Решение № 260041 от 24.11.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260041 гр.

Хасково, 24.11. 2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, наказателна колегия, в публично заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : Милена Петева

Членове : Филип

Филипов

Капка Вражилова при участието на секретаря Димитрийка Христова и прокурора Петър Мидов, като разгледа докладваното от мл. съдия Вражилова ВНОХД

№ 360 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия М.Т.П., действащ чрез защитника си адв.В.Ч.-*** срещу Присъда №40 от 25.06.2020г., постановена по НОХД № 19/2020г. по описа на РС-Хасково.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343б ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание чл.55 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и на наказание „глоба“ в размер на 400 лева. На основание чл.343г от НК съдът му налага и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като приспада времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право принудително по административен ред, считано от 11.02.2019г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, изразяващи се в неправилна оценка на събраните в съдебното следствие доказателства. Прави се възражение срещу недопускането на направеното в хода на разглеждане на делото пред първата инстанция доказателствено искане, касаещо назначаването на повторна графическа експертиза относно авторството на текста и подписите в Талон за медицинско изследване с №0027793, приобщен към материалите по делото. Сочи се, че по този начин първоинстанционният съд е нарушил правото на защита на подсъдимия. В тази връзка се прави доказателствено искане пред въззивната инстанция да бъде назначена повторна или тройна графическа експертиза относно авторството на подписите и изписания ръкописен текст от името на подсъдимия в Талон за медицинско изследване с №0027793.

Иска се от въззивната инстанция отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият и защитника му не се явяват и не депозират становище по жалбата.

Представителят на

Окръжна прокуратура- Хасково изразява становище за обоснованост и законосъобразност на обжалваната присъда и предлага на въззивния съд нейното потвърждаване. Счита, че районният съд е извършил подробен и прецизен анализ на събраните доказателства и обосновано е стигнал до извода за виновността на предаденото на съд лице. Намира определеното от първоинстанционния съд наказание за съобразено с обществената опасност на деянието и дееца.

Хасковският окръжен съд, след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл. 314 от НПК и като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В първоинстанционното производство било прието за установено това, че на 11.02.2019г. около 23.00ч. полицейските служители- св. Р. Т. и И. М. били на работа като автопатрул с установъчен пункт в гр.Х., на бул.„Св.Св.К. и М.", до магазин „Н.". С оглед изпълнение на служебните си задължения свиетелите спрели за проверка лек автомобил, марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег.№ *******, управляван от подсъдимия М.Т.П., чиято самоличност била надлежно удостоверена.

В хода на проведения разговор между полицейските служители и подсъдимия, последният заявил, че е употребил алкохол- бил изпил една бира. В тази връзка на място бил извикан екип на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР- гр.Х., а именно- свидетелите Ж. И. и Д. Б. След извършена от тях проба на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен №ARBA-0065 за наличие на етилов алкохол в издишания от него въздух, бил отчетен положителен резултат от 0,62 промила. Междувременно св.Ж.И. издал и връчил на подсъдимия талон за изследване с №0027793. В него подсъдимият собственоръчно написал, че приема пробата.

На подсъдимия бил съставен АУАН, серия Д

№801432/11.02.2019г. и отнето СУМПС с ЗППАМ №1970з-188/11.02.2019г.

Приетата за установена фактическа обстановка от първостепенния съд е изведена от свидетелските показания, приетото експертно заключение, разпита на вещото лице и писмените доказателства, прочетени и приети на основание чл. 283 от НПК.

Доказателствените източници са обсъдени, макар и лаконично, от първоинстанционния съд при спазване на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК.

От настоящия състав на съда, беше извършена цялостна проверка на правилността на присъдата и анализ на събрания в хода на проведеното съдебно следствие от първа инстанция доказателствен материал, които не променят изводите по съществото на казуса в претендираната от защитата оневинителна насока.

На първо място установен е фактът на управление на МПС от подсъдимия на инкриминираното място и време, констатирано от свидетелите Р. Т. и И. М.

На следващо място на дееца е извършено тестване с годно, преминало на 24.10.2018г. съответната проверка /с протокол рег.№3286р-50099/25.10.2018г./ техническо средство за употреба на алкохол- „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен №ARBA-0065, от св.Ж. И., което отчело положителен резултат от 0.62 промила.

Подсъдимият собственоръчно вписал в издадения му от св. Ж. И. Талон за изследване с №0027793, че приема пробата, след което се подписал на указаното за провереното лице място в документа- обстоятелство установено от приетата СГЕ.

Първоинстанционният съд е не е отдал нужното внимание в мотивите си към постановената присъда относно достоверността на изложеното от четиримата свидетели полицейски служители, от които пряко се извличат факти по деянието, описано в обвинителния акт. Настоящият съд констатира, че показанията на тези свидетели са били подробни и изчерпателни в свободния си разказ пред съда и не е било нужно да се четат показанията им от досъдебното производство. Поради това, за настоящия съд е достатъчно за формиране на горните факти да се ползват показанията на тези свидетели, дадени непосредствено пред съда, ведно с предявените им писмени доказателства, за които са дали изчерпателни сведения за обстоятелствата, при които са съставени.

Показанията на същите относно проведената процедура по проверка и тестване на подсъдимия съответства на приобщените към делото писмени доказателства- талон за изследване №0027793, Протокол рег.№3286р-50099/25.10.2018г. за извършена на 24.10.2018г. проверка на средства за измерване на алкохол, след които и процесния Дрегер 7510 с фабричен №ARBA-0065, както и разпечатка за извършено с него на 11.02.2019г. в 23.36ч. отчитане на резултат от 0.62 промила. Това се установява и безпротиворечиво от свидетелите, като всеки от тях заявява за отчетен положителен резултат за употреба на алкохол, отговарящ на споделеното от подсъдимия за предходна такава консумация, както и на заявеното от него в писмен вид съгласие с установената проба.

Логично при това положение и при наличието на категорично заключение на вещото лице по приетата СГЕ РС-Хасково е отхвърлил искането на защитата за провеждане на повторна съдебно-графическа експертиза на почерка и подписа, положени от името на подсъдимия в талон за изследване №0027793. Разпитано в хода на съдебното следствие пред първата инстанция вещото лице Б. Г. е категоричен в експертния си извод, че на коментираното място в процесния талон за иследване текстът е изпълнен и подписът е положен от подсъдимия. От обстоятелствената част на приетата съдебно-графическа експертиза се установява, че устойчивостта на откритите съвпадения, между снетите в необходимия обем и при спазване на съответната процедура сравнителни образци от почерка и подписа на подсъдимия и тези, положени в изследвания талон с №0027793, образуват идентификационна съвкупност, достатъчна за обосноваване на категоричен извод относно авторството им. Вещото лице е изследвало строежа на подписа, доминираща посока на движение на ръката, разтегнатост и свързаност, както и общите и частни признаци на сравнителните образци от подписа и почерка на подс. М.П.. Вещото лице е отдало и нужното внимание на идентифицирането на подписа и почерка в обекта на изследване от гледна точка на общите и частните признаци, преценени комплексно, и е ползвал сравнителен идентификационен метод при изготвяне на заключението.

Настоящият съд няма основание да не се довери на обективността, липсата на заинтересованост и наличието на нужната квалификация на експерта да изготви заключението.

Тук следва да се обърне нужното внимание на исканията на защитата за назначаване на повторна експертиза, по които първоинстанционният и настоящият въззивен състав са се произнесли с протоколни определения, с които са ги отхвърлили, поради липса на предпоставките по чл. 153 от НПК.

В настоящия случай е подложен на експертиза оригиналният екземпляр от Талона за изследване, приложен по настоящото дело от органа, провел административната преписка, поради което липсват обстоятелства, които да влияят на достоверността, пълнотата и обосноваността на оспорваното експертно заключение.

Безспорно обстоятелството, че заключението не удовлетворява една от страните не е основание за назначаване на повторна, допълнителна или разширена експертиза /Р-57-2012-І, Р 339-2011-ІІ, Р 320-2002-ІІІ, Р428-2009-І н. о. ВКС/.

Експертното заключение не е пряк и самостоятелен източник на доказателствени факти, но е способ за доказване, с който може да се провери съществуването на факти от действителността, установени с други доказателствени средства, както и въз основа на него да се създадат условия за приобщаване на други доказателствени източници. Така, приетото от съда компетентно изготвено и с нужните научни познания експертно изследване допринася за изясняване и проверка на факта, сочен от свидетелите Ж. И. и Д. Б., че подсъдимият е бил проверен за употребата на алкохол и е попълнил текста в съответната графа от процесния талон за изследване, след което го е подписал. Прочее подсъдимият П. не оспорва обстоятелството, че е бил тестван с дрегер за алкохол, а твърди, че не е изпълнил текста и подписа в процесния талон. Предвид гореизложеното и категоричността на експертния извод, настоящият съд не приема с достоверност обясненията му в тази част.

Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите. Настоящият съд споделя напълно изводите на първата съдебна инстанция относно показанията на свидетелите полицейски служители, касателно извършената от първите двама от тях- св. Т. и М. на 11.02.2019г. около 23.00ч. проверка на водача на МПС и проведеното от другите двама- св. И. и Б. тестване с годен дрегер за употреба на алкохол, отчел резултат от 0.62 промила.

Установи се, съобразно приетото за установено от първия съд и анализираната доказателствена съвкупност от настоящия, че подс.

М.Т.П. е управлявал МПС – лек автомобил Форд, модел Фиеста с рерг. №******* след употреба на алкохол с концентрация 0.62 на хиляда и това е установено чрез надлежни и допустими способи за доказване и при спазване процедурите по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От анализа на приетите от първоинстанционния съд справка съдимост и бюлетини за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е бил осъждан за престъпление по чл.343б ал.1 НК с Присъда №55/23.08.2016г., постановена по НОХД №630/2016г. на РС-Хасково, влязла в законна сила на 01.02.2017г.. Последното правилно е прието от контролирания съд за обстоятелство, обосноваващо елемент от обективния състав на визираното в разпоредбата на чл.343б ал.2 вр. ал.1 НК престъпление, а именно към момента на деянието подсъдимият е бил осъждан с влязла в сила присъда за деянието по ал.1.

Изложеното до тук мотивира въззивния съд, постановявайки настоящото решение, да приеме, че Районният съд законосъобразно е признал за виновен подс. М.Т.П. да е извършил престъплението по чл. 343б ал. 2 вр. ал.1 от НК.