), находяща се в ***********************, представлявана от ************************, редовно призован, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът ****************, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П-Г, която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете, като се съобрази извършеното погасяване на вземането.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 38, вр. чл. 51, ал.1 от ЗУЕС на основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца бе да докаже, че ответника е собственик на самостоятелен обект на правото на собственост в сграда в режим на ЕС, че са взети посочените в исковата молба решения за заплащане на горепосочените разходи по пера за управление и поддръжка на общите части на СЕС, за Фонд „Ремонт и обновяване“, размера на претенциите и тяхната изискуемост.
В конкретиката на случая доколкото от ответника се представят доказателства за извършено плащане на задължението, съдът приема, че страните не спорят по предмета на спора, а именно: че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата на ЕС. Съдът приема, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата на ЕС и притежава припадаща се част на притежаваната от него идеална част от общите части на сградата.
Приет е по делото Протокол от ОС на ЕС от 02.12.2020г., от който се установява, че ******************** е избран за професионален домоуправител, и считано от 02.12.2020г. е сключил с ЕС договор за поддръжка на общите части и управление на ЕС. Приет е по делото и протокол от ОС на ЕС от 15.04.2025г., от който по т.2 от него е взето решение да бъде преподписан договора с ************************, считано от 15.04.2025г. за срок от две години, след което на 15.04.2025г. е подписан отново договор за услуга пакет „управление на ЕС и поддръжка на общите части“. Исковата молба е подадена от процесната ЕС, представлявана от ******************** – **********************. В тази връзка, съдът взема предвид, че ЗУЕС изрично предвижда възможността за сключване както на договор за възлагане на управлението на физически лица или на юридически лица, които не са собственици в ЕС /чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС/, така и на договор за поддържане на общите части на сградата /чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС/. ************************ е юридическо лице, на което по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС вр. чл. 23, ал. 4 ЗУЕС са възложени правомощията на управителя включително и тези уредени в чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, а именно да представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Поради това съдът намира, че към 28.07.2025г. – датата на подаване на исковата молба, ************************ е било надлежно упълномощено да изпълнява правомощията на управителя, поради което ищецът притежава активна процесуална и материална легитимация по спора.
По делото е представен и приет протокол от ОС на ЕС от 01.12.2020г., както и протокол от ОС на ЕС от 15.04.2025г. в който е обективирано решение за събиране на месечна вноска за домоуправител от 7,00 лева, за режийни разходи от 9,00 лева и за Фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 4,00 лева, а с решението от 15.04.2025г. е взето решение месечната вноска за домоуправител да се увеличи от 7,00 лева на 9,00 лева. Не се оспорва твърдението на ищеца за дължимост на процесните суми. С оглед на приетото за безспорно в производството, а именно качество на ответника на собственик на процесния самостоятелен обект в сграда в режим на ***********************, както и отсъствието на предпоставките на чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС то ответникът е носител на задължението, за 2 заплащане на горепосочените суми, а и релавантните за спора факти и обстоятелства не се оспорват от ответника.
По делото в доказателствена тежест на ответника е да докаже положителният факт на заплащане на процесните суми. В тази връзка с платежно нареждане от 31.10.2025г. с посочено основание „разноски по изп.дело № 41814 от 2025г.“, като с писмо на ответника с вх. № 365977/07.11.2025г. е уточнено, че посоченото „разноски по изпълнително дело № 41814 от 2025г.“ да се чете „гр.д. № 41814/2025г.“, ответникът посочва, че е заплатил процесното вземане с превод на сума в размер на 1160,92 лева, като твърди, че с нея е погасено процесното вземане изцяло, ведно с претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева и държавна такса в размер на 14,92 лева.
Съдът намира, че следва да съобрази така извършеното плащане на основание чл.
235, ал.3 от ГПК, като ищецът в срок до проведеното о.с.з. не е възразил че плащането касае именно процесното такова. Видно е че е посочено настоящото гражданско дело и сумата е преведена по посочената от ищеца с молба от 18.09.2025г. с вх. № 305587 банкова сметка.
По делото обаче следва да се посочи, че неправилно ответникът е третирал присъждането на разноските по спора като при сключена спогодба или споразумение след проведена процедура по медиация по смисъла на чл.78, ал.9 от ГПК, поради което е заплатил разноски само в размер на 14,92 лева за държавна такса и в размер на 400,00 лева за адвокат. В случая не е налична горепосочената законова хипотеза. При този изход на спора и поставената правна рамка, ответникът дължи освен процесната сума от 746,00 лева и законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 28.07.2025г. до окончателното плащане, тоест до 31.10.2025г., която съдът служебно изчисли на сумата в размер на 27,11 лева, или с оглед спорното процесно вземане установена за плащане по делото е сума в размер на 773,11 лева, която съдът намира, че е погасена от ответника. По изложеното съдът намира, че исковете следва да се отхвърлят поради установено плащане в хода на процеса.
Длъжими с оглед изхода на спора са и реализираните в цялост разноски от ищеца в размер на 50,00 лева за държавна такса и в размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на л.74 от досието по делото. Или общо сума за разноски в размер на 550,00 лева, от която сума ответникът установява заплащане на сума в размер на 387,81 лева, като остава за заплащане сума за разноски в размер на 162,19 лева. Сумите за разноски са дължими от ответника, тъй като плащането фигурира в хода на производството, което обосновава извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото поради което следва в цялост да понесе отговорността за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *********************** (ЕС), находяща се в ************************, чрез професионалния домоуправител
************************, срещу ****************, ЕИК: **************, с адрес:
***********************, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50, ал. 1, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 75,67 евро, с равностойност в лева от 148 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от месец 06.2022г. до месец 06.2025г., както и сумата от 305,75 евро, с равностойност в лева от 598,00 лева, представляваща незаплатени месечни вноски за управление и поддържане на общите части на етажната собственост за периода от месец 06.2022г. до месец 06.2025г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2025г. до окончателното плащане, поради извършено плащане в хода на процеса.
3
О С Ъ Ж Д А ****************,
ЕИК:
**************, с адрес:
*********************** ДА ЗАПЛАТИ на *********************** (ЕС), находяща се в ************************, чрез професионалния домоуправител
************************, сумата в размер на 82,93 евро, с равностойност в лева от 162,19 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4