Решение № 2195 от 09.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2195 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20231110211110 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.72,ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на Д. Н. К. ЕГН **********, срещу заповед за задържане на лице с рег. № 513 зз - 1258/22.07.2023 г. /наричана по-долу „Заповедта“/, издадена от полицейски орган – Н. Т. Д. - полицай при О „СПС“-СДВР, на Д. Н. К. ЕГН **********, с която на основание „чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР – във връзка с УБДХ“, Д. Н. К. ЕГН ********** е задържан за срок до 24 часа.

Недоволен от Заповедта, Д. Н. К. я обжалвал пред СРС.

В жалбата е написано, че Заповедта е незаконосъобразна, като са изложени следните доводи и твърдения: заповедта е издадена за извършено нарушение по УБДХ, като при последвалата проверка е установено, че осъществените действия не попадат в обхвата на УБДХ или на НК и след съставяне на протокол за предупреждение е последвало освобождаване. В жалбата е посочено, че след като Кондев видял, че е изкъртено страничното огледалото на управлявания от него лек автомобил - собственост на майка му и той не получил във връзка с това съдействие от непознатия му свидетел- 1 очевидец, посочил му извършителя, както и от явилите се полицейските служители, ядосан „може да съм се държал арогантно, но не съм посягал и не съм удрял никого“, само бутнал пред полицаите едно от намиращите се на мястото лица, без да цели нанасяне на удари на някого или съпротива на полицейските органи, като още тогава се извинил на всички за думите и поведението си, поради което и нямало причина да бъде задържан. С оглед на изтоленото е направено искане Заповедта да бъде отменена.

По делото са приложени: Заповед за задържане на лице с рег. № 513 зз 1258/22.07.2023 г., издадена от полицейски орган - Н. Т. Д. - полицай при О „СПС“-СДВР, с която основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР е задържан Д. Н. К.;

Протокол 22.07.2023 г., за обиск на лице - Д. Н. К.; Декларация Приложение №1 от 22.07.2023 г. за правата на задържано лице – попълнена и подписана от Д. Н. К.; докладна записка от 22.07.2023 г. от полицай при О „СПС“-СДВР - В. Д., относно задържано лице в 07 РУ-СДВР; сведения от 22.07.2023 г. от В.Г.Д., Н. Т. Д., А.Д.К., Ф.Б.З., И.С.Ш.; обяснение от 22.07.2023 г. от Д. Н. К.; протокол за предупреждение от 22.07.2023 г., съставен на Д. Н. К.; удостоверение за компетентност на органа издал обжалваната заповед;

Жалбоподателят Д. Н. К. - редовно призован, се явява в съдебното заседание и моли заповедта да бъде отменена.

Упълномощеният му адв.Й., редовно призован, се явява и пледира за отмяна на обжалваната заповед като неправилна, незаконосъобразна и издадена в нарушение на ЗМВР, считайки, че не са били налице предпоставките на чл.72 за задържането на К., а и че заповедта не съдържа реквизитите, посочени в чл.74 – фактическите и правните основания за задържането му, с което е нарушено правото му на защита. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Полицейският орган издал обжалваната заповед – Н. Т. Д. , редовно призован, се явява, и заявява, че всичко е отразено в съпътстващите заповедта материали, и разказвайки, че в присъствието на полицаите К.

2 ударил едно от лицата, за което съобщил, че е бил информиран от гражданин, че именно тези лица са счупили страничното огледало на управлявания от него автомобил, което наложило К. да бъде отделен от проверяваните две лица, да му бъдат поставени белезници, едва когато той се извинил за поведението си, после бил отведен в 07 РУ-СДВР.

Съдът кредитира писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на доказване, както и заявеното от Н. Т. Д., което е ясно, конкретно, логично, разбираемо, без противоречия.

Настоящият съдебен състав, въз основа на доказателствените материали по делото, на които дава вяра, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено с необходимата категоричност от фактическа страна следното:

На 22.07.2023 г., около 01.30 ч., Д. Н. К. си тръгнал от заведение в ж.к.Студентски град“ в гр.София, и стигайки до паркирания лек автомобил, собственост на майка му, с който бил дошъл, установил, че дясното странично огледало на автомобила е счупено/изкъртено. Намиращ се наблизо непознат му човек му казал, че видял, че две момчета счупили огледалото и че същите са спрени от полицаи, указвайки му посоката на местонахождението на последните. К. се насочил към полицейските служители /В.Г.Д., Н. Т. Д., А.Д.К. – изпълняващи служебните си задължения като ППГ-438/, които около 01.45 ч. били спрели за проверка на ул.“Акад.

Стефан Младенов“ Ф.Б.З. и И.С.Ш.. Стигайки до тях К. започнал агресивно да твърди, че последните са счупили огледалото на автомобила и независимо, че устно бил предупреден от полицаите да не влиза в словесна и физическа саморазправа с тези две лица, К., ядосан заради счупеното огледало, а и тъй като лицето, което му казало кой е направил това, не пожелало да го заяви и на полицейските служители, изведнъж нападнал Звезданов и го блъснал с ръце в гърдите, с готовност да го удари, влязъл и в разправия с полицаите, като отправил обиди към тях, заради което те го задържали и му поставили белезници. После К. се извинил за държанието си. Били снети сведения от 3

Звезданов и Шилигаров. К. бил отведен в 07 РУ-СДВР, където в 01.55 ч. бил задържан по ЗМВР, за срок до 24 часа, със Заповед за задържане на лице с рег. № 513 зз - 1258/22.07.2023 г., издадена от полицейски орган - Н. Т. Д. полицай при О „СПС“-СДВР. Като основание за задържането в заповедта било отразено „чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР – във връзка с УБДХ“. На Д. Н. К. бил извършен обиск и той попълнил бланкова декларация като задържано лице. В заповедта за задържане на лицето било отбелязано, че е освободено на 22.07.2023 г. в 10.25 ч., след като му бил съставен и предявен протокол за предупреждение от 22.07.2023 г., на основание чл.65 от ЗМВР – да не нарушава обществения ред, да спазва законите в Р. България, да не отправя закани за саморазправа спрямо Ф.Б.З..

На 28.07.2023 г. горепосочената заповед била обжалвана от Д. Н. К. пред СРС.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва заповедта на задържането му, която като акт подлежи на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, и предвид изложените в нея доводи, по долуизложените съображенията на този съдебен състав за това.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са нарушения в предсъдебната фаза.

Заповедта, предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално компетентен орган, тъй като, съгласно чл.72,ал.1 ЗМВР, правомощие да задържат лица/граждани имат полицейски органи, каквото качество, по смисъла на чл.57,ал.1 ЗМВР, предвид писменото удостоверение от „Човешки ресурси“ при СДВР за компетентност и длъжност, има издалият заповедта Н. Т. Д. . Заповедта е издадена при спазване на съответните административно-производствени правила, при спазване и на разпоредбите на материалния закон, и на предписаната от закона писмена форма, тя съдържа 4 задължителните реквизити. Вярно е, че в цифровото означение на основанието за задържане е вписано - чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР - „лице, за което има данни, че е извършило престъпление“, а в текстово - „във връзка с УБДХ“, а дребно хулиганство, по смисъла на УБДХ, е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс. Визираното не представлява съществено нарушение и не засяга правото на защита на задържаното лице, включително и възможността да разбере за какво точно се задържа, и Д. Н. К. е разбрал за какво се задържа, което се извлича и от поведението му – след задържането му той се е извинил за държанието си, което е отразено и в саморъчното му писмено обяснение, а и нормативно не се изисква като необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно осъществилите се фактически обстоятелства, съдържащи се в материалите по преписката. Достатъчно е лицето да е разбрало на какво основание е задържано. Не са нужни допълнителни аргументи относно основанието за задържането на лицето и с оглед на това, че същото, независимо от отправените му от полицаите устни предупреждения и разпореждания да не влиза в словесна и физическа саморазправа с другите лица, не само не ги изпълнил и не коригирал агресивното си и грубо поведение и държание, а продължил по същия начин в присъствието на полицейските служители, което извежда преценката за законосъобразността и обосноваността на последвалото негово задържане. След отпадане на основанието за задържането му и след предявяване на К. на съставения му протокол за предупреждение от 22.07.2023 г., на основание чл.65 от ЗМВР, с който той е предупреден и за отговорността по „чл.144 от НК и чл.325 от НК, ако не го спазва, К. е бил освободен. Или казано синтезирано – изискването за излагане на основания на заповедта, според този съдебен състав, в случая е изпълнено. На Д. Н. К. е предоставена възможност да прецени желае ли да упражни правата, които има като задържано лице. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не е накърнена възможността на задържания Д. Н. К. да упражни правата си, в т.ч. и правото си на защита.

5

Такава е преценката на съда и относно правото му да обжалва Заповедта, в нея словесно е цитирана разпоредбата на чл.72,ал.4 от ЗМВР - за правото да обжалва законността на задържането пред районния съд София, под какъвто текстове Д. Н. К. се е подписал, като е упражнил и правото си на жалба, в която, както и с дадените от него писмени обяснения, на практика той не отрича поведението и действията си, довели до задържането му, за което е без значение, че след като е бил задържан той се е извинил.

В обобщение – съдът намира, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че на 22.07.2023 г. в посоченото време и на посоченото място Д. Н. К. е извършил действията и е имал поведението и държанието, за които тогава е бил задържан по ЗМВР. Д оказателствата по делото не сочат в процеса на издаване и връчване на обжалваната заповед и съпътстващите я документи да са допуснати съществени нарушения на нормативно предвидените за това правила, които да са засегнали правата му, в т.ч. правото на защита на жалбоподателя и да са препятствали възможността му адекватно да я организира.

Всичко посочено до тук извежда преценката, че са били налице предпоставките за приложение на материалноправната разпоредба на чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР . Задържането под стража на основание чл.72,ал.1,т.1, вр.чл. 3 от ЗМВР - за срок до 24 часа, има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие, данните за което следва да са налични преди постановяването на заповедта, респективно преди задържането на лицето, т.е. в случая е имало основание за задържане на К., което е направено в съответствие с целта на закона. Отбелязаното по-горе води и до извода, че в случая е съобразена целта на закона за задържането за срок до 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР - в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер, или да препятства укриването на лицето, което, като ограничаващо правото на свобода, следва да се прилага само когато са налице законовопосочените предпоставки и само за постигане на посочените в закона цели, както е в конкретния казус, което оправдава задържането на Д.