Определение № 202 от 27.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. Велико Търново, 27.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело № 20244100900166 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл. 248 от ГПК .

Постъпила е молба от ответника по делото – „ТРАНС ЕР “ЕООД, с. Ресен , с която се иска изменение на решението на съда в частта му относно присъдените разноски.

Съображенията за така исканото изменение са, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото дело.

На следващо място се сочи, че ответникът не дължи разноски за извънсъдебно връчване на покана за плащане, а само съдебните разноски. Според ответника ищецът желаел да го натовари с разноски поради негативните си емоции, като избрал по-скъп способ за връчване на поканата за доброволно изпълнение.

Изразява съмнение, че адвокатският хонорар за изготвяне на поканата не е заплатен реално на пълномощника на ищеца.

Във връзка с присъдените разноски по обезпечението се посочва, че единствено държавната такса от 40 лв. ( а не внесените общо 50лв-) представлява разноски по обезпечаване на иска. За останалите присъдени от съда разходи липсвали доказателства, а и дори да има такива, разноските за адвокат са прекомерни. Според ответника разходи за адвокат не се начисляват в изпълнителното дело, образувано въз основана обезпечителна заповед.

Следвало според ответника да има издадено надлежно удостоверение от ЧСИ за извършените разноски, а такова липсва.

По разноските в исковото производство според ответника на ищеца следва да се присъди само държавната такса, като доказателства за изплащане на разноските за адвокат липсвали. Неоснователно било и заплащането на адвокатски хонорар за изготвяне на допълнителна искова молба. Според ответника исканията на ищцовата страна, свързани с отговорността за разноски са тенденциозни и водени от недобросъвестни намерения.

В отговор на така подадената молба ищецът по делото заема становище за 1 нейната неоснователност. Твърди, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и че разходите му за разноски така, както са присъдени с решението на съда, са сторени във връзка с настоящото производство и производството по обезпечаване на иска, като същите са реално извършени.

Единствено по отношение на разход в размер на10 лв. , който представлява надвнесена държавна такса за обезпечаване на иска, счита, че молбата е основателна.

Развива подробни съображения и моли съда да измени решението си само за посочената сума от 10 лв.

Съдът, като взе предвид подадената молба и становището на ищеца по същата, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 248 , ал.1 от ГПК , от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По същество молбата е основателна единствено по отношение на разноски в размер на 10 лв. , тъй като действително ищецът е надвнесъл държавна такса за обезпечаване на предявените в настоящото производство искове в размер на 10 лв., които не му се дължат от ответника.

По наведеното в молбата по чл. 248 , ал.1 от ГПК становище, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, съдът е изложил мотиви в решението си, които към настоящия момент не са променени и счита, че не е необходимо да излага същите мотиви отново.

По въпроса за дължимост на разноските за връчване на покана за изпълнение чрез ЧСИ,съдът намира, че тези разноски се дължат в рамките на исковия процес, доколкото са сторени по повод спорното вземане и доколкото поканата се явява връчена след като вземането на ищеца е станало изискуемо.

Впрочем, връчването на покана за доброволно плащане преди завеждане на делото опровергава изцяло тезата на ответника, че ищецът не е направил опит за извънсъдебно уреждане на спора. След като способът на връчване, избран от ищеца, е един от възможните, предвидени в закона, несъстоятелни се явяват доводите, че този способ е избран не заради това, че осигурява сигурност и бързина на връчването, а с оглед по- високите разходи, които се следват за неговото извършване и за да кумулира допълнителни разходи за ответника. Налице са доказателства както за извършване на разходите за адвокат във връзка с изготвяне на поканата за доброволно плащане, така и за извършването на всички останали разходи по връчването.

Що се касае до разноските по обезпечаване на иска извън посочената сума от 10 лв., съдът намира, че те са реално извършени с оглед представените от ищеца доказателства за това. Неоснователно е възражението, че в изпълнителното производство по обезпечаване на един иск, не се следва заплащането на адвокатско възнаграждение за представителство и защита на ищеца. В случая обезпечението е допуснато преди завеждане на делото, а,от друга страна, след като действията по образуване и водене на изпълнителното производство са извършвани от пълномощник на страната – адвокат, на него му се следва възнаграждение.

2

По въпроса за възнаграждението на пълномощника на ищеца в настоящото производство, съдът също счита, че то се дължи, като са налице доказателства за извършено плащане на същото . Това по какъв начин е уговорено възнаграждението ( за цялостна защита или за извършването на отделни процесуални действия), зависи от волята на страните по договора за правна защита и съдействие. Но след като възнаграждението е уговорено за извършването на действия по осъществяване на процесуална защита и съдействие по съответното производство, то разноските за изплащането му подлежат на възстановяване при разрешаване на спора в полза на сторилата ги страна.

Що се касае до възраженията за прекомерност на разноските за възнаграждение на адвокат, съдът намира, че по това възражение не дължи произнасяне, доколкото то се прави едва с молбата за изменение на решението в частта му относно разноските. Ответникът е имал възможност да възрази срещу размера на възнаграждението за адвокат в рамките на размяната на книжа по делото, доколкото претенциите на ищеца за разноски са били ясни още с подаване на исковата молба и допълнителната такава.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 65/24.03.2025г. по т.д. № 166/2024г. на ВТОС в частта му относно разноските, които „ТРАНС ЕР “ ЕООД, с. Ресен, ЕИК 201419640 е осъден да заплати на „АГРАКОМЕРС“ЕООД гр. Русе, ЕИК 827206986 по обезпечаване на исковете в размер на 5285,80лв. ( пет хиляди двеста осемдесет и пет лева 80 ст.), като намалява същите на 5275,80 лв. ( пет хиляди двеста седемдесет и пет лева 80 ст. ).

ОСТАВЯ без уважение молбата на „ТРАНС ЕР “ ЕООД, с. Ресен, за изменение на Решение № 65/24.03.2025г. по т.д. № 166/2024г. на ВТОС в частта му относно разноските в останалата й част.

Определението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3