Определение № 468 от 01.06.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 01.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000600530 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

С определение по протокол № 308 от 18.05.2022 г. на СОС, 7-ми първоинстанционен наказателен състав, постановено по НОХД № 127/2022 г. по описа на същия съд, е прието, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила /което да налага прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване/.

Срещу така постановеното на основание чл. 248 ал.1 т.3 от НПК определение в законоустановения срок е постъпила въззивна частна жалба от адвокат А.Ж., упълномощен защитник на подсъдимия М. М. С., с оплаквания, че е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон в проведеното разпоредително заседание, в което са били ограничени правата на подсъдимия и на неговия защитник. Отправя се молба за отмяна на атакуваното протоколно определение от проведеното на 18.05.2022 г. разпоредително заседание, с което се отказва прекратяване и спиране на делото поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, и да бъде прекратено производството по делото и същото да бъде изпратено за продължаване от досъдебната фаза с указания по тълкуване и прилагане на закона за всяко едно обвинение в престъпление и за отстраняване на допуснатите съществени процесуални пороци в досъдебната фаза на производството.

Апелативен съд-София, след като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на атакуваното определение, намери следното:

В подадената от защитника на обвиненото лице частна жалба, инициирала настоящото 1 въззивно производство, на първо място са заявени оплаквания, че атакуваното определение на СОС е постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон в проведеното разпоредително заседание, изразяващи се в ограничаване правата на подсъдимия и на неговия защитник да правят оспорвания и възражения. В обосновка на това оплакване се развиват доводи за незаписване от страна на окръжния съд в протокола от разпоредителното заседание на точните думи на защитника и на самия подсъдим, както и за извършени от първия съд незаконни действия и бездействия при съставянето на съдебния протокол от разпоредителното заседание с цел ограничаване правото на защита на подсъдимия в това заседание и същевременно изразяващи пристрастни действия в полза на обвинението. В тази връзка е отправено искане до въззивния съд за изслушване, поправка и допълване на протокола от проведеното разпоредително заседание. По повод горното оплакване се излагат и твърдения, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички искания на подсъдимия по отношение на обвинителния акт, които са били обективирани в подаденото възражение и които са били поддържани в разпоредителното заседание.

Дейността по провеждането на разпоредителното заседание за предаване на съд и за подготовката на съдебното заседание по своята същност е контролна по отношение на дейността, извършена на досъдебната фаза, и подготвителна по отношение следващия стадий - съдебното заседание на първата инстанция. От тази непосредствена задача на дейността в този стадий следва извода, че в разпоредителното заседание не се обосновава обвинението, нито се реализира защита по него. Това обаче не означава, че в разпоредителното заседание няма състезателност. Напротив, в разпоредителното заседание са налице страни, които принципно могат да отстояват две противоположни тези пред съда че са налице, респ., че не са налице условията за предаване на съд. Затова и тук важи изискването страните да имат еднакви възможности да обосноват собствената си теза и при условия, които да не ги поставят в по-неблагоприятно положение от положението на насрещната страна, както и еднакви възможности, за да може всяка страна да възрази на тезата на другата страна. В случая описаните по-горе оплаквания от процесуалната дейност на първостепенния съд визират именно лишаването на подсъдимия и на защитата му от възможности да обосноват собствената си теза и по този начин поставянето им в понеблагоприятно положение в сравнение с представителя на държавното обвинение.

Съобразявайки данните от първоинстанционното съдебно производство и в частност съдържанието на съдебния протокол от проведеното разпоредително заседание, САС намира, че окръжният съд по никакъв начин не е ограничил правото на подсъдимия и на неговия защитник да изложат становищата си по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.

248 ал.1 от НПК, и в частност по въпроса дали на ДП са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. В тази връзка на подсъдимия и на защитника му е била предоставена възможност да вземат становище по горните въпроси, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, като на практика те са изложили своите тези и виждания по законосъобразността на проведеното ДП, както и възраженията си в тази насока, като 2 всички тези действия на защитата и на подсъдимия са били надлежно отразени в съставения протокол от разпоредителното заседание. С оглед на това въззивният съд счита, че не е нарушен процесуалния стандарт, осигуряващ упражняването на процесуалните права на подсъдимия и защитника му в разпоредителното заседание, поради което и оплакването за ограничаване правото на защита на подсъдимия в това заседание и за проява на пристрастни действия в полза на обвинението е напълно неоснователно.

Лишено от основание е и възражението, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички искания на подсъдимия по отношение на обвинителния акт, които са били обективирани в подаденото възражение и които са били поддържани в разпоредителното заседание. Съображенията и исканията, изложени в представеното срещу обвинителния акт възражение /л.л. 39-40 от първоинст. дело/, са били възпроизведени и поддържани в разпоредителното заседание, като при произнасянето си по въпросите по чл. 248 ал.1 от НПК окръжният съд е взел отношение по тях и като ги е счел за неоснователни ги е отхвърлил и оставил без последствие. По съществото си по-голямата част от направените в РЗ възражения и оплаквания са за твърдяни допуснати нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства на ДП, каквито обаче, съгласно императивната норма на чл. 248 ал.4 от НПК, не се обсъждат в това заседание. Така въведената забрана в РЗ да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, означава, че: не могат да се правят възражения, че разследването не е обективно, всестранно и пълно, т.е., че е налице непълнота на доказателствения материал; - не може да се проверява дали са допуснати съществени процесуални нарушения при неговото допускане, събиране, проверка и оценка; - не може да се подлага на собствена преценка достоверността на събраните и проверени доказателствени средства, което означава, че не може да се проверява, нито правилността на фактическите положения, приети за установени, нито правната квалификация на деянието, така както са отразени в обвинителния акт; - не може да се проверява също и обосноваността на внесения обвинителен акт, т.е. дали фактическите положения, каквито са приети за установени, съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Затова всички наведени оплаквания и възражения по съществото на делото /относно отричането на съпричастност към деянията и авторството на същите; относно обективността и пълнотата на разследването; относно доказаността на обвинението; относно допуснати нарушения при извършването на конкретни действия по разследването и събирането на доказателства/ не следва да бъдат обсъждани в това производство. Поради гореизложените съображения не е следвало да бъдат обсъждани от първоинстанционния съд заявените оплаквания, че подсъдимият не е присъствал на нито едно действие по разследването, с което са събирани доказателства – оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване от обитавания от подсъдимия апартамент.

Следва да се отбележи, че в хода на разпоредителното заседание не е правено изрично възражение за непредявяване на разследването на подсъдимия М.С. /тогава обвиняем/, като в тази насока на практика единственото въведено твърдение е за непредявяване на 3 инкриминираните монети. От приложения по ДП протокол за предявяване на разследването /на л.90 т.2/ се установява обаче, че материалите от разследването са били предявени на обвиняемия М. М. С. в присъствието на защитника му адвокат И. Б., които са заявили, че нямат бележки и възражения, като тези обстоятелства надлежно са били удостоверени чрез подписването на въпросния протокол от обвиняемия С. и от адвокат Б.. Освен това е безспорно, че обвиняемият С. е бил запознат с формулираните срещу него обвинения, както и че тези обвинения имат за предмет наркотични вещества, антични монети и фибула.

Същевременно при предявяването на материалите от разследването той не е заявил възражение, че не са му предявени веществените доказателства и в частност монетите и фибулата. С оглед на всичко това напълно неоснователни и голословни се явяват оплакванията в насока, че не са му били предявявани тези веществени доказателства и че не е бил запознат с тях.

Що се касае до отправеното до въззивния съд искане за изслушване, поправка и допълване на протокола от проведеното разпоредително заседание следва да се отбележи, че настоящата инстанция не е компетентна да извършва тези претендирани действия.

Заявявайки тази претенция, защитникът очевидно не е съобразил разпоредбата на чл. 312 от НПК, уреждаща реда за поправки и допълнения в протокола и предвиждаща, че исканията в тази насока се отправят към съда, изготвил съответния протокол – първо към председателя на състава, а при негов отказ да бъдат уважени исканията – от състава на съда в закрито заседание.

Доколкото непосредствената задача на настоящия стадий от производството е да бъде осъществен съдебен контрол върху дейността на органите на досъдебното производство, то съдът следва служебно да следи дали са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза, които да налагат връщане на делото на прокурора за тяхното отстраняване (чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК). Така, осъществявайки служебна проверка на процесуалната дейност, извършена на досъдебната фаза, въззивният съд констатира известни непълноти и неясноти в съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт, имащи отношение към описанието на съставомерни признаци на претендираните престъпления и изразяващи се в следното:

С обвинителния акт срещу М. М. С. са повдигнати обвинения за извършени в реална съвкупност престъпления по чл. 278 ал.6 пр.3 от НК и по чл. 354а ал.1 пр.4 алт.1 във вр. чл.

26 ал.1 от НК, и двете осъществени чрез изпълнително деяние „държане”. В обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани обаче никакви факти, които да обосновават претендираното изпълнително деяние „държане“ на престъплението по чл. 278 ал.6 пр.3 от НК и по пункт 2 на престъплението по чл. 354а ал.1 пр.4 алт.1 във вр. чл. 26 ал.1 от НК. Относно инкриминираните изпълнителни деяния на посочените престъпления в обвинителния акт /на стр.2 и 3/ твърде лаконично е описано, че било извършено претърсване и изземване от апартамента, обитаван от обвиняемия М. М. С. в гр. ***, на ул. „***“ № 65, ет.3, представляващ ап. № 9; че за това действие бил съставен протокол за претърсване и изземване от дата 08.03.2019 г.; че при претърсването на обитавания от С. апартамент били 4 иззети шест обекта, като е дадено и конкретно описание на намерените и иззети предмети /обекти/, местонахождението на тези предмети в апартамента, респективно местата в жилището, на които те са били намерени и от които са били иззети. В така оскъдно представените факти не се съдържа никаква информация относно начина на извършване на твърдяното изпълнително деяние „държане“ на високорисковите наркотични вещества и на движимите археологически обекти, доколкото въобще не са посочени обстоятелствата, при които подсъдимият/обвиняемият С. е упражнявал фактическата власт върху тези процесни вещи; не е посочен начина, по който е упражнявал фактическата власт върху въпросните вещи, нито пък са посочени действията, с които той е осъществявал и обективирал фактическата власт върху тях.